CoD както обикновено? Не съвсем: След два часа с бета версията на Vanguard направихме първото заключение за мултиплейъра.
За никого не е тайна, че през последните години Call of Duty и Battlefield все по-често ловят риба в езерото си. Modern Warfare изведнъж организира големи битки с превозни средства и хеликоптери през 2019 г. Battlefield специално привличаше феновете на хаотичните пехотни битки без дъх с режими като Grind и карти като Metro.
Но сега CoD Vanguard изглежда иска да прекъсне този цикъл. Успяхме сами да тестваме подробно мултиплейъра и веднага забелязахме, че разработчиците умишлено разчитат на старите силни страни на поредицата, без да изхвърлят напредъка на Modern Warfare през прозореца, както направиха с Black Ops Cold War. Но дали и това изчисление е правилно?
За да няма недоразумения: Под „старите силни страни“, разбира се, имаме предвид бързите аркадни престрелки, в които се изискват преди всичко умения за реакция и пъргав пръст на спусъка – Vanguard също така изненадващо не променя фундаментално формулата на Call of Duty.
Но там, където Modern Warfare и Cold War все още се опитваха (с доста слаб успех) да копират Battlefield, Vanguard поставя свои собствени акценти и организира по-големи масови битки по много умен и прост начин.
Няма повече копия на Battlefield
Посредством т.нар. боен ритъм можем да определим колко играчи трябва да участват в един мач. Без значение коя карта и кой режим на игра – от класическия 6vs6 до 84 играчи – почти всичко е възможно, но по пътя винаги сме пеша. Това е ясно отклонение от колебливите опити с Ground War от MW и Combined Arms от Black Ops Cold War. С често хаотичното си развитие на мачовете и съмнителния баланс на превозните средства те не бяха особено успешни или забавни.
От 2019 г. насам е ясно, че за да се пребориш успешно с Battlefield, са нужни много повече от няколко възможно най-големи и криволичещи карти, на които да нанасяш превозни средства и да очакваш да се развие вълнуващ мач. Авангард обаче дори не се опитва да се впише в Battlefield, а вместо това просто увеличава мащаба на познатите рундове „Доминация“ и „Потвърдено убийство“.
И това проработи изненадващо добре в първите ни рундове: в 20 срещу 20 на тихоокеанската карта Гавуту изненадващо бързо се установи страхотен поток, очертаха се ясни фронтови линии и започна вълнуваща борба за целите на мисията. Голяма група от нашия екип първа щурмува плажа и изтласква врага обратно към ръждясалия потънал кораб във вътрешността на острова.
Противниците ни се отдръпват до редица палми, които осигуряват добро прикритие, и ни обстрелват с картечници. В резултат на това някои от съотборниците ни заобикалят вражеската линия и атакуват отзад. Картата предлага достатъчно пътища за бягане, за да попаднете във фланга на врага или да заемете отбранителни позиции около собствените си знамена. Развива се динамична игра нагоре-надолу.
Например, защото този път нищо не нарушава баланса на оръжията, точките за убиване и приспособленията, които са предназначени за пехотна битка. Разбира се, големите варианти на Авангард са малко по-забързани от обикновено. Но те остават земни в истинския смисъл на думата и все пак предлагат приятна промяна в геймплея на традиционните битки 6 срещу 6, без да губят идентичността на Call of Duty.
В същото време те задоволяват и нуждите на феновете на шутърите от грайнд, когато може да става дума просто за безсмислен екшън. В края на краищата не е тайна, че Shipment от Modern Warfare и картите на Battlefield като Metro или Locker все още са изключително популярни, за да се насладите на пуристкия run&gun.
Авангард умело се справя с този стремеж към изпиляване на стрелците: Бойният ритъм ми позволява да изпитам месомелачката по всяко време и навсякъде с натискането на един бутон. От друга страна, тези, които не желаят да играят непрекъснато без прекъсване, просто се придържат към стандартната настройка с малко по-спокойно темпо на игра и не им се налага да кликват върху Отказ в мачмейкинга, когато „грешната“ карта внезапно се появи в ротацията.
И преди някой да призове за революция в шутърите заради това: масовите битки във Vanguard все още се усещат като в CoD. Просто малко по-интензивно. От друга страна, това означава също, че всеки, който не е успял да се справи с неусложненото снимане след работа в сериала, със сигурност няма да бъде щастлив и през 2021 г.!
Еволюцията на съвременната война
Несъмнено обаче ще бъдат щастливи всички, които вече са се забавлявали с Modern Warfare, защото Vanguard последователно надгражда механиката на играта от спин-офа за 2019 г. Монтирането, т.е. подпирането и стабилизирането на оръжия върху препятствия, се завръща в разширен вид, така че вече можем дори да се движим по повърхности или да стреляме сляпо от прикритие.
Тактическият двоен спринт, интерактивните (а вече и разрушими) врати и огромният арсенал от приставки за оръжия също са налице. Говорейки за прикачени файлове: Оръжейникът трябва отново да се превърне в истински рай за майсторите на оръжия, предлагайки до 60 различни възможности за преоборудване на някои оръжия – от мерници до ръкохватки и цели калибри.
Този път обаче вече не се налага да гадаем какъв ще бъде ефектът от дадена приставка, а можем да видим в детайли в менюто със статистики как се променят щетите, отката, въртенето, скоростта на презареждане или точността на прицелване. Това е разумно нововъведение, тъй като при съмнения в предшествениците трябваше да разчитаме на резултатите от измерванията на YouTube потребители.
Какво е усещането от всичко това?
Важен фактор за всеки шутър е боравенето с оръжието и тук CoD Vanguard почти по нищо не отстъпва на големия модел Modern Warfare: MG42 гръмва оглушително, пушките изхвърлят дим и искри, а залпът от Mauser C96 рязко вдига мерника нагоре. Ударите са съпроводени от звуци на пляскане, а експлозиите или голямокалибрените куршуми също разпръскват части от тялото.
Анимациите са направени с внимание към детайлите, като например когато нашият герой държи пръстите си на затвора при презареждане на Kar98, за да не губи нов патрон при повторението. Така че Vanguard най-накрая връща Call of Duty във висшата лига по отношение на играта с оръжия. А когато тича, героят ни дава усещане за тежест и динамика.
Донякъде отрезвяващи обаче са разрушенията на картите, които разработчиците хвалят толкова високо: Въпреки че дървените огради и барикади са счупени на някои места, това рядко имаше реално значение за игрите, които играхме. Системата дори изглежда малко изкуствена, тъй като само някои дървени постройки могат да бъдат разрушени, докато други могат да издържат дори на огън от гранати. Така че функцията остава просто приятен трик без реална полза.
Между другото: Ако искате да добиете представа за себе си, можете да изпробвате версията, която играхме сами – обобщихме цялата информация за отворената бета версия на Vanguard
CoD Vanguard: All info on Alpha, Beta and Champion Hill Mode
CoD Vanguard: All info on Alpha, Beta and Champion Hill Mode
