Каква е първата компютърна игра? Отговорът е по-сложен!
„Това устройство е неизбежно за всички в бъдеще“, казва президентът на Radio Shack Люис Корнфелд, когато компанията му представя своя TRS-80 през 1977 г., предшественик на съвременния персонален компютър. Корнфелд се оказва прав.
Персоналните компютри улесниха достъпа до технологична революция, която дотогава беше запазена територия на научните институти, университетите и военните. Заедно с конзолите, персоналните компютри също така гарантираха, че видеоигрите напускат игралните зали и намират изцяло ново приложение в дома. Това повдига въпроса кое заглавие всъщност има честта да бъде първото, което е научило компютъра да играе?
Къде започва компютърът?
Първата трудност при откриването на пионера на персоналните компютри започва още с идентифицирането на устройство, което се доближава до днешното разбиране за персонален компютър. Достатъчна ли е архитектурата на един микрокомпютър? Или все още се нуждае от клавиатура и екранен изход? Трябва ли хардуерът и софтуерът да могат да се разширяват? Матиас Оборски, ръководител на изложбата в Computerspielmuseum в Берлин, обяснява, че е „трудно до невъзможно“ да се определи първият персонален компютър или първата компютърна игра.
Например Micral, Xerox Alto, MIT Linc от 60-те и началото на 70-те години на миналия век са технически много сходни с персоналните компютри, но са били предназначени по-скоро за образователни институции и почти никога не са били продавани на частни потребители, казва Оборски. По-късните технологични чудеса като Altair 8800 и Apple I бяха популярни сред малък брой майстори и любители, но широката публика нямаше особена полза от тях.
С 3D играта Maze War за Alto в началото на 1973 г. обаче видеоигрите вече са неразделна част от разрастващото се движение за персонални компютри. Две години по-късно се появява играта Kill The Bit за Altair, която се програмира чрез превключватели. След това трябва да познаете коя лампа в кутията с размери на шкаф ще светне.
За Оборски триумфалният напредък на компютъра през следващите години започва с троен удар. През 1977 г. Apple II, Commodore PET и гореспоменатият TRS-80 се появяват на рафтовете в бърза последователност. Общото за трите е, че са на достъпна цена от 600 до 1300 щатски долара, сравнително лесни за експлоатация и широко разпространени сред частни и професионални групи. В резултат на това тримата компютърни първокурсници бързо се превръщат в Мека и за феновете на видеоигрите.
Модъри, които стават професионалисти
Търсенето на първата игра улеснява само отчасти това ограничаване до три платформи. Поради начина, по който се разработваше софтуерът по онова време, е трудно да се определи датата на пускане на игрите. Много игри се създават в продължение на няколко години, тъй като се споделят между разработчиците и постоянно се преосмислят в процеса, разказва директорът на изложбата Оборски.
„Има игри, чиято първоначална разработка е била през 60-те години, чиито компютърни портове през 70-те години след това често са били модифицирани, адаптирани и разширявани през по-големи периоди от време, докато един от тези варианти не е бил пуснат в търговската мрежа в края на 70-те или началото на 80-те години“
Текстовото приключение Wander е създадено около 1974 г. на мейнфрейм компютър. Wander се превръща в модел за забележителната игра Colossal Cave Adventure, която на свой ред вдъхновява също толкова забележителната игра Zork. Подобна процедура с Empire, замислена през 1973 г. от Джон Далеске в системата PLATO в Илинойския университет.
PLATO се състои от мейнфрейм компютър, както и от няколко терминала и по този начин позволява дори приложения, които могат да се ползват от няколко потребители едновременно. В неофициалната симулация на „Стар Трек“ „Империя“ първо осем, а по-късно до 50 души могат да управляват икономиката на планетата, да координират корабите и да водят дипломация чрез въвеждане на текст.
По-късните версии на Empire копират елементи от една от първите игри в историята – SpaceWar. Spasim е един от тях и превръща Empire в космическа симулация в перспектива от първо лице, създадена чрез 3D графики на телени рамки. По-късно Spasim се превръща в полетни симулатори като Airace и Airfight, които в крайна сметка проправят пътя за Flight Simulator, който съществува и днес.
Забележка отстрани: Както пише историкът на изкуството Андрю Уилямс в книгата си („История на дигиталните игри „)микротранзакциите вероятно започват от терминал PLATO. Тъй като пространството на PLATO е много ограничено и всъщност се предполага, че се използва за научни изследвания, Университетът в Илинойс гледа доста критично на отдела за игри.
Джим Швайгър, създател на ролевата игра от 1977 г. Oubliette, плаща пари на университета, за да не изтрият играта му. Той получава парите за това от своите съученици. Срещу годишна такса от три долара играчите на Oubliette, която всъщност е безплатна, могат да запазят своя герой от високо ниво. Около Oubliette дори се създава пазар за реални пари, на който Blizzard би завидял. Мощни герои и предмети се разменят срещу понякога трицифрени суми. За щастие тогава нямаше lootboxes.
Спомени и соло понг
Третото ограничение в търсенето на първата компютърна игра е, че игрите и техните създатели могат, разбира се, да бъдат изгубени. Освен това историографията е склонна да затваря очите си за някои пионери. Отворената архитектура на компютъра гарантира, поне на теория, че всеки може да разработва игри. На практика уменията за програмиране са неравномерно разпределени поради социално-икономически фактори.
Например благодарение на отдадената общност разработчикът Ван Май е открит през май 2022 г. едва след 40 години. През 1982 г., след като бяга в САЩ заради войната във Виетнам, Mai разработва играта Wabbit за Atari 2600. Wabbit се смята за първата игра за домашна конзола с главен герой жена.
Да, добре, но коя е първата компютърна игра сега? Затова по мое скромно мнение трябва да се обърнем към Apple II, тъй като компютърът е първият от трите персонални компютъра от 77 г. Днес не сме склонни да считаме устройствата Mac за част от спектъра на персоналните компютри поради тяхната затворена структура. Но през юни 1977 г., когато Apple II се продава за първи път в САЩ, това все още не е така.
Невероятният успех от около пет милиона продадени единици в крайна сметка подтиква IBM да пусне своя модел 5150 с операционна система DOS през 1981 г., като по този начин окончателно дава на компютъра неговото име и груба структура.
Aple II е изключително популярна и като платформа за игри, като разполага с богата библиотека от легендарни заглавия като Ultima, Castle Wolfenstein или The Bard“s Tale. От техническа гледна точка обаче първата игра за Apple II вероятно ще бъде некачествен порт на аркадната класика Breakout на Стив Возняк. Съоснователят на Apple вече е програмирал оригинала за Atari.
Breakout е основно самостоятелна игра на понг, в която топката трябва да се удари с хоризонтална бухалка по такъв начин, че няколко тухли да изчезнат една по една. За да докаже способността на Apple II да програмира, Возняк пренаписва Breakout за езика за програмиране BASIC. (В статия за Byte Magazine)през май 1977 г. той обяснява как е продължил с разработката. Първите Apple II се доставят с (касета)с BASIC breakout като малка добавка.
До звездите
Но това е малко незадоволително. Предполага се, че портът ще бъде първата игра за PC? Ако разширим определението до първата напълно преработена компютърна игра, тогава Робърт Бишъп може да ни помогне. Според собствените му думи програмистът, който почина през 2014 г., е създал първата игра, разработена извън самата Apple.
На своя уебсайт (via Internet Archive), който междувременно е свален от интернет, Бишоп обяснява, че е израснал в Милуоки, американския щат Уисконсин. След училище получава магистърска степен по физика и по-късно работи за НАСА, като подпомага мисията „Аполо 17“ – последната досега пилотирана мисия до Луната.
С нарастването на компактността на компютрите, Bishop също е на преден план. Той е един от малкото купувачи на Apple I и първите купувачи на Apple II. По онова време не съществува документация за програмиране за компютъра, така че Бишоп просто се занимава с това. Няколко седмици по-късно, през юли 1977 г., първата му игра е готова: (Rocket Pilot).
Строго погледнато, това е просто вариация на популярната игра Lunar Lander, още преди Atari да приложи принципа за аркадни машини. Тук ракетата трябва да се приземи възможно най-точно на лунната повърхност – познат терен за бившия служител на НАСА Бишоп. За разлика от по-ранните версии, които разчитаха само на въвеждане и извеждане на текст, в Rocket Pilot използваме контролерите (лопатките) на Apple II или джойстик, за да управляваме снаряда в реално време:
При това трябва да обръщаме внимание на посоката, времето и горивото. Ако кацането е успешно, компютърът изпраща съобщение за това колко добре сте се справили. Бишоп разработва още няколко игри за новата си любима играчка и през 1978 г. започва работа в Apple, докато три години по-късно пътищата им отново се разделят.
Дали неговият Rocket Pilot е първата истинска компютърна игра? Нека го кажем така: може да бъде.