Стотици индивидуални стъпки, изкуствено създадено време за изчакване, половин дузина валути – търсенето на Скалата на небето е шикалкавене, но и нещо хубаво.
Но нека бъдем честни: ако някога сте притежавали летяща планина в MMO, имахте ли някаква привързаност към нея? Вероятно не, освен ако не сте преследвали протодракона в WoW навремето, преди да има трима от тях на всяка пощенска кутия в Стормуинд. Или пък сте уловили свръхрядък кон от цитаделата на сладоледа. Иначе пътят към пътуването във въздуха не е много вълнуващ: захлупваш торба със злато на касата на търговеца, после излиташ с махащия си звяр – готово.
Току-що завърших поредицата от куестове за яздещия дракон в Guild Wars 2. Този тип планина носи малко глупавото име „Небесни везни“ и трябва да бъде спечелен чрез верига от 28 куеста, всеки от които се състои от безброй отделни стъпки – понякога цели 21, а понякога само 18.
Общо взето, за да се сдобиете с привилегията на личен дракон в къщата, трябва да изпълните не само десетки, но и няколкостотин задачи. Затова играчите с нормален интелект прекарват няколко месеца в работа по тази монументална задача или просто изобщо не се занимават с нея.
Драконите са лукс
Необходима ви е скала на небето в играта. Можете просто да отключите парапланер и да се носите във въздуха с него, а джобният дракон не е много по-мобилен. Или пък можете да играете на съвсем човешки достижимия грифон, който без никакво преувеличение е най-добрият маунт, съществувал някога в MMO.
Но ние вече имахме Грифин, бяхме преминали през историята няколко пъти, имахме всички герои на максимално ниво и най-доброто възможно оборудване. В някакъв момент ви става скучно, тогава мозъкът ви временно спира да работи, обръщате се към приятелката си и казвате: „Хей, да отключим Sky Scale!“ И денят е прецакан, защото сега го прекарвате в плесене с часове в една и съща зона.
Там трябва да намерите 21 драконови люспи, разпръснати навсякъде и скрити. В епохата на онлайн проследяванията това не е страшно трудно, така че просто ги взехме. Дотук всичко е наред.
Тогава трябва да изпълните 30 събития (това са динамичните куестове в играта) в същата област. Няма значение кои са те. Просто скачайте върху всичко, което се случва някъде около вас. Това става, за да отключите търговци, които продават лекарства за дракони, които сега трябва да използвате, за да излекувате 14 скрити небесни люспи, все още в същата област. След като сте направили това, можете най-накрая да напуснете зоната и… хаха, шегувам се!
Не, след това все още трябва да съберете 21 драконови яйца, които също са скрити, отчасти на същите места, където няколко часа по-рано сте събирали люспи и сте лекували дракони. По някаква причина Guild Wars 2 прави всичко възможно, за да убие останалата мотивация чрез монотонност.
Наведнъж по света
Но сега търсенето не продължава за известно време, докато таймерът не намали времето от два часа. В миналото този таймер продължаваше дори 24 часа, но за щастие междувременно беше намален. След това играта ви изпраща по целия свят.
Понякога се налага да завършите миниподземие, за чието съществуване дори не сте подозирали. Изследвате някои много отдалечени, напълно скрити места, които никога преди не сте виждали в играта. По-късно ще трябва да нокаутирате (световен) бос или да решавате пъзели със скачане, за да докажете всичко, на което Марио ви е научил в N64.
Това е двойно по-умело, защото, от една страна, ви насърчава да взаимодействате със съдържанието на играта и с части от света на играта, които до този момент може би сте игнорирали напълно. Освен това поддържа актуално и живо сравнително старото съдържание в играта. Никога не останахме сами за дълго по време на приключението ни.
Най-малкото: Ако изобщо не ви се иска да правите определени пасажи със скокове или босове, от този момент нататък има и специална храна за дракони, която можете да си приготвите сами или да купите от други играчи. Това ви позволява да прескочите тези допълнителни стъпки от поредицата задачи (и само тях). По този начин онези, които не могат да овладеят определени оргии на катерене, не са изключени и все още имат възможност да изпълнят своите задачи. В този момент вашите лични небесни везни също са се излюпили и сега изискват вашето внимание и грижи.
Огнедишащо тамагочи
Дълго преди драконът ви да стане годен за отглеждане, можете да го посещавате в гнездото му, да го храните, почиствате и да си играете с него. Това също е част от търсенето: понякога убивате чудовища по света и носите на протежето си ядливи парчета, понякога посещавате всякакви търговци, за да купите играчки за дракона.
По-късно играйте на криеница с дракона или хвърляйте топки един срещу друг. Не се шегувам! Трябва да си поиграете с бъдещия си кон, за да го привържете към себе си. И честно казано, когато съществата най-накрая пораснат и бъдат обучени, първият полет е много по-смислен и готин, отколкото да яздиш някаква моментна коза, която съм си купил отстрани за жълти стотинки.
Освен това изглежда страхотно, когато летиш към група чудовища на своя дракон, скачаш в последния момент и първо гледаш как конят ти плюе огън и изгаря противниците ти, преди да обработиш останките им с меча си. В края на краищата вашият партньор в мащаб не е само декорация и транспортно средство. И нищо не е толкова грандиозно, колкото огромна армия от играчи, яхнала дракони, да се бие срещу световен бос.
Заслужаваше ли си само това усилие? По-скоро не. В продължение на една седмица започвахме да играем винаги, когато Клер се прибираше от работа, и спирахме едва когато тя трябваше да си ляга. Прекарахме часове в събиране на неща, овладяване на прескачащи пасажи и битки през събитията. За опционално закрепване.
Харесвам небесните си люспи, мислех, че идеята за отглеждането и грижата за тях е страхотна, а също така ми харесва, че драконът се бори малко. Но трябва да си пълен идиот, за да го направиш наведнъж, вместо от време на време да правиш по няколко стъпки от веригата на куеста.
