С необичайна обстановка в постапокалипсиса стратегическата игра стартира силно в теста. Но след това започва да се препъва.
Апокалипсисът има една добра черта: след него има какво да се възстановява, което всъщност е идеално за жанра, който вече носи темата в името си – строителната стратегия. Затова е почти изненадващо, че досега на тази заразена поляна за игри се играеха предимно шутъри и ролеви игри.
Но сега Paradox Interactive и финландският разработчик Iceflake Studios се притекоха на помощ. В играта Surviving the Aftermath вие водите своето селище през тежките времена на постапокалипсиса. Заглавието иска да ни завладее със смесица от симулация за изграждане на град, малко оцеляване и няколко ролеви елемента на световната карта. И успява толкова добре в началото, че вече се очертаваше доста добра оценка. Но с (последното) време впечатлението се променя…
Table of Contents
Всичко има своите банални причини
Всяко бедствие има своите причини. Наличието на само една точка (отрицателен резултат) в Бундеслигата след 14 дни мачове има много общо с бюджета. Измирането на динозаврите също не е станало случайно, в най-добрия случай теориите за това. Най-вероятното обяснение е, че метеорит е сложил край на господството на влечугите. А това, което работи веднъж, със сигурност ще работи и втори път.
По-специално в „Да оцелееш след това“, в който човечеството, разсеяно от вечната борба, попада в метеоритен дъжд. Резултатът: всичко е счупено, оцелелите се мразят един друг, правят всичко още по-счупено – знаете как става. Но сега вие влизате в играта и се надявам да направите всичко много по-добро.
Отпътуването след падането
Започвате с шепа заселници, малко храна и няколко строителни материала. В тази игра те са дървени и пластмасови в началото, а с течение на времето се добавят метални, бетонни и електронни компоненти. С тях първо построявате колиби и палатки, за да могат обитателите да се радват на минимален комфорт.
Удовлетвореността на заселниците определя раждаемостта, която е доста важна в „Преживяване на последиците“. Тъй като мускулната сила е в недостиг, дори след 15 часа игра имахме малко над 150 жители, готови за работа. В същото време хората могат да умрат и преди да им дойде времето, например от болести, недохранване или ако нямат покрив над главата си през студените месеци.
Цивилизация от метални отпадъци
След това селището се нуждае от вода от реката или кладенците и прясна храна, която можете да съберете от ягодоплодните храсти със склада за храна. Вашите заселници (работещи машини без реална индивидуалност) събират храстите, когато имат време. Удобно е, че не е необходимо да изграждате нов лагер, когато запасите са изчерпани, а можете просто да преместите работната зона на друго място за храна.
По същия начин можете да събирате дървесина, пластмаса, метал и бетон от гори, малки находища и руини. Тъй като повечето дейности изискват фиксирано разпределение на работните места и никога не разполагате с толкова работници, колкото ви трябват във всеки един момент, значителна част от управлението на селищата се състои в преместване на работници напред-назад към работните места, които са необходими в момента. Фактът, че няма инструмент за определяне на приоритети, както е в подобни симулатори на колонии, не улеснява нещата.
За повече класическа строителна стратегия à la Anno в последните времена вижте Endzone – A World Apart.
Когато близките ресурси бъдат изчерпани, трябва да разкриете картата на селището с помощта на разузнавателни кули. Това е единственият начин да се сдобиете с нови основни ресурси, поне докато не намерите неутрални селища, с които да търгувате на картата на света (за това ще стане дума след малко). В противен случай се уреждате както обикновено. Изграждате пътища, складове, полета, конюшни, преработвателни предприятия, училища, болници и развлекателни сгради. Всичко това се случва в графично висококачествен вид на Fallout, който е доста впечатляващ. В хода на играта можете да отключите декорации като храсти, дървета и лампи и да ги използвате, за да направите селището още по-живо.
Специалисти изследват света
Тъй като частта с изграждането на сгради работи добре, но все пак предлага само няколко механики, разработчиците са измислили нещо отгоре: картата на света. Светът на Survival the Aftermath е разделен на сектори, които изследвате с помощта на така наречените специалисти. Това са героични персонажи, които в зависимост от класа си са особено добри в изследванията, борбата, почистването и придвижването. Започвате с двама такива другари и можете да се движите с до десет от тях, въпреки че наемането им струва пари.
В изследван сектор ще откриете горещи точки, които можете да изследвате, плячкосвате или умиротворявате. В замяна на това ще получите редки материали за вашето селище (например електронни компоненти), дрехи, лекарства и оръжия. Можете да инвестирате изследователски точки директно в нови технологии, които отключват нови сгради и бонуси. Освен това играта разказва историята си на картата на света. Изпращат ви от място на място и винаги трябва да се борите с някакви луди банди.
Налагането на световната карта е наполовина изпипано
Но звучи по-зрелищно, отколкото е. Битките се състоят само от пряко съпоставяне на силата на атаката и здравето, а опасните места за изследване и плячкосване просто изчерпват определено количество живот на ден. Дори наградите са предварително определени. Така че няма изненади. Следователно вашите собствени усилия се състоят само в това да използвате ефективно точките за действие и да извлечете възможно най-много от обиколката, преди да се наложи да изпратите специалиста обратно да се лекува.
Ако сте неефективни, това само ще удължи времето за игра. Дори ако загубите герой по невнимание, можете просто да наемете нов. Специалистите не повишават нивото си и не могат да бъдат оборудвани с предмети. Те имат само кратка биография, но никога не говорят и по този начин не развиват собствен живот. Именно тук „Оцеляване след смъртта“ пропилява голям потенциал. Както и при цялата „Крайна игра“, изглежда, че явно е имало още нещо планирано, което в крайна сметка не е могло да бъде осъществено.
Недостатъчно съдържание в сюжета и в късната игра
Защото дори забавлението от изграждането на домашната ви база намалява, когато започне да се трупа на световната карта. За това е виновно най-вече лошото балансиране на ресурсите. Строителството на сгради и дори повечето производствени процеси, като например производството на дрехи и електронни части, консумират твърде много метал в сравнение с другите суровини, което създава затруднения в производството и разширяването на селището. Едва когато затънете в пари, можете просто да търгувате за липсващи материали с неутрални групи, които можете да срещнете на картата на света и които, също като специалистите, остават напълно бледи по отношение на историята.
Като говорим за бледост. Може би сте го прочели между редовете: Историята на кадрите също разочарова. Освен няколко клишета за пост-апокалипсиса (луди пънк банди искат още повече разрушения), той няма какво да предложи. Няма никакво напрежение и не ви кара да се замислите. Само случайни събития около населението ви внасят атмосфера в историята.
Подготвянето спасява играта
Въпреки споменатите проблеми с балансирането, изграждането на селища очевидно е силната страна на играта. В допълнение към добре свързаната симулация на храна, здраве и работа, две други системи придават дълбочина на играта: От една страна, населението страда от замърсената околна среда, която се проявява в „радиация“. Жителите редовно се разболяват, когато им се налага да минават покрай открити сметища на път за работа или когато дъждът ги връхлети.
Само медицинско лечение може да помогне, в идеалния случай с йодни таблетки, които можете да получите само чрез почистване на отпадъци или търговия на световната карта. Можете да се отървете от радиоактивните отпадъци само с помощта на екологични станции, които от своя страна изискват електроенергия. Първо обаче трябва да проучите как да използвате електричество и да съберете компонентите.
С помощта на изследванията ще отключите нови сгради и механики. Екологичната станция, в която се обезвреждат радиоактивни отпадъци, се нуждае от електричество (трансформатори, слънчеви и вятърни генератори вляво).
Подобни връзки се появяват и при други бедствия, като суша и пандемии, които периодично поразяват вашето населено място. Виждате, че в тези системи е вложено много време. Те работят и са забавни – поне докато времето за игра не се разтегли от ненужен грайнд и не се забележи липсата на съдържание в латегейма. От друга страна, играта Surviving the Aftermath струва малко под 30 евро в Steam и в магазина на Epic Games.
Преценка на редактора
Surviving the Aftermath е добра игра. Особено забавно беше изграждането на моето Fallout селище, наред с други неща, защото основните механики са компетентно изпълнени, а графиките наистина си заслужават да се видят. Но го завърших само заради теста. Най-късно след десет часа игра настъпва монотонен процес на търсене на определени суровини и претърсване на световната карта.
Разбира се, това са само предположения, но от Survival the Aftermath оставам с впечатлението, че след около две трети от времето за разработка са си казали: „Е, това нещо трябва да излезе сега. Довършете това, което имате, и изрежете останалото! Това би обяснило защо не е направено повече за историята и механиката на световната карта. Щеше да има голям потенциал.
Въпреки всичко това играта Survival the Aftermath не е провал. Ако обстановката ви допада, няма да съжалявате, че сте си я купили (или изтеглили, ако имате Xbox Game Pass), сигурен съм. А ако все още сте на мнение, просто изчакайте няколко месеца. Мога да си представя, че дотогава разработчиците ще добавят много съдържание.