Искате ли да видите Опенхаймер на кино? Тогава се пригответе за нещо. В своето ревю без спойлери Кевин разкрива какво ви очаква с тричасовия филм на Нолан.
След Опенхаймер останах безмълвен.Това не се дължеше само на огромното тричасово времетраене, дългата опашка пред тоалетната на киното или на факта, че наскоро започнах нова серия на Fallout 4 и копнея за Playstation-а си всяка свободна минута.
Не,Опенхаймер отново накара сивите ми и престъпно пренебрегвани клетки да затреперят. Едва използваният ми мозък успя да се справи с последния филм на Кристофър Нолан само в ограничена степен. След предишните творби на режисьора на „Тенеси“ или „Зачатие“ трябваше да го очаквам.
Но в интерес на истината останах безмълвен най-вече защото първо трябваше да оставя Опенхаймер да потъне малко. Колко добър или лош според мен беше филмът, можех да обсъждам сам със себе си.
Да разберете до какво заключение стигнах в това ревю на филма без спойлери И да, опитах се да бъда кратък, но успях да го направя по същия начин, както Кристофър Нолан с Опенхаймер…
Table of Contents
За какво е „Опенхаймер“?
С последния си филм Кристофър Нолан се посвещава на така наречения баща на атомната бомба: Дж. Робърт Опенхаймер, който с изследванията си рискува да унищожи света, за да предотврати точно това. За целта Нолан адаптира биографията на Опенхаймер от Кай Бърд и Марин Дж. Шервин и се посвещава на около 45 години от живота на учения.
Историята на Опенхаймер се върти основно около проекта „Манхатън“: по време на Втората световна война САЩ и Третият райх на Хитлер се надпреварват кой ще успее да направи първата атомна бомба боеспособна и по този начин да обърне хода на войната в своя полза.
За тази цел ученият от германско-еврейски произход основава лабораторията в Лос Аламос под ръководството на генерал Лесли Гроувс Джей (Мат Деймън) и Люис Страус (Робърт Дауни младши) от Комисията по атомна енергия на САЩ. Филмът на Кристофър Нолан представя пътя на Опенхаймер (Силиан Мърфи) към и по време на проекта „Манхатън“, както и последиците от него.
За кого е интересен Опенхаймер
Искате ли урок по история?Ако искате да видите „Опенхаймер“ на кино, определено трябва да вземете със себе си и частица интерес към реалната личност, около която се върти филмът. Например, ако се надявате да научите за действителните изследвания на ядрените оръжия и създаването на първата атомна бомба, може да останете разочаровани.
Филмът е за реалната личност.
Заглавието може и да го подсказва, но „Опенхаймер“ е изцяло за – ами – Дж.Робърт Опенхаймер. Неговата кариера, личностно развитие и последиците, които постиженията му носят, са ясно фокусирани. Другите героирядко са повече и в по-голямата си част по-малко важни.
Филм за актьорско майсторство:В допълнение, трябва да имате някакъв афинитет към актьорското майсторство като такова. В рамките на малко под три часа неизменно силните изпълнения заемат поне 98% от действието.Другите стойности на шоуто могат да се преброят на пръстите на едната ръка.
Изисква се вашето внимание:Кристофър Нолан се отказва от класическата работа със сцени, Опенхаймер всъщност есамо
един дълъг монтаж – и то в продължение на 180 минути. С други думи: въпреки трите ясно дефинирани действия, няма никаква почивка и Oppenheimer прилича на истинска монтажна линия за диалози.
Ако тук се отклоните или изгубите нишката, няма да я върнете толкова бързо. За разлика от други сложни творби на Нолан, при тази не можете просто да се насладите на впечатляващи екшън сцени, трябва да изключите мислено.
Така че, за да обобщим:Oppenheimer е изцяло за историята, героите, изпълнението на актьорите – и то без задръжки. Непрекъснатият огън от диалози и постоянното прескачане между различни времеви равнища и сюжетни линии изобщо не извадиха главата ми от блясъка, най-малкото.
Силни и слаби страни на Опенхаймер
Какво ни хареса в Oppenheimer
- Историята:Чувствам се малко странно да изтъквам историята на истински човек като особено
добра
. Всъщност обаче съм много по-загрижен за начина, по който Кристофър Нолан преразказва живота на Робърт Опенхаймер. За да направи това, Нолан прибягва до сложна и хитра повествователна структура, която не подценява зрителя, а иска да го предизвика и просто издърпва килимчето изпод краката му във финалния акт. Трябва да сте подготвени за това, но Опенхаймер си заслужава преживяването. - Кастът:Филмовите фенове се забавляват с Опенхаймер през последните две години. Почти всяка седмица беше обявяван поредният актьор от ААА, който също щеше да участва в новия проект на Нолан. В някакъв момент колективният интернет се предаде и се примири:
Някога всички ще играем в Oppenheimer
И по този въпрос игралният филм определено не разочарова. Би било извън рамките на тази статия да изброявам всички главни звезди, но бих ви посъветвал: Не гледайте (IMDB), а се оставете да бъдете изненадани. - Изпълненията: С впечатляващия актьорски състав на Опенхаймер, актьорските изпълнения са неизменният акцент на филма. На първо място, Силиан Мърфи доминира в действието като главен герой, но колегите му не са засенчени от него в нито една минута. По-специално Робърт Дауни младши, Емили Блънт и Джейсън Кларк са сред най-големите
Scene Stealers
на Опенхаймер и всеки, който поне малко обича изразителната актьорска игра, определено ще получи парите си в киното. - Партитурата:Ако сте гледали „Мандалорианецът“, значи познавате Лудвиг Гьорансон и вероятно обичате като мен (запомнящата се мелодия от поредицата „Междузвездни войни „). Разбира се, шведският композитор е писал музика за много други филми и сериали, но явно е представил потенциален magnum opus с Опенхаймер. Визуалната мощ на Кристофър Нолан и звукът на Гьорансон едва ли биха могли да се допълнят по-добре.
Какво не ни хареса в Oppenheimer
- Безкрайният монтаж:Опенхаймер иска да разкаже много и няма време за губене – и това въпреки прекомерната продължителност на филма. В комбинация с нетрадиционната структура на повествованието филмът изглежда почти тромав. Има постоянни скокове напред и назад между различни времеви нива, диалози и моментни снимки. В основата си вълнуващ и майсторски реализиран от Нолан, той все пак е изтощителен в продължение на три часа. Най-големият проблем: на най-емоционалните, а оттам и на най-важните моменти не е дадено почти никакво място за дишане. Опенхаймер галопира без забавяне и всеки, който не е в крак с него, остава назад.
- Първият час:В първия час нишката на филма трудно може да бъде забелязана, камо ли да бъде схваната. Опенхаймер изглежда бесен и разконцентриран и едва в ретроспекция екранното действие придобива осезаема форма. Дори повече, отколкото при Тенет, Кристофър Нолан дава да се разбере от самото начало, че този филм е подчинен на неговите условия. А това е нещо, с което първо трябва да се примирите.
- Оскъдният преглед:Големият актьорски състав, многото герои, различните сюжетни линии и претенцията да се отдаде дължимото на автентичната биография на Дж. Робърт Опенхаймер водят със себе си препятствие, което не бива да се подценява: по екрана преминават безброй хора, всеки от които някъде дава своя принос към действителната история. Това може да доведе до объркване и най-вече до трудност да се проследи кое е важно във всеки един момент. Паметта ми за имена така или иначе е мизерна, а при Опенхаймер тя е всичко друго, но не и полезна.
Заключение на редактора
Опенхаймер е кинематографичен шедьовър – няма съмнение за това. Въпреки това не мога да препоръчам безрезервно последния филм на Кристофър Нолан. Защото колкото и завладяващ и увлекателен да е „Опенхаймер“, той се оказва и дълъг и изтощителен. Нолан явно се концентрира върху силните страни на актьорската игра и структурата на повествованието, която става прозрачна едва на по-късен етап. Големите „уау“ моменти са малко, а когато се появят, има малко място за дишане.
Но това е почти твърде негативна формулировка, защото Опенхаймер пленява от самото начало, а след това и през цялото време. Това обаче също само дотолкова, доколкото се ангажирате с него. Опенхаймер ще поляризира още повече, отколкото вече го направи Тенет. Ето защо мога само да го препоръчам на всеки заинтересован киноман: Бъдете наясно с какво се захващате, иначе ще имате проблеми с бащата на атомната бомба. Опенхаймер определено си заслужава да се види, но може би не за всеки.