Благодарение на шикозните HD визуализации и по-добрата жестокост ремастерът почти получава одобрение за римейк, но оставя твърде малко място за добродетелите на ролевите игри.
Преди четвърт век във Final Fantasy 7 бунтовниците от Avalanche отвличат влак за Мидгар. На първо място в списъка със задачи: Атомизирайте реактор Mako 1, управляван от експлоататорската мегакорпорация Shinra.
Героичните заговорници около русокосия колос Клауд Страйф успяват да взривят както електроцентралата, така и търговските очаквания на Square. Вследствие на това легендарната вече ролева игра получи няколко продължения и предистории, включително Crisis Core: Final Fantasy 7 за PlayStation Portable през 2008 г.
Сега Square Enix пусна Crisis Core: Final Fantasy 7 Reunion – пищен ремастър на предисторията на FF7. Тя е богата, защото Reunion не се ограничава само с HD текстурите, а добавя и нови интелигентни 3D модели, по-бърза бойна система и среди от Final Fantasy 7 Remake Intergrade. Освен това от високоговорителите звучи преработен звук.
Въпреки това все още говорим за 14-годишна игра за джобни устройства, която не може да се справи с днешните стандарти, особено по отношение на дизайна на нивата. Дали новите функции могат да преодолеят този проблем, е предмет на нашия преглед.
Table of Contents
Служител на Шинра на грешен път?
Главните и второстепенните сюжети на Crisis Core: Final Fantasy 7 Reunion се развиват седем години преди събитията в FF7 и повече или по-малко съответстват на оригинала за PSP. Така отново влизаме в отчасти смешната, отчасти трагичната роля на Зак Феър, симпатичен гларус и – в началото – войник на Шинра от втори ранг.
Вероятно си спомняте, че „Войник“ е името на група генетично модифицирани елитни бойци в служба на Шинра – световно господстваща корпорация, която използва самия поток на живота за собствени енергийни запаси, като по този начин застрашава по-нататъшното съществуване на цялата планета Гея.
Службата на войника е да защитава съмнителната компания от бунтовници като гореспоменатата група Avalanche. Кризисното ядро обаче се върти главно около внезапното изчезване на поетичния войник от първи ранг Генезис.
Заедно с хипотермичния Ценг, намусеният лидер на организацията „Турци“ на Шинра, Зак получава задача да събере информация за местонахождението на дезертьора. Следите на Генезис отвеждат двамата професионални главорези до добре охраняваната тамблинска крепост Вутай, която скритият мъж е бил натоварен да превземе. Но скоро залогът е много по-голям от загубата на един пехотинец от Шинра.
Въпреки това линейно разказаната предистория на FF7 е интересна (и най-вече своеобразна) не толкова заради склонността си към мистичното. Не, интересен е, защото с оглед на Soldat се пита какви индивидуални проблеми поражда неуспешният експеримент с клонинг. И е необичайна, защото се облича в често тежката дреха на баладата.
Така че тя често цитира Генезис от измисления епос „Без любов“, като например „Душата ми, заслепена от жажда за отмъщение. Претърпя безкрайни мъки, за да намери края на пътуването в моето изкупление. И вечния ти сън.“ Което изглежда смущаващо театрално в съветите, тъй като рецитаторът носи – о, Боже – черни ангелски крила.
Модерно изучаване на Библията
Театралността обаче води до облака на цялото нещо, а именно, че сюжетът се позовава на Библията в преносен смисъл. Нещо повече, той пренася художествената дъга в реалния свят чрез „стихотворно придружаващи“ сценични аранжименти. В това отношение в „Reunion“ виждаме полирани визуални ефекти, както и изтънчено изкуство. Това обаче може да се разбере едва в края на историята, след около 14 часа.
Може да се очаква, че през това време завесата ще се вдигне няколко пъти за познати лица от Final Fantasy 7. Научаваме например как Аерит се превръща в емблематичното „момиче за цветя“ или как Клауд получава бронирания си меч с размерите на човек. Между другото, дългокосият злодей Сефирот отново играе важна роля, макар и засега като привидно искрен наемник на Шинра във вампирско кожено облекло.
Често завладяващият материал за разказване се поднася под формата на филмови сцени, подсилени от епохата. Някои от сцените на рендериране могат дори да се доближат до графичното качество на FF7 Remake Intergrade, подкрепено от отлично подобрени 3D модели. От друга страна, отделни стилистични прекъсвания и артефакти от компресията показват, че няколко оригинални филма са останали недокоснати. Или трябваше да остане недокоснат.
Така или иначе, генетичната драма умее да ни увлича, което се дължи не на последно място на дълбоките и харизматични герои. На първо място Зак, чиято многопластова личност също предизвиква много смях, особено в незадължителните странични мисии.
Например виждаме колко нелеко се оказва издирването на дете-крадец на портмоне, когато то се ползва с благоволението на жителите на бедняшките квартали. Веднъж ще трябва да разобличим шпиони, маскирани като цивилни, като се приближаваме случайно до NPC в Мидгар.
Последното обаче е точно толкова вълнуващо, колкото звучи: изобщо не е вълнуващо. И става още по-безсмислено, тъй като целите на задачите за донасяне често са ослепително отбелязани на картата. Поне Crisis Core Reunion за първи път съдържа изцяло дублиран диалог на английски език. Ако е необходимо, към постоянно убедителните гласове на актьорите могат да бъдат добавени немски субтитри.
Много странични мисии
Има безкрайно много възможности да се биете, например в менютата на мисиите в точките за запазване. Там можем да изберем една от 300-те (!) незадължителни „мисии“, които представляват предимно повторения на битки с босове или кратки участъци с връщане назад.
Добре: Понякога победата ни отключва нов диалог с NPC, при условие че съответната мисия е била обявена от жител на Мидгар. Въпреки това само бойните награди, като материя или аксесоари, са наистина привлекателни – и, разбира се, възможното повишаване на нивото, въпреки че в теста стигнахме до финала без грайнд.
По-бързо от Данте и Нерон
Crisis Core: Final Fantasy 7 Reunion се фокусира върху две неща: интересен и хумористично написан диалог и ясно подобрени, светкавични битки. Тези, които ценят бойната система в реално време от оригиналната игра, могат да въздъхнат с облекчение, защото тя е запазена.
Новите сблъсъци се различават от старите основно по три начина. Първо, те са много по-масивни, благодарение на обновените ефекти и звуци. Второ, битките са впечатляващо лесни благодарение на понякога автоматичния подход към противника. И трето, скоростта на бойните действия вече е толкова висока, че лесно надминава последните две издания на Devil May Cry.
За щастие можем свободно да присвоим всички бутони и да се наслаждаваме на чисто управление на камерата чрез мишката. По този начин винаги запазваме контрол върху ситуацията.
Не се е променила стандартната атака на Зак – проста комбинация с меч. Но той е доста слаб, а мечът на Зак, който в по-късната игра е известният брониран меч от FF7, не може да се подобрява. На младия воин не е позволено да се защитава и с доспехи; позволени са само няколко аксесоара, придобити в битките, които увеличават иначе недосегаемите основни стойности като атака, жизненост, магия и сила на волята.
И така, как Зак може ефективно да се защити срещу врагове като бронирани войници, магически адски кучета и пърхащи циклопски прилепи? В края на краищата те знаят всякакви трикове, включително удари от всички страни, дълготрайни отравяния и – без подходяща защита от Материя – мигновено смъртоносни „магии за убиване“. Това, че разполагаме с енергийни снаряди, заклинания за мълнии и огнени бури, е почти излишно в екшън ролевите игри.
Специална томбола за атака
Най-вече разполагаме с няколко начина за нанасяне на категоричен ответен удар в рамките на строго определените бойни зони. На първо място, разполагаме с шест слота, които могат да се извикват чрез бързи клавиши. Могат да им бъдат назначени специални физически атаки или елементарни магически атаки (Materia), или дори смесени форми на тези атаки. Можете да прочетете повече за това в карето „Меч и магия“.
Всички тези умения подлежат на охлаждане, но сравнително кратките паузи едва ли ще ни отнемат вятъра от платната. Разходите за FP или MP, които възникват при изпълнението на специални умения, също не са проблем благодарение на регенериращите отвари от онлайн павилиона на Shinra. Нещо повече, попълваме безплатно щедрите си списъци с умения и магии в точките на запазване (безплатно запазване? Нищо).
Меч и магия
Физическите специални атаки на Зак, които изгарят точки за умения (FP), включват:
- Атака с вихър:Зак използва допълнителна сила от въртящ се скок за атака с меч, която може да нанесе множество удари на множество врагове.
- Мощен удар:Момчето с камшика отскача за кратко назад, за да нанесе особено мощен вертикален удар.
- Achill Slash:Мощна хоризонтална атака с меч от скок.
- Sweep away:Тук някои противници се изхвърлят от боя с удар с острие. Много полезно, когато поражението е неизбежно.
Междувременно Материя, нещо като кристална енергия, ни помага по магически начин в замяна на магически точки (МП):
- TP Увеличаване:Повишава максималния брой точки за поразяване на Зак.
- Тъмна стрела:Нанася мълниеносни щети на един враг и евентуално причинява мълчание (беднякът вече не може да използва магия временно).
- Огън:Обикновено огнено заклинание с дълъг обсег на действие, с дълга опашка и силно въздействие.
- Vitra:Класическото лечебно заклинание на клирика, съчетано със значим скок назад.
Всички способности се засилват чрез честа употреба, поне докато достигнат пет звезди или майсторско ниво. Най-хубавото нещо обаче е възможността за създаване на смесени способности. За да направите това, вкарваме всички топки с материя и физически умения в два слота под елемента от менюто „Сливане на материя“.
Въпреки че елементите се губят при комбинирането, изключително привлекателно е да се представят понякога неочакваните резултати и да се изпробват. Пример за това е „леденото острие“, създадено от атака с вихър и ледена материя, при изстрелването на което баровете с ТП на противника много бързо отиват в главата.
Фактът, че увеличаваме показването на лимита, познат още от Final Fantasy 7, чрез бойни действия, ни прави още по-защитими. Веднага щом се зареди напълно, с натискането на един бутон задействаме серия от мощни удари с меч („Limit Rush“). Освен това така наречената DBW матрица, известна още като „Цифрови вълни на съзнанието“, ни подкрепя – без, и това е новото в Reunion, да саботира бойните действия с мащабни затихвания.
Зад DBW се крие автоматична хазартна механика, подобна на едноръкия бандит. Тя е достъпна само по време на битки и помага на Зак да повиши нивото си на случаен принцип или му дава мощна еднократна атака. Те включват любопитния „удар на Чокобо“, както и гръмотевична атака с хеликоптер и призовани еспери – огромни същества от ада, които, както показват филмовите вложки, имат адска разрушителна сила.
Първо обаче трябва да спечелим есперите, т.е. да ги победим в някоя от колосално режисираните битки с босове. Което не е лесно! Големите босове, като механичния Wrath-Bahamut и демоничния Ifrit, също разполагат с DBW атаки. Те обаче трябва да се заредят за кратко преди това, което ни дава възможност да отслабим съответното умение с градушка от удари или дори да го спрем напълно.
Същественото е, че усъвършенстваната бойна система на Reunion създава изключително плавни и забавни битки. В случай на смърт дори имаме право да сменим екипировката си, преди да се върнем в началото на срещата. И така, какво може да се критикува в този момент? Може би това, че като цяло се говори твърде много и не се прави достатъчно.
Разбира се, има известно разнообразие в геймплея, например когато унищожаваме роботи-охранители с помощта на стационарни снайперски пушки. Но такива освежителни напитки се изливат върху главите ни едва в предпоследната от десетте глави. И дотогава, макар и епичната, история може да не е достатъчен аргумент за някои.
Модерна отвън, но модерна отвътре
Единственият въпрос, който остава, е как ще се получи ремастерът в техническо отношение. Едва ли си струва да се споменава, че жп гарата на Сектор 1, площадът с фонтаните в Мидгар и високотехнологичната сграда на Шинра изглеждат убийствено елегантно. Това е мястото, където Final Fantasy 7 Remake Intergrade е свършил чудесна работа.
Но и ексклузивните локации на Crisis Core са адски впечатляващи, особено по стандартите на ремастъра. С изключение на няколко рикошета, като например охранителните кули на крепостта Тамблин, за които при по-внимателно вглеждане изглежда, че са спестени средства за повдигане на текстурите, разликата с активите на римейка на FF7 не се забелязва толкова бързо.
Освен това играта вървеше със стабилна скорост от 60 кадъра в секунда на нашата тестова система, състояща се от Core i7-8700k с 6х 3,7 GHz, GeForce RTX 3060 и 32 гигабайта DDR4 RAM при максимални настройки.
След свежата си, привлекателна корица обаче Crisis Core: Final Fantasy 7 не е остаряла особено добре. Например в старомодните тесни селски пътеки, скалисти пещери и заснежени планински проходи няма какво да откриете, освен максимум два сандъка с полезни предмети и чудовища с кубчета (случайни битки). Единственото изключение е малкото селце Банора, където си струва да почукате на всяка врата.
Забавно в този контекст: Тъй като много области са едва ли не по-големи от двор в хърватския град Хум, понякога се налага да ни изпращат между места, които са отдалечени само на няколко метра едно от друго. В крайна сметка един преработен римейк щеше да е по-добър. От друга страна, с Crisis Core Reunion вече има ремастър, който някои издатели трябва да вземат за пример.
Заключение: Висококачествен ремастър със стари странности
Въпреки че не всяко музикално парче е ремастерирано и не всеки рендър е подобрен, Crisis Core: Final Fantasy 7 Reunion лесно може да се нарече ремастъра на годината. Всъщност резултатът е толкова добър както по отношение на визуалното представяне, така и на битките, че сравнението с оригиналната версия за PSP би било почти несправедливо.
Въпреки това екшън ролевата игра не може да скрие старостта и джобния си произход, дори и в новия си шикозен облик. Ако искате да се насладите на завладяващата история за четирима трагични G-войници, трябва да се примирите с клаустрофобично проектираните, празни игрови зони и многото безсмислени странични куестове.
Присъда на редактора
Разговори, побоища, караници и разговори – на косъм ми омръзна в един момент. Наистина, Crisis Core Reunion не полага усилия да преопакова тази монотонна рутина от време на време. Вместо това се предлагат само наченки на разнообразие: Постройте на Аерит количка за цветя. Чудесна идея, ако не беше достатъчно да вдигнеш няколко обекта, отбелязани на картата. Няколкото други опита също не ми допаднаха, но нещо друго ме накара да се заинтересувам: Зак.
Този човек не само има напълно гениално чувство за хумор, но и предоставя на другите шаблон за силно самодоволни коментари. Определено бих записал Зак в стихосбирката си, а останалите може би на картички с автографи. Историите им са достатъчно впечатляващи за това. Накратко, ако харесвате Final Fantasy 7, трябва да играете Reunion само заради историята. Особено в сега наличната, силно полирана форма за ремастер.
