След вчерашния ден Starfield най-накрая се задейства – и то не само при мен

0
273

„Но аз не харесвам фантастика!“ Това са думите, които Bethesda ми подхвърли вчера, показвайки, че Starfield е нещо повече от обстановката

Тод Хауърд иска да ни изстреля всички на нова планета и в най-добрия случай да прекараме остатъка от живота си там. Или поне достатъчно време, за да изчакамеThe Elder Scrolls 6- което към момента ми се струва, че може да бъде и остатъка от живота ми.

Но докато всички вече чакат следващата ролева ракета на Besthesda, нареченаStarfieldаз дълго време не бях сигурен дали изобщо искам да седна в нея. Наистина ли искам да потъна с десетки часове в игра, която досега имаше толкова малко конкретна привлекателност за мен? Която ми се налага главно защото съм успял да се насладя на всички останали страхотни ролеви игри на Bethesda в продължение на стотици часове?“

Но която също така разчита на научнофантастична обстановка в стил Nasa-punk,с която аз лично не мога да направя нищо? Ще го кажа накратко: Да, имам! Защото, след като Bethesda ми натъпка мозъка с всяка малка подробност от Starfield в продължение на 45 минути по време на демонстрацията на Xbox, нещо в мен се промени.

Накрая виждам ясно какво може да ми предложи тази ролева игра и не съм сам в това.

Очакване вместо скука

Началото на презентацията на Starfield предизвика в мен умерени емоции. Гледах как някой стреля с лазер по камък на безплодна планета. Добро начало. Последва малко невзрачна престрелка, героят събираше оръжия и храна, а аз просто приех, че ще ми бъде позволено да разгледам отблизо един препечен блат в менюто. След това разработчиците разказаха за космическата обстановка, как проектират космическите си кораби и че да, можете да пътувате от планета на планета.

Това беше моментът, в който трябваше да се прозявам сърдечно за първи път. Всичко все още изглеждаше доста скучно и тъкмо бях на път да си помисля, че наистина вече не загрявам за тази ролева игра на Bethesda. За щастие презентацията далеч не беше приключила дотук.

Колкото по-дълго продължаваше презентацията, толкова по-ясно обстановката отстъпваше на заден план, докато друг детайл придобиваше контури: Starfield се приема изключително сериозно като ролева игра. Може би дори по-сериозно, отколкото някога са го правили Elder Scrolls или Fallout. Имам възможност да разгърна тази вселена по свой собствен начин, въплъщавайки се в роля, каквато сметна за подходяща.

Най-голямото ми притеснение в миналото често е било, че героят ми така или иначе трябва да е някакъв космически разузнавач, който сканира планети, изпълнява тук-там няколко куеста и после подскача в неудобен скафандър.

Но сега Bethesda най-накрая даде да се разбере, че в Starfield има значително повече. Вселената има някои наистина вълнуващи кътчета, които ме очакват и подхранват всякакви идеи за герои!

(Погледът към разширената галактика най-накрая ме кара да се чувствам така, сякаш мога да бъда и да постигна всичко).
(Погледът към разширената галактика най-накрая ме кара да се чувствам така, сякаш мога да бъда и да постигна всичко).

Галактически пясъчник

Синапсите ми веднага заработиха, когато на екрана се появиха различните градове и колонии. Моят герой не трябва просто да се превърне в някакъв космически шут, който ходи да изследва човешки организации. Мога също така просто да тръгна към регионите извън влиянието на колониите и тогава да попадна в свят, който е по-скоро по мой вкус.

Тук се движа по улиците на много по-сурови места като град Акила като разбойник, прекарвам вечерите си в задимени салони и работя като рейнджър, контрабандист или ловец на едър дивеч. А може би ще последвам скъпите пари в Неон, където ще продам морала си и в замяна ще живея в чист лукс?

(Нео излъчва дистопичен привкус на киберпънк.)
(Нео излъчва дистопичен привкус на киберпънк.)

Разбира се, на този етап не знам какво всъщност е възможно навсякъде. Но „Старфийлд“ най-накрая стимулира въображението ми! Също и защото тази игра предлага толкова много творчески възможности! Например моят герой и неговият произход трябва да се отразяват не само в решенията ми, външния вид или оръжията, които използвам.

Мога да си купувам предимства или недостатъци чрез Перки и Умения, с които галактиката реагира по различен начин на моя герой. Някои куестове могат да бъдат заобиколени напълно, докато други стават достъпни на първо място. Вече си играя с идеята да създам трима или четирима различни герои едновременно.

Всичко може да бъде персонализирано по мой вкус! Кой екипаж ще ме придружава по време на пътуването ми? С кого ще вляза в романтична връзка? Кой космически кораб отговаря най-добре визуално и функционално на това, което моят герой всъщност представлява в тази вселена? Перспективата за такава свобода на проектиране ме кара да тръпна в очакване.

(Приспособявам космическия си кораб перфектно към нуждите на героя си, като по този начин подкрепям визията си.)
(Приспособявам космическия си кораб перфектно към нуждите на героя си, като по този начин подкрепям визията си.)

И далеч не съм сам в това! Колеги като Натали също са внезапно очаровани от Starfield. В Reddit се появяват една след друга еуфорични теми и дори в общността на Star Citizen се надигат гласове, които скоро може да дадат предимство на Starfield.

Bethesda най-накрая обърна страницата тук, която досега очевидно е звучала твърде тихо за мнозина там.

Бетхезда на бъдещето

Честно казано обаче, има и друга причина за новооткрития ми екстаз. Starfield най-накрая ми показа как всъщност Bethesda си представя ролевите си игри в бъдеще и къде са приоритетите им в разработката. И не мога да не си представя Elder Scrolls със същото ниво на ролева свобода като Starfield.

Ако тук вече ме насърчават да създавам наистина приключенски космически кораби, да построя аванпост или да закрепя героя си в света чрез многобройни фонове, как ли би изглеждало всичко това в Тамриел?

Не искам повече да бъда затворник без минало, вкаран в света без минало, и да спасявам света като избраник. Искам да бъда някой, който принадлежи на света, върви по своя път и най-много да се почувства призван от избора да вложи целия си талант в побеждаването на злото.

А може би просто не ми пука и вместо това си построя собствен замък в далечната страна, изковавам оръжия от събрани парчета и части или се наемам като разбойник, който напада търговски кервани.

Разбира се, в момента това са много добронамерени фантазии, които се ширят в главата ми, и е много възможно Starfield да не изпълни напълно това обещание за ролева игра. Особено ако не разказва забавни истории. Всичко това тепърва предстои да се види, особено в игра от такъв мащаб, която разчита и на всякакви видове автоматично генерирано съдържание.

Но засега се наслаждавам на момента, в който че Starfield ми позволява изобщо да мечтая за голямо бъдеще Защото това е чувство, което ми липсваше твърде често с тази игра досега

Статия, Starfield, Xbox Series X/S, PC, Xbox, ролева игра, Bethesda