Ако се интересувате от рицари и походова стратегия, не бива да пропускате този вътрешен съвет – но след това може да не успеете да се отървете от него.
Преди повече от година играта King Arthur: Knight’s Tale беше пусната в ранен достъп и още тогава направи обещаващо впечатление в ревюто ни. Макар че обхватът все още беше много малък, големият потенциал на ролевата игра, базирана на ходове, която ни изпраща през Авалон в мрачна фентъзи интерпретация на популярната сага за крал Артур, беше ясен от самото начало.
Дали унгарските разработчици от Neocore Games са развили напълно този потенциал с версията за пускане в продажба, публикувана в края на април, и какво можете да очаквате по време на пътуването, продължаващо около петдесет часа, можете да прочетете в теста.
Knight’s Tale разказва историята на сър Мордред, някогашен член на прочутата Кръгла маса на Артур, който в началото на играта не само е във вражда с вечно популярния крал на Британия, но дори е негов враг от плът. Конфликтът между двамата дори ескалира до такава степен, че те изпращат армиите си един срещу друг в спиращото дъха красиво CGI встъпление и се убиват в дуел:
Затворете капака, рицарят е мъртъв? Не, защото това е само прелюдия. Умиращият крал Артур е отведен с кораб до легендарния Авалон, но се разразява буря, настъпва бедствие и някогашният добър регент се връща на изгнилите си крака като зъл, немъртъв антагонист.
За да спре предстоящото опустошаване на Авалон от страна на Артур, мистериозната Господарка на езерото възкресява от мъртвите и нашия сър Мордред. В ролята на циничен антигерой се събуждаме в подземията на Камелот, за да завладеем не само замъка за себе си, но и да открием митичните предания и накрая да се изправим лице в лице с древния си враг.
XCOM среща Dark Fantasy
Това е повече от вълнуваща отправна точка за интересна жанрова смесица. На картата на кампанията, напомняща на игрите от серията Total War, не само се възхищаваме на красивото и детайлно изображение на света, в който замъкът Камелот е нашата начална точка. Това е и мястото, където избираме следващата си мисия, вземаме решения за случайни събития, разширяваме замъка си и снабдяваме групата си от герои. King Arthur: Knight’s Tale вече носи известна сложност, но тя обогатява изживяването в играта по приятен начин.
Нашите мисии се провеждат на отделна карта, която може да бъде свободно изследвана с нашата група герои, която се състои от максимум четирима души. Локациите са много разнообразни и във всяко от четирите действия има нова основна среда, като например пустините и скалите в действие 2.Множество елементи, които привличат вниманието, осигуряват атмосфера, като обвити в мъгла брегове на безлюдно блато или разрушени замъци, села и мостове. Макар че в по-късната част на кампанията има и леки и „приятелски“ нива, акцентът на мрачната фентъзи обстановка е ясно поставен върху „мрака“ по отношение на графичното представяне и настроението на атмосферата.
Това не е непременно лошо, тъй като рядко сме виждали толкова многостранно и подходящо използване на различни нюанси на черното и кафявото. Но ако не можете да се справите с тази мрачна визуализация и съпътстващото я мрачно настроение, както и с чудесно циничния Мордред, значи сте на грешното място.
Сглобяваме групата си от герои преди началото на мисията и избираме от класовете Защитник, Боец, Авангард, Стрелец и Маг. В играта има общо 30 героични фигури, повече или по-малко познати от артурианската легенда, които набираме или в мисиите, или чрез интересната система за морал. По време на мисиите проучваме района, разговаряме с NPC, отваряме сандъци със съкровища и използваме доста разпределени огньове, за да възстановим загубените точки живот или бронята си след битките, които стават все по-хрупкави с напредването на играта.
Говорейки за битките: Сблъсъците с враговете са сърцето на King Arthur: Knight’s Tale и изискват всичко от нас, особено на двете по-високи от четирите нива на трудност. Но не се притеснявайте, след като сте загубили пътя, можете да промените настройката за трудност по всяко време. Това е добре, защото – и това е част от ДНК-то на играта – решенията имат последствия.
Ако член на групата ни загине в битка, героят напълно издъхва и ние можем да изразим почитта си само в криптата на нашия замък. Това е особено дразнещо, когато става въпрос за герои, които сме харесали и старателно сме повишавали нивото си, но пък придава на битките много индивидуален характер и ни кара като играчи да съчувстваме повече на героите.
Ако искате да изживеете това усещане максимално и да не се притеснявате от други предизвикателства, можете да играете в режим „Roguelike“. Всяка смърт е окончателна, презареждането е невъзможно.
Правилни решения и тактическа дълбочина
Но да се върнем към битките. Те са много забавни и предлагат не само голямо разнообразие в зависимост от състава на вашата група герои, но и от вида на врага. В началото се борим предимно срещу немъртви. Те имат досадния навик да възкръсват след няколко рунда, веднага щом бъдат победени. Едва когато атакуваме врага отново и сведем оставащите му точки живот до нула, ще се отървем напълно от него.
В стила на старите Xcom и други походови стратегически игри всяко действие на героите ни струва точки за действие, чийто брой можем да увеличим чрез умения и бонуси за предмети, но които все още са „твърде малко“.
В ситуации като описаната се налага да вземаме тактически решения отново и отново: Използваме ли действията на героите си, за да елиминираме правилно този противник, който всъщност вече е победен, но за сметка на това сме лесна мишена за останалите? Или ще успеем да елиминираме все още борещите се противници с няколко хода, което ще ни позволи да спечелим битката напълно? В най-лошия случай няма да успеем и проблемите ще са по-големи от преди. Други видове врагове имат подобни характеристики, така че винаги трябва да адаптираме стила си на игра.
Решаването на загадките и бъркането в тях е много забавно и се чувстваме много добре, когато излизаме победители от многобройните битки с нашата група само с избора на правилна тактика, умни ходове и малко късмет. Управлението е добро, но понякога работата с мишката е малко тромава, особено когато превключвате между героите.
Въпреки че битките са сърцето на играта и са забавни, разработчикът Neocore Games малко прекалява към края. Имаме чувството, че вървим два метра по картата, докато друг проследяващ кадър не съобщи за следващата стая с безброй врагове.
Много повече от мотивационни моркови
За да можем да се справим с битките, инвестираме точките за обучение, получени чрез повишаване на нивото в картата на кампанията, в нови умения и по този начин специализираме нашата група герои. Това е и моментът, в който се занимаваме със събраната плячка и екипирането на героите, тъй като в мисиите само събираме предмети – те се управляват и екипират след това.
От една страна, това е много приятно, защото по този начин целта на мисията, историята и битките са на преден план по време на битките. От друга страна, бихме искали някой от членовете на групата поне да даде лечебната си отвара на колега в нужда.
В мисиите не само събираме по-добро оборудване, но и можем да го купим от търговеца. Това е една от няколкото сгради, които могат да бъдат отключени в замъка Камелот. В допълнение към добре познатата Кръгла маса, която ни позволява да набираме до дванадесет рицари за избор на партия, особено важни са Хосписът и Катедралата за възстановяване на ранени герои и Тренировъчната площадка за обучение на герои, които не са били на мисии. Можем да подобряваме отделните сгради със злато, събрано в мисиите, и строителни ресурси.
Бързо осъзнаваме, че това не е действие, а е абсолютно необходимо. Жизнеността, загубена в битката, не се възстановява автоматично, а трябва да бъде възстановена в хосписа. Ако героят е претърпял и нараняване, например вътрешен кръвоизлив, той също трябва да бъде лекуван в катедралата.
По време на лечението, което може да отнеме няколко кръга, но може да бъде съкратено до поне един със злато, героят не е на разположение за мисии. Можем да вземем със себе си и пребити воини, но това се препоръчва само при най-голяма нужда. Останалите точки живот не са дебела възглавница след счупване на бронята и наранявания, които водят до забележими злополуки.
Геймплеят се допълва от система за морал с две противоположности – „Праведник“ и „Тиранин“, както и „Християнин“ и „Староверци“. Отново и отново се налага да вземаме решения в една или друга посока по време на мисиите, но най-вече по време на събитията на картата на кампанията, представени в тъпи текстови прозорци.
Това се отразява на взаимоотношенията, а оттам и на представянето на нашата група герои, защото ако ние, като защитници на езическата вяра, водим група от благочестиви християни, между тях със сигурност няма да се загуби любовта. Посоката, в която се развиваме в таблицата на морала, определя кои странични мисии с герои за набиране или допълнителни подобрения можем да отключим.
Тъй като не можете да отключите всичко тук, има потенциал за преиграване на кампанията. След като кампанията приключи след 50 до 60 часа с относително невзрачен финал – който все пак е на справедлива цена от 45 евро – все още има няколко мисии, които ви очакват като съдържание за края на играта. Има и мултиплейър режим PvP.
С изключение на героя, играта е изцяло дублирана на английски език. Съществуват многобройни локализации на текстове, включително на немски език, които вече са реализирани в много голяма степен, но все още не напълно.
Заключение на редакцията
Сложността и дълбочината на King Arthur: Knight’s Tale за мен са пример за добър дизайн на игра. Тук не съм претоварена, но все пак съм предизвикана, трябва да обръщам внимание на героите си и да управлявам администрацията и разширяването на Камелот отстрани. Всичко това само по себе си е забавно, но историята и обстановката са истинската движеща сила на приключението. Стилът на мрачното фентъзи, чудатият Авалон, както и въпросът какво се крие зад мистериозната промяна на някогашния толкова праведен Артур ми позволиха да се състезавам рунд след рунд.
За мен обаче разрешаването на проблема в края беше един от най-неудовлетворяващите аспекти на цялата игра. Също така критикувам разработчиците за липсата на идеи, като се налага да се биете с все повече и повече вълни от врагове в края. Като цяло обаче King Arthur: Knight’s Tale е отличен пример за успешна кампания за ранен достъп и сигурен съвет за всеки, който може да се свърже с обстановката и походовата битка.