Cyberpunk 2077 1.3: Какво е усещането да започнеш сега

0
532

Най-големият пач на Cyberpunk 1.3 до момента е обект на горещи дискусии. Но доколко закръглен и без грешки е ролевият блокбъстър, ако го играете за първи път?

Понякога, дори и като главен редактор, си позволявате малко лукс. Освен ежедневното потапяне в коша за пари, разбира се. А моят лукс беше да не докосвам Cyberpunk 2077 досега. Причината е проста: по време на излизането на играта просто нямах достатъчно мощен домашен компютър (проклет недостиг на графични карти!), за да играя ролевата игра на CD Projekt с максимални детайли. А версията за конзоли така или иначе беше изключена по добре известни причини.

Тъй като знаех, че отразяването на Cyberpunk е в добри ръце, можех и щях да си позволя да видя най-важната игра на миналата година едва през 2021 г.

Cyberpunk 2077: Patch 1.3 is a positive sign, but not for everyone

Дискусията за киберпънка се отразява на преживяването ми при игра

Това впечатление до голяма степен зависи от това колко интензивно сте следили дискусиите около Cyberpunk 2077. Поради професията си логично съм в горната част на скалата и още при първите си стъпки в Нощния град забелязах колко силно това се отразява на възприятието ми за ролевата игра.

В почти всяка игра с отворен свят светът е населен с клонинги, а Cyberpunk 2077 всъщност предлага наистина широк спектър от минувачи, но редовно ми скача в лицето, когато срещна двама идентични герои.

Същото важи и за грешките при изрязване, които също са почти стандартни за 3D ролевите игри. Независимо от това, в Cyberpunk те се забелязват много по-зле, отколкото в други заглавия. И това ме дразни, защото знам, че това всъщност е несправедливо.

Защото повечето графични неприятности се дължат на факта, че Cyberpunk 2077 от чисто техническа гледна точка превъзхожда в много отношения, поне на PC. По улиците се случват много повече неща, отколкото в подобни заглавия, и никой друг отворен свят не предлага толкова свободен за изследване град. Във всяка сцена има безброй физически обекти, които взаимодействат помежду си, което, от една страна, създава изключително правдоподобен свят, но, от друга страна, води и до много грешки при изрязването.

Изживяването от играта обаче не е повлияно само по негативен начин; аз също така забелязвам големите предимства на Cyberpunk по-съзнателно, отколкото при нормални обстоятелства. Например, просто не мога да се наситя на сензационно инсценирания диалог. Никога досега разговорите в ролева игра не са ми се стрували толкова истински и естествени.

И отново и отново се убеждавам, че доброволно пренебрегвам бързото пътуване, за да се потопя буквално в многото атмосферни детайли и сензационното проследяване на лъчите пеша или с мотоциклет. От Red Dead Redemption 2 насам никоя игра не е имала такъв фактор за разглеждане на забележителности за мен.

Не намирам сериозни грешки или пропуски

Междувременно от около 30 часа се промъквам, хаквам, режа и стрелям през Нощния град. Като страстен привърженик на въпросителните, приемам всичко, което ми поднася картата, точно както в „The Witcher 3“. И с изключение на вездесъщите грешки при изрязване, това работи безпроблемно, с изключение на няколко малки неща:

От време на време не мога да вземам предмети, защото те са в конфликт с други. Благодарение на физиката един смел изстрел в тълпата от обекти решава проблема.
След като пистолетът ми отказва да стреля през задния мерник, тук помага само презареждане на състоянието на играта.
При странична мисия мерникът остава видим, въпреки че седя в колата. Излизам от колата, сменям оръжието си, прибирам го и се връщам.
Както е описано в точка 1, играя Cyberpunk 2077 с голяма чувствителност към бъгове, поради което дори си мисля, че има бъгове там, където ги няма – например, когато пет минути отчаяно се опитвам да намеря входа на магазин и вече проклинам играта… докато не осъзная, че магазинът просто все още е затворен в 6 часа сутринта.

Единственият бъг в куеста, на който се натъкнах, се откроява още повече: В куеста „Тези ботуши са създадени за ходене“ трябва да потърся старата си кола на сметището като номад … само че на маркера на куеста няма нищо. Очевидно това е грешка, която се появява само след актуализация 1.3 и се надяваме, че ще остане в миналото със следващата поправка.

Ей, човече, къде ми е колата!? Единственият бъг в куеста, на който съм се натъкнал за 30 часа игра досега.
Ей, човече, къде ми е колата!? Единственият бъг в куеста, на който съм се натъкнал за 30 часа игра досега.

Почувствах, че Cyberpunk 2077 ще бъде на нивото без бъгове на The Witcher 3 при излизането си. Десет месеца след пускането на пазара това е всичко друго, но не и славен рекорд за CD Projekt. Но също така няма нищо, което да ви спре да играете, ако искате да дадете шанс на Cyberpunk.

Има много малки неща, които все още ме притесняват

Така че не бъговете ме изваждат от рязко наситената киберпънк атмосфера, а по-скоро многото други малки недостатъци на ролевата игра:

– Прекалено често по време на престрелки минувачите се гърчат глупаво с размахани ръце на земята, вместо да избягат.

– Навигационната система се проваля от време на време и ме води до дестинацията само по обиколни пътища.

– Не мога да задам двойно управление на превозното средство, поради което превключвам между WASD и клавишите със стрелки в зависимост от мисията (Трябва ли да стрелям или просто да карам бързо?).

– Все пак, когато се промъквам, мога да заловя главата на жертвата си само ако тя се обърне с гръб към мен под идеалния ъгъл, което дори след 30 часа игра все още не мога да направя.

Всичко това ме дразни повече в Cyberpunk 2077, отколкото в други игри с отворен свят, просто защото тук спадът е много по-голям. В най-добрите си моменти CD Projekt създава потапяне с безпрецедентно усилие, каквото не съм изпитвал в ролева игра досега… само за да го разруши няколко минути по-късно, защото няколко пешеходци са твърде глупави, за да избягат от дива престрелка.

Това не се случва в Tales of Arise (която в момента играя паралелно като сътестер). Но и там светът е разделен на малки нива на земята, диалозите се водят с фиксирани настройки на камерата, а враговете просто изчезват след битка, вместо да останат като физически обекти в света

Великолепна ролева игра, но все още не е добре завършена

Имам големи съмнения, че Cyberpunk 2077 някога ще се почувства толкова кръгла, колкото The Witcher 3 от версия 1.3 (известна още като Game of the Year Edition). Прекалено много системи, като например физиката на обектите, дизайна на нивата или поведението на NPC, ще трябва да бъдат основно преработени за това.

От друга страна, от моя гледна точка няма причина да чакате с първото си изиграване. Cyberpunk 2077 вече може да се играе безпроблемно в 99% от случаите, стига да осъзнаете, че става дума за ролева игра с много история, която, подобно на The Witcher 3, използва отворения си свят предимно като красив, но в крайна сметка доста статичен фон.

Тези, които искат достоверно симулиран свят като в Red Dead Redemption, Skyrim или Elex, ще продължат да го търсят напразно. Има причини Cyberpunk да не попадне в нашия топ 10 на най-добрите игри с отворен свят:

Ако пък се надявате на първо място на изключително ролево изживяване от Cyberpunk 2077, тогава съм сигурен, че вече ще сте доволни. Защото, колкото и да ме дразнят малките грешки и недостатъци, голямата картина ме впечатлява. От една страна, от техническа гледна точка: освен Flight Simulator, Cyberpunk 2077 е единствената актуална компютърна игра, в която новият ми компютър наистина може да покаже какво може.

От друга страна, играта е и забавна: независимо дали стреляте, хаквате или се промъквате – просто е много забавно да си създадете име в Нощния град с голяма свобода на игра. А някои от мисиите определено са сред най-добрите, които съм преживявал през 35-те си години като ролеви играч. Историите и героите на Cyberpunk остават с мен далеч след времето за игра и много от тях ще се запечатат в паметта ми завинаги.

Дали всичко това щеше да е вярно за премиерната версия на Cyberpunk 2077 и за моя шестгодишен компютър с GTX970? Не знам. Но се радвам, че изчаках.Ако пък се надявате на изключително ролево изживяване от Cyberpunk 2077 преди всичко, тогава съм много сигурен, че вече ще сте доволни. Защото, колкото и да ме дразнят малките грешки и недостатъци, голямата картина ме впечатлява. От една страна, от техническа гледна точка: освен Flight Simulator, Cyberpunk 2077 е единствената актуална компютърна игра, в която новият ми компютър наистина може да покаже какво може.

От друга страна, играта е и забавна: независимо дали стреляте, хаквате или се промъквате – просто е много забавно да си създадете име в Нощния град с голяма свобода на игра. А някои от мисиите определено са сред най-добрите, които съм преживявал през 35-те си години като ролеви играч. Историите и героите на Cyberpunk остават с мен далеч след времето за игра и много от тях ще се запечатат в паметта ми завинаги.

Дали всичко това щеше да е вярно за премиерната версия на Cyberpunk 2077 и за моя шестгодишен компютър с GTX970? Не знам. Но се радвам, че изчаках.