One Piece Odyssey прави почти всичко правилно в изпълнението на световноизвестния оригинал. Въпреки това геймплеят се влачи като гума, въпреки отворения свят.
Простете лошия гег в началните надписи, но намекът за гумените способности на героя от One Piece беше твърде очевиден. Каучукът пасва идеално не само на Monkey D. Ruffy, но и на геймплея на One Piece Odyssey.
Ако се съди по оценките на потребителите в Steam, ролевата игра с отворен свят е хит: 84% от положителните отзиви са за книгите, изпълнени с възторжени похвали за изпълнението на една от най-известните поредици в света, обичана от милиони фенове.
One Piece Odyssey е сбъдната мечта за феновете и чудесна отправна точка за новаците в поредицата. Но тестът показва: Трябва да си затваряте очите за това. Или веднага си сложете лепенка за очи.
За да ви дадем първо впечатление за ролевата игра, записахме за вас кратък геймплей клип, който показва типичния геймплей и графиката на компютъра:
Table of Contents
Празник за феновете
Разработчикът ILCA комбинира елементи на класическа японска ролева игра с историята на анимето в One Piece Odyssey. One Piece Odyssey преплита четири части от оригинала – включително популярната арка Alabasta – с геймплея. По този начин създателите на филма си позволяват малки волности при изпълнението на сюжета.
Остров Уофорд е мястото, където се развива историята. Бандата на сламените шапки каца на него и скоро след пристигането си губи способностите си. За да си ги върнат, те трябва да победят четири колоса. Те изплюват зарове, които постепенно връщат на екипажа неговите способности. В процеса на работа те преживяват отново спомените си от миналото – тук има много носталгия за познавачите на поредицата – с помощта на новите герои Лим и Адио.
Изпълнението на оригинала е най-голямата сила на One Piece Odyssey. Стилът на анимето е направен с любов, техниката е безупречна, а любимите герои на феновете от бандата на сламените шапки са пресъздадени по чудесен и очарователен начин. От самото начало е забавно да слушаш диалога им и да наблюдаваш взаимодействието им. Оригиналните японски говорители играят важна роля за това, но за съжаление няма немски или английски глас зад кадър. Вместо това има текстове на немски език.
One Piece Odyssey предоставя добро обобщение на важните моменти от сюжета на анимето. Така че, ако не искате да наваксвате с 1000 епизода или повече от сто книги, но вече сте се докоснали до One Piece, играта ще ви даде добър старт в света на пиратите. При условие, разбира се, че спойлерите не са проблем.
Новите потребители на поредицата обаче може да се затруднят да разберат някои черти на героите или емоции. Онези, които не харесват пресиленото аниме, дори трудно ще влязат в играта.
По-специално, изобразяването на женските образи вече не изглежда съвременно и тромаво. В началото на мангата и сериала пропорциите на Нами и Нико все още изглеждаха различно. Фактът, че това се е променило както в играта, така и в настоящите епизоди, е нещо, от което One Piece не се нуждае.
Скука на палубата
Но в началото на One Piece Odyssey е необходимо търпение. Защото началото не е никак завладяващо и динамично: тичаме с Руфи или с друг член на екипа му от една сцена до друга. Те са забавни благодарение на сполучливата постановка, но действието губи темпо.
Мисията за обучение е идеален пример за това. След като бандата на сламените шапки е блокирана, някои от членовете ѝ изчезват. Руфи и компания тръгват да търсят Нами, която е в лапите на голяма горила. По пътя се натъкваме на сцени или битки на всеки десет крачки.
Същинската битка с боса компенсира със забавна постановка, но тази последователност от събития се повтаря отново и отново в следващите основни мисии, така че елементът на изненада липсва и вместо това през 35-те часа игра се разпространява скука.
Вие и коя армия?
Честите битки обикновено са твърде лесни според нашия опит. Има само едно ниво на трудност и по време на целия геймплей липсваха големи предизвикателства за нашите пирати. Битките с босове срещу колоси или добре познати злодеи като Крокодила са най-интересните моменти в играта благодарение на забавната им постановка, но и пиратите не се потят особено.
Това е трагично, защото бойната система е добра и предоставя познатите елементи на японска ролева игра. Процесът е туров и можем да променяме реда на ходовете. Освен това всеки член на екипа разполага с богат каталог от способности, познати от анимето и ефектно представени.
Можем да се възползваме от слабостите на противниците си, като използваме принципа „ножица-скала-хартия“. Ако обаче пренебрегнем тези тактически възможности, обикновено все още можем лесно да победим противниците си. Ако не ви се водят скучни стандартни битки, можете да увеличите скоростта или дори да активирате автопилота, след което играта дори сама ще регулира битките.
Не е задача за пират
Ако не ви се воюва, често можете да избегнете враговете, които се движат свободно в света на играта. Отвореният свят е разочароващ: няма какво да изследвате извън утъпканите пътища. В някои подземия ни очакват няколко лесни пъзела, които се решават бързо. Незадължителните странични задачи също не са достатъчно изобретателни.
Ние наистина се дразнехме, когато One Piece Odyssey ни изпращаше обратно във вече познати области само за да работим по монотонни задачи за събиране. Дори в хода на основната сюжетна линия често се движим по познати пътища.
Когато искахме да си вземем почивка от неудовлетвореност, системата за запаметяване ни забавяше. Не е възможно автоматично или ръчно запаметяване чрез менюто. Спестяването е възможно само в специално определени пунктове, които обаче са щедро разпределени.
Всички на борда?
Този, които са големи фенове на Бандата на сламените шапки, може би ще успеят да пренебрегнат тези моменти на разочарование и недостатъци в геймплея. Феновете, които си затварят очите, ще получат любовна реализация на света и героите от анимето с One Piece Odyssey и могат да добавят още десет точки към оценката.
Ако обаче тази връзка липсва, е трудно да пренебрегнете връщането назад, скучните битки и невъобразимите задачи. Ако не ви стигат JRPG с походови бойни системи, трябва да се огледате за други представители на жанра за PC. Dragon Quest 11, поредицата Persona или наскоро излязлата Chained Echoes предлагат много повече предизвикателства и вълнуващ геймплей.
Заключение на редакцията
В началото One Piece Odyssey наистина ме отегчаваше. Началото е трудно, задачите са монотонни, а битките – твърде лесни. След първата глава обаче историята набира скорост, а новите герои се вписват последователно в популярната пиратска банда. Познатите истории от анимето са разумно съчетани с нови аспекти. Представянето с любов създава истинска атмосфера на добро настроение.
Щеше да ми хареса още повече, ако играта беше по-кратка и имаше повече темпо в продукцията. В някои моменти се забелязва, че разработчиците изкуствено удължават действието. Фактът, че постоянно трябваше да се връщам на познати места, наистина ме дразнеше и подлагаше мотивацията ми на тежко изпитание. Освен битките с босове, няма почти никакви предизвикателства. Оригиналът е отлично реализиран и е празник за феновете, но по отношение на геймплея има по-добри жанрови алтернативи.
