Колко много очаквахме в редакционния екип бойния роял в Warzone 2! Може да стане само по-добър от първия. Не би ли могло? Но fiddlesticks.
Аз съм от хората, които предпочитат да преживяват повечето неща сами или с най-много още един човек. Пътуване. Или фотография. Или спорт. Или Warzone 2. В последното всъщност 90 процента от времето играя самостоятелно, защото това означава, че мога да променям маршрута си, без да правя уговорки. Защото не ми се налага да се притеснявам за чуждото оборудване. Или дори смъртта им.
Да пътуваш сам има и това предимство, поне в момента, че не ти се налага да слушаш как другите се оплакват от проблемите на играта. Това само ви затормозява още повече, отколкото забавянето и бъговете.
Но ето едно изречение, което може би ще трябва първо да усвоите: Обичам Warzone 2. Защото зад всички бъгове, бъгове и глупави дизайнерски решения, които в момента са заложени в нея, усещам страхотно геймплейно изживяване. Колко нервно и вълнуващо е да се втурнеш нагоре по планината към обсерваторията. Винаги със страха, че някъде наоколо може да дебне снайперист.
Какво страхотно е да скочиш с парашут във влака и да издухаш играча, който е стигнал секунда преди мен, с бързо грабнат SMG. Колко фантастично е усещането да се промъкваш покрай газовия облак към финалните битки. А след това и да спечелите! Основната тръпка се подчертава от фантастичното боравене с оръжията и гладкото движение. Трябва да го изпитате сами, за да разберете колко хубаво е всичко това.
Настроението на потребителските отзиви в Steam и Metacritic е различно, то се движи към нивото на мазето. Мога да го разбера, това е смесица от обичайните тролове и хора като мен, които наистина очакваха с нетърпение Battle Royale, но сега са искрено разочаровани и имат нужда да изпуснат разочарованието си; със сигурност много често след кръг, който е бил фантастичен до точка x.
Точка x маркира може би една от многобройните пълни катастрофи. Или глупава смърт, защото не сте могли да вземете оръжие. А някой споменавал ли е онази стълба, по която можеш да се изкачиш само до половината, защото: Грешка? Господи, Infinity Ward, сякаш това не се е случвало на никого по време на всички сесии за осигуряване на качеството и вътрешни тестове преди това!
Господи, Infinity Ward: По-голямото не означава автоматично по-добро. Така стигаме до вероятно най-големия (ха!) проблем на Warzone 2.0. И това, глупаво, няма да се изчисти толкова лесно, колкото повечето от останалите.
Table of Contents
Al Mazrah е твърде голям
Когато за първи път прескочите новата карта, дъхът ви спира. Гигантски участък земя, пълен с по-малки и по-големи локации (които мнозина вече познават отчасти от мултиплейър режима или от кампанията, между другото, мултиплейър картата Quarry от първата MW2 от 2009 г. също е в нея).
И така, това ли е игрище с безкрайни възможности за вълнуващи битки? По-скоро като площадка с безкрайни възможности да избягваш другите. Само в най-големия град Al Mazrah има толкова много площ заради високите сгради с етажи, малки стаи и големи офиси, асансьори, зали и магазини, че в зависимост от мача може да ви се прииска да застанете на покрива и да извикате на противниците: „Здравейте! Тук съм!“
И градът не е сам в този проблем. Поглеждали ли сте някога към летището с неговите огромни хангари? В края на краищата, в зависимост от маршрута на първоначалния дропшип, той е доста посещаван, защото има много каси, които чакат да бъдат ограбени, а точно на покрива на главната зала можете да похарчите парите си в станция за покупки.
Накратко: Ал Мазра е не само глупаво огромен заради площта, но и заради многото нива на височина на къщите, количеството стаи – всичко това прави картата още по-гигантска. Твърде гигантски за 150 играчи за нашия вкус. Между другото, проблемът се изостря малко от новата механика на кръга.
Кратко отклонение за хората, които не знаят какво имам предвид: В основата си Warzone 2 работи като всяка друга Battle Royale игра. Групи или отделни играчи скачат над картата, приземяват се с парашут, подреждат боеприпаси и застрелват първите врагове над купчината. Тогава размерът на картата се намалява изкуствено. В Warzone 2, както и в първата част, това е облак от газ, който бавно се затваря. И накрая остава само един малък кръг, в който последните пет до десет играчи се борят за победа.
Обратно към новата механика на кръга: Шансът и размерът на групата ви определят в Warzone 2 дали кръгът се затваря, или три отделни кръга бавно се сливат в един последен малък. И да, случвало се е цялото действие да се развива във втори и трети кръг, докато дори в първи кръг сте имали чувството, че се лутате напълно сами. Това, което искам да кажа, е, че Ал Мазра явно дава твърде много за бездействие… пространство.
Това в крайна сметка би трябвало да изнерви дори хората, които предпочитат да напредват по-тихо и първи да си набавят боеприпаси. Защото в Battle Royale почти нищо не е по-досадно от това спокойно да се екипираш в продължение на 15 минути, после да станеш невнимателен от скука и да получиш удар от нищото. Единственото по-досадно нещо е да сте успели да убиете пет или повече фантастични играчи в славен екшън – и тогава Warzone 2.0 се срива. Разбира се, вече сме го обсъждали, но все пак искам да го подчертая отново.
Дайте ми МОИТЕ оръжия!
Започнах първата Warzone доста късно, при това без да съм играл Modern Warfare (2019) преди това. Искам да кажа, че играх с моите екипировки изцяло във Warzone и едноминутните предварителни мачове, но не и преди това в режимите за много играчи.
Въпреки това бях много доволен от оръжията си. Ето защо си помислих, че е още по-добре, че мога да разчитам на частно пускане на екипировка скоро след началото на играта. Невинаги стигах до него жив, но в девет от десет случая успявах. И колко добре се чувствах винаги, когато държах в ръцете си собствени оръжия и приспособления. С тях винаги играех малко по-уверено, по-сигурно, по-добре.
Частните капки на екипировката са история във Warzone 2. Ако искате да се промъкнете или да се простреляте до финала с цялата си Rambazamba, включително бонусите (можете да избирате само от фиксирани настройки), сега трябва да положите много повече усилия. Има две възможности.
Първо: изчаквате, докато на картата се появят така наречените крепости. Тези крепости се охраняват от многобройни безумно добре удрящи и понякога отвратително бронирани войници с изкуствен интелект, които първо трябва да бъдат отстранени. Едва тогава можете да вземете своя комплект за зареждане там.
Все пак трябва да е разбираемо, че невинаги има много войници с изкуствен интелект и вас, които се мотаят около крепостите. Добре е обаче, че след като крепостта е отворена, всеки може да влезе и да си помогне, стига кръгът да не се е затворил твърде много. Но дизайнерското решение да се вкара силен изкуствен интелект в Battle Royale и да се свърже със собствената ви екипировка на всичкото отгоре води до разочарование много по-често, отколкото до забавление.
Второ: В последната третина на играта се пускат капки за зареждане, но всички играчи могат да ги плячкосват. И тук е разбираемо, че рядко имате възможност да си помогнете там, без да ви притесняват. Освен това вече е доста късно в мача.
Поне има трета алтернатива, но тя се отнася само за основните оръжия: Ако предварително сте събрали достатъчно пари, можете да си ги купите и от вече многобройните пунктове за изкупуване. Необходими са ви 5000 долара за всяко оръжие. Оттук и летището, споменато по-горе. Но и другите знаят това, не забравяйте.
В този контекст обаче е съвсем логично собственото зареждане вече да не играе роля и в предварителен мач, в който вече ни се предоставят случайни оръжия. В общи линии, точно както в реалния мач, стига да не се налага да се използват крепости, капки за зареждане и магазини.
Така че, ако сте играч на Free2Play и се надявате да успеете да изстреляте нещата си в няколкото секунди преди началото на мача, ще останете на студено, тъй като сега повишаването на нивото отнема много повече време. А и вече не е съвсем целева.
Дори като собственик на Vault Edition, това не ме радва. Защо изстрелях множество оръжия в мултиплейъра на Modern Warfare 2, настроих ги и ги изпипах визуално? Така че да ги виждам и докосвам само веднъж на всеки три мача в Warzone 2? И според мен Activision се стреля в крака. Защото защо да си купувам луксозни чертежи и орнаменти в магазина (или чрез Battle Pass) при тези обстоятелства? Точно така!
Комичен акт на балансиране
Infinty Идеята на Warzone 2 на Ward може би е била да създаде хибрид между първата Warzone и PUBG. Щрих от реализъм и всичко останало. Поне такова е впечатлението. Щандовете с оръжия на картата са по-дискретно оцветени, а картите с резултати от убийства, които можете да намерите, вече не ви крещят. Много от нещата са подредени по рафтовете, а не просто на пода. И още един въпрос – горивото.
Превозните средства, самолетите и лодките вече консумират гориво. След като се изпразните, трябва да заредите гориво на бензиностанции или с помощта на намерени преди това бидони. Канистрите се поставят в новата ви раница, която се предлага в различни размери. Ако ви трябват неща от него, трябва да щракнете върху тях и да ги преместите в обичайното бързо меню.
Постепенно се изтощава дори батерията на сензора за сърдечен ритъм. Добре е, че има втори в багажа си. При което: Вероятно и това нещо е бъгаво. Ако сензорът ви е почти празен, просто вземете друг предмет в първия слот, например светлинна граната. След това вземете отново сензора за сърдечен ритъм и бум – отново 100 процента заряд на батерията. Въздишка!
Колкото и да е хубава идеята с раниците, ровенето в останките на мъртвите врагове е трудно, особено под натиска на времето. Това обаче е просто проблем на адаптацията на играчите. Досадно е обаче, когато раницата лежи върху оръжие и не можете да я вдигнете. Това ми се е случвало няколко пъти, добре познат проблем, особено след интензивни престрелки с много жертви.
Между другото, подобен бъг може да се появи и при станциите за покупка. Ако оръжието лежи върху сандъка, можете да не активирате магазина изобщо или само под определен ъгъл. Това коства ценни секунди, десетки нерви и в най-лошия случай – живота ви. Между другото: Ако не обичате да се мотаете край пунктовете за изкупуване и да чакате хората да купуват, моля, хвърлете първия камък.
Двама в ГУЛАГ
Как блестящ може да бъде един преход? Само преди минута говорих за умирането в Warzone 2.0 и за скалите. И ето ни заедно в ГУЛАГ, чакаме реда си и междувременно си хвърляме камъни по главите. Значи всичко е същото?
Съвсем не. Вместо да играете за втори шанс в битка един срещу един, както в първата Warzone, сега влизате в битка по двойки: с пистолети, револвери или пушки. И много гранати, разхвърляни по земята. Те не са предназначени само за взривяване на враговете, но можете да ги използвате и срещу охраната на затвора.
Това се натрупва след известно време в битката, освен ако капката не бъде изсмукана след няколко секунди, единият отбор е мъртъв, а другият се връща в Ал Мазра. И след това, ако сте активирали новия чат за близост (позволява ни да общуваме с враговете на къси разстояния) и успеете да убедите вражеското дуо да хвърли цялата си сила върху дебелия човек с изкуствен интелект (тип „джудже“), тогава… всички се връщат на картата, които в момента се намират в гулаг. Всички! Не само четиримата, които са поставили стражата.
От една страна, това е готина идея, но от друга, е глупава. Особено за тези, които тъкмо си мислеха: „Пфу, остават само 26 на картата, става вълнуващо.“ Избрах 26, защото Гулагът се затваря автоматично, когато в храстите на Ал Мазра останат само 25 души.
Между другото, редакторите са разделени в мнението си дали новият ГУЛАГ играе по-добре или по-зле. От своя страна, той ми харесва много повече от стария. Има повече място за избягване и придвижване, а допълнителните гранати я правят малко по-тактическа.
А ако ви елиминират, логично е, че вината за загубата винаги е била на другия член на отбора. Като оставим шегата настрана, печеля новия ГУЛАГ много по-често, отколкото стария. Допълнителен бонус: Освен гранати, на арената има и по-добри защитни жилетки с три гнезда (нормалните имат само две). Ако успеете да облечете такава жилетка и да спечелите, вече сте спечелили много… хм, спечелили.
Надеждите умират последни
Вие знаете ли какво още е страхотно? Когато сте избягали от ГУЛАГ и имате възможност да се приземите точно на мястото на падане на товара, без да ви заграбят. Или пък когато станете мишена на мисия за възнаграждение и успеете да надхитрите противника си, за да го изцапате сами. Или когато едва се измъкнете от газовия облак.
С други думи: Warzone 2 често е фантастично изживяване от обективна гледна точка, но има проблем, че трябва да се конкурира с първата Warzone. Според моите (прочетени) познания не всичко е било златно в началото; Battle Royale на Infinity Ward, както и всяка друга служебна игра, само постепенно се разраства до крайната си сила. Но защо повтарят стари грешки на места с Warzone 2, за мен е загадка.
А какво да кажем за DMZ?
Вторият режим Free2Play, стартиран с Warzone 2, се нарича DMZ, което означава демилитаризирана зона. Режимът е ориентиран към екстракционни шутъри като Hunt: Showdown или Escape from Tarkov. Понастоящем DMZ все още е официално в бета-статус и засега няма да бъде включена в оценката на Warzone 2.
DMZ може да се играе самостоятелно, по двойки или най-много в групи от по трима души. Предварително ви се предоставят така наречените контрабандни оръжия. След това се отправяте към огромната карта на Ал Мазра с максимум 65 други играчи, където не само трябва да изпълнявате мисии (сканиране на радиоактивни отпадъци, активиране на радиокули, събиране на определени суми пари), но и да унищожавате много противници с изкуствен интелект.
Особено нетърпеливите и смели играчи се заемат с по-сложни задачи, които се възнаграждават с чертежи за специални оръжия. Но: Ако не успеете да се измъкнете (да избягате от картата с хеликоптера), губите оръжията си, така че подобно на Hunt: Showdown, например, губите изтребителите си
Можете да напишете цели статии за всички нови проблеми. Или пък прочетете отзивите на потребителите в Steam и Metacritic: Грешки в графиката, групови грешки, грешки в съобщенията, забавяния, дрънкане, падане на кадри, подобна лудост в менюто, каквато вече има в мултиплейъра на Modern Warfare 2. Както и другите вече споменати грешки.
Въпреки това в момента предпочитам да играя в Warzone 2.0, а не в Team Deathmatch, Domination или както там се наричат всички мултиплейър режими. Защото искам да опозная по-добре картата. Защото тръпката е по-различна от тази в „Търсене и унищожение“, например. Винаги се надявам, че Infinity Ward и студиото Док ще премахнат всички дразнители възможно най-бързо. И тъй като съм реалист, заменям „възможно най-скоро“ в главата си с „през следващите два-три месеца.“
Заключение на редакцията
Не получих Warzone 2. Всички тези рекламирани нови функции… Сега трябва да зареждам гориво за автомобилите си? Хм, готино? Сега мога да прекарвам повече време под водата, въпреки че нито едно от оръжията ми не работи там? Страхотно? Повече управление на инвентара, два смъртоносни купола вместо един, сензори за сърдечен ритъм с батерия, незадължителен режим от трето лице – всичко това ми звучеше с гръмък тромбон като „Искаме да продължим Warzone от 2020 г. по някакъв начин, но ни липсват големи идеи“.
Вече разбирам Warzone 2. Повечето от „нововъведенията“ всъщност са ограничения за подобряване на баланса. Количката ми потъва, така че никой Ото не може да препуска през пейзажа с камиона си без прекъсване през целия мач. Мога да купя само един безпилотен самолет на магазин, така че противниците да имат възможност да се скрият от мен дори в латегейма. А водата? Напук на водата, всъщност мисля, че това е обичайната маркетингова глупост „сега има кучета“, която съпътства всеки нов CoD.
Infinity Ward старателно пази в тайна най-голямата иновация в Warzone 2, защото тя е и най-рискова: Warzone 2 в много отношения е анти-Warzone. Защото оригиналът от 2020 г. се разнесе из гейминг пейзажа като Battle Royale Porsche тогава. Без досадни взривове в инвентара, персонализирани зареждания, бързи мачове – Warzone 1 се играеше неусложнено, забавно, секси, вместо да ме измъчва с безкрайно препускане.
