Повече ролеви игри, повече хумор и наистина дълга кампания: Tiny Tina’s Wonderland прави много неща правилно и все още ще предизвиква дискусии.
Преди около девет години Tiny Tina’s Storming of the Dragon Fortress беше не само най-доброто DLC за Borderlands 2, но и най-забавното разширение сред безбройните допълнения на цялата поредица Borderlands до момента.
След като този малък шедьовър беше пуснат отново миналата година като самостоятелно приключение, сега той е последван от Tiny Tina’s Wonderlands, истински сюжетен шутър с продължителност около 25 часа, който връща идеята около кръга на масата, воден от любимката на поредицата Tiny Tina.
Но може ли екскурзията в света на D&D да пламне отново? Или поредицата Borderlands бавно се изчерпва в петата си част? Ще разберем за вас в нашия тест.
Table of Contents
Приключението започва
Вместо да играем на предварително зададен унищожител и да спасяваме вселената от гаден суперзлодей, Wonderlands ни пренася в кръг от настолната ролева игра Bunkers & Badasses – така да се каже, версията на Dungeons & Dragons в граничните земи.
Разбира се, Малката Тина отново е водещ на кампанията, а ние разполагаме с двама очарователни спътници в лицето на упорития капитан Валентин и обсебената от правилата роботизирана дама Фрет. Въпреки че не им е позволено да участват в самата игра заради малък спор с Тина, те усърдно коментират и обсъждат, което създава много забавни моменти.
Преди да се отправим на пътешествие в Страната на чудесата, първо трябва да създадем герой, който да отговаря на темата – новост в поредицата Borderlands.
В допълнение към визуалните промени, като прически и грим, на дневен ред е и изборът на клас.
И за щастие тези класове се оказват доста разнообразни: Например Brrr Serker е специализиран в нанасянето на щети от студ и в атаките отблизо, докато Spore Keeper предпочита да атакува от разстояние, а неговият гъбен спътник привлича вниманието на враговете. Докато в Borderlands 3 всеки клас имаше по две дървета на уменията, в Wonderlands те имат само едно. На по-късен етап от играта обаче можете да изберете втори клас, което дава възможност за задълбочени експерименти.
Bunkers &; Badasses
Въведението във фентъзи света едва ли би могло да бъде по-клиширано: Малката Тина ни изпраща в столицата Прахтуф, която е обсадена от скелетните слуги на гадния некромант Драконовия господар. След като се справим със заплахата, отиваме на гробище, за да вземем от криптата изключително мощна реликва – Душевния меч. На пръв поглед това звучи доста невзрачно.
Но за щастие Тина проявява голяма изобретателност и повече от лудост, когато ни води през въображаемата си история: Тя отново и отново ни представя чудати герои като Кралицата на Страната на чудесата: кон от диаманти, който се казва Аршгаул. За съжаление опитът за покушение от страна на главния злодей буквално й съкращава главата, така че новата ни цел е да прекосим морето до неговия некропол и да му сложим край.
По причини, свързани със спойлерите, на този етап не искаме да разкриваме твърде много от историята. Но може да се каже и това: самата история е само умерено вълнуваща, но е много по-забавна и по-добре написана, отколкото в Borderlands 3.
Освен това, благодарение на самодоволните си монолози, Властелинът на драконите е много по-харизматичен от невероятно досадните близнаци Калипсо. Но дори и той не може да се мери с красавеца Джак от Borderlands 2.
И макар историята да не е съвсем искряща по наш вкус, в „Страните на чудесата на малката Тина“ има някои моменти на сценичен блясък. Особено когато майсторът на играта неочаквано се намеси в действието.
Когато навлизаме в зоната на Гниещата плесен, първоначално се озоваваме в доста обикновена гора. Тъй като това не е достатъчно горчиво за нашия съиграч Валентин, Тина просто оставя всички дървета да измрат на него и създава блато, обрасло с огромни гъби.
Тези ситуации, в които Тина реагира на дискусията с вашите съиграчи и спонтанно променя света на играта, винаги са истинска атракция благодарение на остроумно написания диалог и отличните изпълнения на всички дублиращи актьори и актриси.
Героите от историята могат внезапно да умрат от самозапалване или да се появят врагове, които се наричат просто Ум, Ум или Хм. Неща, които просто се случват, когато управлението на играта е малко претоварено в разгорещени моменти.
Друг акцент са многото незадължителни странични задачи: Въпреки че нямат нищо общо с хода на основната история, те винаги разказват страхотни истории. Те са понякога смешни, понякога трогателни, но винаги чудесно щури.
В началото на играта например помагаме на селянка, която се е влюбила в суетен алхимик. Но алхимикът няма да се обвърже с бедния фермер, докато прасетата не се научат да летят, водата не потече нагоре или докато един поетичен леприкон не ѝ изпее любовна песен. Така че й подаряваме един – по вероятно най-глупавия начин, който можете да си представите.
Без експерименти с геймплея
За да изпълните всички тези задачи в Страната на чудесата, разбира се, ще трябва да се биете, да се биете и пак да се биете. И колкото и креативни да са разработчиците, когато става въпрос за разказване на истории, те предпочитат да се придържат към изпитаното, когато става въпрос за геймплей.
Wonderlands се играе почти точно като Borderlands 3, което не е нещо лошо, в края на краищата формулата на Borderlands се е доказала отново и отново през годините. Въпреки това за ветераните от поредицата битките са сякаш са виждани хиляди пъти преди това.
Новите заклинания не променят това: те заместват гранатите и са чудесно организирани за постигане на ефект. От земята се стрелкат ледени висулки, от небето падат метеорити, а между враговете прескачат кълбовидни мълнии.
Това не само изглежда страхотно, но и може да доведе до големи разрушения с подходящия характер. Гранатите обаче могат да го направят също толкова добре.
Същата картина се очертава и при оръжията: Въпреки че са частично адаптирани към новата фентъзи обстановка, те се играят приблизително по същия начин като в Borderlands 3. Някои пистолети вече приличат на ръчни арбалети и стрелят с малки болтове, но това не променя нищо по отношение на геймплея.
Оръжията за близък бой също звучат като подходящо нововъведение само на теория. На практика мечовете, брадвите и други подобни се появяват само за кратко, когато се натисне познатият бутон за забиване. Всеки, който се надява на истинска система за близък бой в стила на Dying Light 2, ще остане горчиво разочарован.
Користите и предметите отново са много разнообразни, както е типично за поредицата, и не липсват творчески идеи: едно от най-забавните оръжия, които открихме, беше тиган, очевидно вдъхновен от PUBG: Battlegrounds. Докато не го уцелим, щетите от ударите в гърба са с 90% по-малко. Това е не само забавна алюзия, но и доста полезна.
Същото важи и за враговете: въпреки че стандартните скелетни врагове са малко прекалено много за нашия вкус, има поне толкова забавни идеи, които компенсират това. Акули с крака, заравящи се гигантски раци и, разбира се, купища типични за фентъзито зверове като гоблини, наги, гоблини и тролове.
Някои от враговете обаче са просто преработени типове врагове, които вече познаваме от други части на поредицата. Циклопите например имат голямо око вместо глава и преминават в режим на ярост, когато ги простреляме – точно като Голиатите от Borderlands 2 и 3.
Underground Overworld
Новият свръхсвят също се вписва в обстановката: той представлява игралното поле на настолния кръг и ние пътуваме тук с героя си в един вид изоперспектива между различните области.
Този свят е със забавен дизайн, като навсякъде има кубчета и остатъци от храна. Когато един паднал върху дъската фъстък препречва пътя ни, Тина бързо заявява, че това е метеор, който може да бъде премахнат само с магически ключ. Най-добрата комедия на ситуацията!
По отношение на геймплея обаче надземният свят не предлага кой знае каква добавена стойност: за да се сдобием с гореспоменатия ключ за обръщане на фъстъци, например, трябва да влезем в пещера и да завършим процедурно генерирана битка на арената, в края на която ще трябва да извадим предмета от сандък с награди.
Това е модел, който за съжаление е характерен за всички куестове от горния свят: Всяка мисия изисква от нас да завършим безсмислени битки на арената, в които просто трябва да стреляме по случайни врагове. Това е не само доста монотонно в дългосрочен план, но и ненужно продължително поради бавното размножаване на враговете.
Вистина има някои малки неща, които да откриете и отключите в горния свят, като например светилищата, които ни дават малки пасивни бонуси. Но откъде да намерите фрагментите, за да ги сглобите? Точно така, в сандъците в края на повече битки на арената. Не подобрява нещата и фактът, че пресичането на висока трева – Покемонът казва „здравей“ – може да доведе до допълнителни, случайни битки на арената. Точно обратното.
За кого си заслужава да се запознае с „Страните на чудесата на Малката Тина“?
В крайна сметка ни остава само да кажем, че въпреки критиките ни, се забавлявахме с Малката Тина и нейните щури идеи. Историята сама по себе си не е изключителна, но е разказана с толкова много остроумие и чар, че ни забавляваше чак до края.
По отношение на геймплея спин-офът остава изключително близък до предишните части от поредицата, но това само по себе си не е отрицателен момент. Механиката на стрелбата с пистолет и стрелбата изглежда малко изтъркана в петия шутър във вселената на Borderlands, тъй като продължаваме да стреляме доста тъпо по врагове, които нямат реална обратна връзка за попадение.
Въпреки това ефективните заклинания, експлозиите и вездесъщите числа на щетите все още правят битките като истински екшън.
Въпреки това е под въпрос колко дълго играта може да ви завладее след приключването на наистина забавната кампания. Новият режим на крайната игра Chaos Chamber обещава много мотивираща плячка, но се състои – както се досещате – от поредица случайно генерирани битки.
С Wonderlands ветераните от поредицата получават наистина забавно ново приключение във вселената на Borderlands, което не е пестеливо и откъм фенсървис под формата на епизодични появявания на популярни герои като Claptrap или Mr.Torgue.
Така че, ако сте в настроение за щури истории и типичния щур хумор и харесвате вече донякъде рутинната формула на Borderlands – плячкосване и стрелба, определено няма да съжалявате, че сте си я купили. Ще трябва обаче сами да прецените дали предлаганото си заслужава 60 евро, защото като цяло Tiny Tina’s Wonderlands прилича повече на (несъмнено обширно и висококачествено) допълнение към Borderlands 3, отколкото на пълноценна нова част от поредицата.
Преценка на редактора
Като фен на шутърите и запален играч на екшън ролеви игри, поредицата Borderlands е особено близка до сърцето ми още от първата част на поредицата. Никъде другаде не получавам такава успешна комбинация от страхотен хумор, запомнящи се герои, мотивираща спирала на плячката и солиден геймплей на шутър.
Tiny Tina’s Wonderlands е само спин-оф, но на мен лично ми харесва много повече от Borderlands 3, чийто сюжет ме дразнеше изключително много. Все още не съм простил на Gearbox за начина, по който се отнесоха с Мая – моята героиня от Borderlands 2.
Но дали ще мога да се накарам да грайндвам с часове за оптималното оборудване в Wonderlands? Малко ми е любопитно да видя какви щури оръжия и заклинания са скрили разработчиците в играта. Но ако наистина трябва да играя в неубедителния режим Chaos Chamber, за да имам най-големи шансове, предпочитам да изчакам вече обявените DLC-та.
Като цяло ценовата политика на Tiny Tina остава въпрос на вкус. Мога да разбера всички, които смятат, че 60 евро за спиноф е твърде много. От друга страна, много малко пълноценни шутъри предлагат 25-часова и почти непрекъснато забавна кампания.
