Посетили сме мюнхенското студио за разработчици Chimera Entertainment и разгледахме отблизо новата им стратегическа игра.
Стратегическите игри нямат точно репутацията на особено достъпни и лесни за научаване. Особено заглавията на издателя Paradox се смятат за тромави и прекалено сложни. За да се ориентирате в тях до известна степен, трябва да отделите много време.
Songs of Silence на немското студио за разработчици Chimera Entertainment, от друга страна, прилага съвсем различен подход: Тяхната стратегическа игра трябва да е ясна и да ви коства само малко време. В същото време разработчиците искат фентъзи битките да са приятно предизвикателство. Посетихме студиото и ви разказваме колко добре работи то досега!
Подобява Total War накратко?
На пръв поглед Songs of Silence ми напомня малко на Total War. На картата на света набираме походови единици в нашите градове, защитаваме ги от нападатели и изпращаме генерали, за да завладеят нови територии. Когато избухне битка, превключваме на бойната карта и се сражаваме с конкурентите си в реално време.
Най-късно тук обаче стават ясни основните разлики:Защото в „Песни на мълчанието“ не управляваме единиците си ръчно, а само определяме строя на армията си преди битката: оставяме стрелците добре охранявани от бронирани пехотинци в задните редици, докато кавалерията ни застава отпред, за да атакува директно фланговете на врага.
Когато се стигне до битка, ние не просто наблюдаваме, а изиграваме бойните си карти, определени от съответния генерал и неговите единици: Можем например да парализираме вражеските единици с голяма експлозия, да накараме кавалерията си да извърши нападение или да повикаме допълнителни единици на бойното поле. Трейлърът на геймплея ви показва как изглежда това:
Нашите армии първоначално се състоят от около пет, а по-късно от до 16 единици, всяка от които се състои от три до 15 бойци. Така че битките не са твърде големи и винаги остават кратки Обикновено минават от една до три минути, преди битката да приключи с отстъпление или унищожаване на армията.
Мисиите на кампанията и игрите за много играчи са съответно забавни: би трябвало да можете да изиграете последните за една вечер, а дори по-дългите от осемте мисии в кампанията за един играч отнемат само няколко часа. Между другото, в момента можете да изпробвате първата мисия като (Demo в Steam)
Кратка, но хрупкава
Въпреки че принципът на Songs of Silence се разбира бързо и скоро постигаме успехи, стратегическата игра се предполага, чеще бъде всичко друго, но не и лесна по-късно Според художествения директор Александър Кер, особено последните мисии от кампанията ще ни изправят пред големи предизвикателства – между другото, няма възможност за регулиране на нивото на трудност. Вместо това можем да избираме различни начални условия в мултиплейъра и в случайните битки.
В хода на играта има много неща за овладяване:Над 100 различни единицитрябва да направят битките разнообразни. Те имат различни способности, атаки, силни и слаби страни. Трябва умело да комбинираме тези бойци с различните герои, които водят армиите ни и имат определени карти и пасивни способности
Трябва да можем да ги използваме в битките си.
Така получаваме армии, които са специализирани в кавалерийски атаки, засади или други форми на война. Имаме право да контролираме максимум пет героя едновременно и по този начин, в допълнение към гарнизоните, само пет армии могат да се движат по картата на света. С воденето на битките героите ни трупат опит и отключват нови способности.
В допълнение към умелия подбор и позициониране на единици, както и ефективното използване на бойните карти, трябва да се научим да използваме разумно и ограничените си ресурси. Това ни позволява да разширяваме градовете си всеки ход (което увеличава производството на ресурси) или да наемаме нови единици.
Във всичко, което правим, обаче, винаги трябва да се съобразяваме с нашата столица: Ако той попадне в ръцете на враговете, играта е загубена. Това би трябвало да направи по-вълнуващи и игрите за няколко играчи. Дори и тук противниците ни да са по-многобройни, може би ще успеем да превземем столицата им с хитър ход и така все пак да спечелим играта.
Голямата цел се вижда ясно
При играта на „Песни на мълчанието“ и разговора с Александър Кер бързо забелязваме, че стратегическата игра се характеризира с едно особено нещо: Ясната й рамка и много ясният фокус върху основните елементи на играта, а именно кампанията, картите и битките.
Дори в настоящата версия напразно се търсят излишни и половинчати функции. Например дипломацията, търговията, морските битки или други възможни функции са премахнати. Вместо това играта се концентрира върху компактна, но добре функционираща военна стратегия.
Демонстрационната версия, която играхме на Song of Silence, която се очаква да бъде пусната през 2024 г., вече изглежда добре полирана. Не се натъкнахме на бъгове или други проблеми, единствено изкуственият интелект трябва да стане малко по-хитър – което също е планирано.
Ако стратегическата игра се окаже успехът, на който се надяват, разработчиците вече имат по-нататъшни планове, като например издаване за конзоли. Тогава може да се мисли и за допълнителна кампания и въвеждане на нови игрални фракции.
Заключение на редакцията
Ако, подобно на мен, вече нямате време за дълги стратегически игри, то определено трябва да изпробвате демото на Songs of Silence. Благодарение на изключително кратките, но забавни битки, можете да постигнете значителен напредък за час-два или дори да завършите мисията изцяло.
Въпреки това играта остава предизвикателна и вълнуваща: с всяка битка научаваме повече, отключваме нови единици и способности и дори откриваме малки странични задачи на картата на света. Разбира се, не бива да очаквате огромно чудовище от играта. Songs of Silence се разработва от доста малък екип и със сигурност няма да се превърне в Total War: Warhammer 3.
Фактът, че Songs of Silence – както ни казва Александър Кер – е проект на сърцето, личи и в дизайна на света и героите: Зад сюжета на кампанията очевидно се крие внимателно замислен фентъзи свят. А портретите на единиците и героите са, по мое мнение, по-красиво проектирани, отколкото в почти всяка друга стратегическа игра.
