оценка: Всъщност експертът по Потър ~ Дани ~ просто иска да очаква с нетърпение наследството на Хогуортс. Но я мъчи един въпрос: Дали всичко е твърде хубаво, за да е истина?
Чакането на „Наследството на Хогуортс“ е като да посегнеш сляпо към торба, пълна с бобчета на Берти Бот с всякакви вкусове. Просто не знам какво ще последва. Когато гледам демонстрациите на разработчиците на нов геймплей, затаявам дъх в очакване: Дали ще бъде само с вкусния ягодов аромат? Или отново ще хвана отвратителната ушна кал? Това е истинска въртележка от емоции.
„Но ~ Дани ~, не написахте ли наскоро колонка за наследството на Хогуортс, което се движи в правилната посока?“ Да, направих го. Също така оставам убеден, че разработчиците имат правилните идеи. Защото във всяка витрина ясно се усеща, че зад тази игра стоят истински фенове, които искат да предложат на всички останали фенове едно незабравимо гейминг изживяване.
Но колкото и да ми се иска да се отдам на чисто очакване, един въпрос продължава да преследва съзнанието ми като Пийвс из коридорите на Хогуортс: Не е ли всичко това прекалено хубаво, за да е истина?
Количество вместо качество?
За да илюстрирам откъде идва тази загриженост, ще изброя по-долу какво всъщност иска да предложи „Наследството на Хогуортс“:
- Изчерпателен редактор на символи
- Главно търсене, в което можем да разрешим древна загадка и да спасим света или да се отдадем на тъмна магия
- Обширни странични задачи от трима познати спътници
- Малки странични куестове от NPC
- Напълно достъпен Хогуортс с общи помещения и много места от книгите и филмите
- Тайни в Хогуортс, които трябва да открием
- уроци, в които можем да научим нови заклинания
- Стая на желанията, която можем да декорираме сами
- Приготвяне на отвари
- Отглеждане на фантастични животински същества
- Растениевъдство
- Приспособяване на оборудване и облекло
- Разширен отворен свят извън Хогуортс (Забранената гора, Хогсмийд и др.)
- Duelling Club
- Полеви дневник със задачи за наваксване на пропуснатите учебни години
- Летене на метли и животински същества
Разширените отворени светове са предизвикателство дори за опитни разработчици. За Avalanche Software това е първият проект от такъв мащаб. Колкото и да очаквам с нетърпение всички функции – нямаше ли по-малко да е повече тук?
Представените функции звучат като сбъднати мечти на феновете и с нетърпение очаквам да изпробвам всяка една от тях. Но с всяка презентация и витрина имам и съмнения дали качеството наистина може да се поддържа, или наследството на Хогуортс просто изглежда повече, отколкото е в действителност.
Бих могъл да се задълбоча в най-малките детайли и да напиша цял роман за мислите си за играта. Ще ви спестя тези подробности, затова ще се огранича до три аспекта, които ме карат да чувствам, че разработчиците не са успели да се справят със собствените си амбиции.
Проблемът с отворения свят
В най-новия геймплей видеоклип разработчиците най-накрая показват повече от своя отворен свят. Досега бяхме виждали само малки откъслеци тук и там, но сега получаваме подробен поглед към районите извън Хогуортс – и то главно отгоре. Защото в презентацията главният герой прелита над земите на метла и на хипогриф. И това ме кара да се чудя.
Защо разработчиците не покажат и по-дълга разходка из кварталите на магическото училище? За да демонстрирате какво можем да очакваме в отворения свят. Разбира се, с метлата се движим много по-бързо – и това може да отклони вниманието от това колко празен е отвореният свят в действителност.
От време на време прелитаме над икони, които отбелязват задачите в света. Засега обаче те изглеждат като шаблонни задачи за събиране, което ще постави Hogwarts Legacy в дългата редица игри с общ и скучен отворен свят.
Акцентът в „Наследството на Хогуортс“ несъмнено е Хогуортс. Следователно „Отвореният свят“ трябва да ми предложи нещо, заради което си струва да напусна училище. Тя трябва да ми предложи нещо, което не мога да намеря в Хогуортс. Засега просто не смятам, че отвореният свят може да се справи с тази трудна задача.
С полевия наръчник за пети клас
Нашата героиня е закъсняла и пристига в Хогуортс с цели четири години закъснение. За да компенсира този недостатък, Министерството на магията му дава така наречения „Полеви наръчник“, който трябва да му помогне да навакса материала от последните пропуснати учебни години. На пръв поглед всичко това звучи добре, докато не се вгледам по-отблизо в тези предизвикателства и задачи.
Разбира се, засега не знам пълния обхват на полевия наръчник, но задачи като „Приложи пет пъти Flipendo“ или „Събери десет страници“ не ми дават много надежди и подхранват притесненията ми, които вече изразих по-горе относно отворения свят.
Изглежда също така, че този полеви наръчник ще играе голяма роля в страничните задачи. Предпочитам да бъда затворен в женската тоалетна с трол, отколкото да се занимавам само с такава шаблонна трудотерапия в „Наследството на Хогуортс“. Изключително важно е ролевата игра да бъде убедителна със страничните, съпътстващите и главните задачи, за да не се превърне Хогуортс в красива обстановка с малко съдържание, а да предложи на нас, феновете, завладяващо и запомнящо се игрово изживяване.
Понастоящем обаче полевият наръчник изглежда като бърза поправка, която да запълни по някакъв начин огромния свят и да направи така, че да изглежда, че има какво да се прави в наследството на Хогуортс.
Наследството на Хогуортс става Animal Crossing
Вероятно най-голямата изненада на последната витрина за мен беше Стаята на изискванията. И ще бъда честен: не знам какво да кажа за него. Стаята на желанията е почти самостоятелна игра в играта и напомня на симулации на живот като Animal Crossing.
Можем сами да проектираме стаята според желанията си, да я декорираме – дори да променим цвета на мебелите! Тук отглеждаме собствени растения и приготвяме отвари. Можем да персонализираме дрехите и оборудването си. И разбира се, можем да отглеждаме, глезим, храним, играем си с фантастични животински същества и да им даваме имена.
Колкото и да очаквам с нетърпение да отгледам собственото си малко лунно дете, да му засадя хубава гора и да го науча да играе с топка, чудя се на едно нещо: как това се вписва в останалата част от играта, моля? Дали Хари Потър е бил и любител интериорен дизайнер в свободното си време? Дали в свободното си време е мислил и за това какъв да бъде цветът на възглавницата на седалката?
Това не е първият път, в който „Наследството на Хогуортс“ ме кара да се чудя как разработчиците смятат да направят връзката не само с историята, но и с цялото предание. Защо ни е позволено да използваме безнаказано смъртоносни заклинания и дори непростими проклятия? Защо никога не сме чували за този велик магьосник, с когото очевидно трябва да играем? И как се вписва аспектът на пресичането на животни в цялостната картина на ролевата игра?
Докато не получа отговор на тези въпроси, „Наследството на Хогуортс“ ми се струва като смесица от различни идеи, които са били нахвърляни с мозъчна атака. Сякаш разработчиците са оставили съзнанието си да се развихри и не са натиснали спирачките навреме. „О, развъждането на магически същества също би било добре!“ – „И само си помислете, че все още можете да регулирате размера на стенните декорации!“ – „Определено трябва да правим повече неща и извън Хогуортс. И за предпочитане толкова големи, че да можем вечно да летим с метла из земите!“
Не мисля, че „Наследството на Хогуортс“ ще бъде пълен провал. Показаният вече геймплей и визуалната реализация на обстановката и особено на Хогуортс изглеждат твърде добре за това. Но въпросите без отговор определено ще решат дали това е сбъднатата фантазия на всеки фен на Потър и съвършената игра за Хогуортс, или пък „Наследството на Хогуортс“ бързо ще потъне в езерото на посредствеността. Можем само да се надяваме, че разработчиците не са прекалили с визията си.
Какво мислите? Доволни ли сте от безбройните функции? Или все още сте скептично настроени към наследството на Хогуорст? А какво мислите за стаята на изискванията? Чувствайте се свободни да ми разкажете за него в коментарите!
