Resurgence изглежда като играта на „Стар Трек“, която чакам от 20 години

0
583

оценка: Спок, дипломация, старите униформи: Една нова игра за Star Trek може да излекува разочарованието на Питър от начина, по който се работи с марката.


Кое е по-яко – светлинен меч или бластер? Мога да отговоря веднъж завинаги на този вечен въпрос между треккерите и феновете на „Междузвездни войни“: светлинният меч, разбира се. Но „Стар Трек“ не би трябвало да е толкова готин, колкото „Междузвездни войни“, поне в моите представи: научнофантастичната вселена на Джийн Родънбъри не е приказка с щастлив край, а при цялата си глупост винаги е задавала наистина големите въпроси, фокусирала се е върху ценности като толерантност, мир и международно разбирателство.

Това, което съвременните адаптации като „Стар Трек: Откритие“ не разбират: Зад тракторните лъчи и фотонните торпеда, зад трансуарпните гущери и катастрофите в холодрума винаги се криеше някаква по-дълбока мисъл, визия за по-добро бъдеще, в което дипломацията е по-силна от силата на оръжията. „Стар Трек“ е свят, който използва непознатото и фантастичното, за да изследва не толкова тайните на Вселената, колкото най-съкровената сложност на човешкото съществуване.

Точно тук се появява Star Trek: Resurgence – една от най-вълнуващите игри за мен в момента. Защото разработчиците му са били достатъчно смели, за да се справят без горещ фазер в първото по-дълго геймплейно видео на своя проект.

Вместо това Dramatic Labs поставя на преден план точно това, което обичам в Стар Трек (освен ушите на ференгите и хумора на Райкър): диалози, дипломация и дилеми. Един герой от „Стар Трек“ представя и трите като никой друг: Г-н Спок. Добре, че е на борда и в „Възраждане“.

Накрая отново Стар Трек

За да не се разбираме погрешно: Харесвам шутъри, както и всеки друг геймър, а Elite Force беше една от любимите ми игри за Трек. Но оттогава насам чакам игра, която да надгражда тази вселена, а не просто да ми дава горещи фазери.

Вълнуващи морални казуси, ежедневие на космически кораб, изследване на чужди светове – от толкова дълго време не е имало нищо завладяващо. За готини игри по „Стар Трек“ почти трябва да се върна толкова назад във времето, колкото Кърк и екипажът му в „Стар Трек 4“: DS9: The Fallen, Armada, Bridge Commander – беше ми приятно с вас!

Така че сега, в новия седемминутен видеоклип от „Стар Трек: Възраждане“, един невероятно добър имитатор на Леонард Нимой в ролята на посланик Спок очертава конфликта, който е в основата на сюжета. И това показва: не е задължително Стар Трек винаги да спасява Вселената!

Две извънземни раси се борят за дилитий (петролът на Стар Трек), а самата Федерация има повишен интерес от разрешаването на спора, тъй като нейните кораби също се нуждаят от дилитий. Като първи офицер Яра Райдек трябва да осигуря мира и безпрепятственото движение на стоки. Спиралата… Дилитият трябва да тече!

По отношение на геймплея Star Trek: Resurgence силно напомня на игри на Telltale като The Walking Dead. Не е изненадващо, все пак разработчиците са работили в Telltale преди фалита. Тъй като съм свикнал с телевизионния сериал, смятам, че този формат на дълги сцени и диалог с няколко отговора е напълно подходящ за игра на „Трек“. Начинът, по който драматичните движения на камерата във видеото създават сцена за обикновена среща по вълнуващ начин, ми напомня за великите моменти от „Следващото поколение“ и „Вояджър“.

В края на краищата точно това желая от 20 години: повече истории от същата вселена. И това е нещо, което сегашните серии на „Стар Трек“, въпреки обещанията за обратното, не предоставят достатъчно.

Всичко е същото

От характерното шумолене на фона на космическия кораб до дизайна на униформите и дизайна на екранните дисплеи: „Възраждане“ ми осигурява така липсващия бонус носталгия, който все повече ми липсва, когато гледам „Дискавъри“ и „Пикард“.

Играта се основава на времевия период на филмите от следващо поколение, игнорира римейка на Джей Джей Ейбрамс и предлага продължението на познатата поредица, което винаги съм искал. Вече не става дума за просто повтаряне на познато съдържание, а за опит да се извлече нещо ново от шаблона. Ако това се получи, „Възраждане“ всъщност може да бъде малка сбъдната мечта за мен. Кажете ми сами, не ви ли се струва, че тези скрийншоти са „Стар Трек“?

Според първите впечатления в „Стар Трек: Възраждане“ няма неправдоподобни холограмни интерфейси, „мързеливо пишещи“ лични транспортьори или неописуемо глупавото спорово задвижване.

Вместо това играта се основава на утвърдената логика от миналото: Варп, щитове, трилски симбионти и, в името на мен, всемогъщи Q-суперсъщества. По всичко личи, че не изхвърля и последния остатък от логиката на научната фантастика зад борда като по-новите стрийминг сериали и изглежда е създаден за стари фенове като мен, които се борят с новата посока на вселената.

Там (т.е. в „Дискавъри“ и др.) отдавна няма място за малките истории. Всичко винаги трябва да се изправи пред гигантска заплаха, а освен няколкото главни герои екипажът на космическия кораб остава неосезаем и безличен. Надявам се „Стар Трек: Възраждане“ да не попадне в същия капан.

Мини-игрите като сканиране с трикодер могат да бъдат приятно допълнение или ужасно тъпи.
Мини-игрите като сканиране с трикодер могат да бъдат приятно допълнение или ужасно тъпи.

Fascinating! Но…

Сега, разбира се, далеч не е ясно дали Star Trek: Resurgence наистина ще бъде толкова добра лицензирана игра, колкото изглежда в момента. Теоретично може да излезе и бъркотия като просто озаглавената Star Trek co-op crime от 2013 г. Между другото, по онова време я изиграх, толкова бях отчаян и гладен за нови Трек игри. Хубаво и глупаво.

Но „Възраждане“ вече прави много по-добро впечатление от тогавашния „Стар Трек“ в завършената версия – а разработчиците заобикалят и един основен недостатък на игрите на Telltale. Тъй като Star Trek: Resurgence ще бъде пусната наведнъж като цялостна игра, тя не разчита на структурата на епизодите. Вместо да чакам месеци за следващата част от историята, мога да я изиграя цялата наведнъж.

Пускането е планирано за 2022 г. Дотогава засега ще продължа да гледам „Пикард“. В сезон 2 сериалът отново е повече „Следващото поколение“, отколкото „Дискавъри“, и само от време на време ми причинява физическа болка, докато го гледам, поради заек-мъдри обрати. Предполагам, че това е напредък, върху който може да се надгради „Възраждане“.