Дръзко балансиране между традиция и модерност: Малко преди премиерата на PS5 ни беше позволено да изпробваме ролевия блокбъстър в продължение на три часа и да разговаряме с разработчиците.
Наоки Йошида, известен още като „Йоши-П“, е наясно, че в началото на лятото на 2023 г. полето на тежките фентъзи игри ще бъде силно конкурентно:
Играйте The Legend of Zelda: Tears of the Kingdom веднага щом се появи на пазара! Няма съмнение, че това ще бъде прекрасна игра. Но е по-добре наистина да сте готови да я играете на 22 юни!“ казва той в приветствието си на игралното събитие на издателя Square Enix. Защото Final Fantasy 16 ще бъде пусната на 22 юни 2023 г.
Човекът знае за какво говори – не само че е активен в гейм индустрията от 30 години, но и държи пръста си директно върху пулса на разработката на легендарната поредица ролеви игри от 2010 г. насам Final Fantasy 14. Перфектният човек, който може да ни запознае с последната част от поредицата, заедно с художествения директор Хироши Минагава и директора по локализацията Майкъл-Кристофър Коджи Фокс.
Тежкото наследство на поредицата ролеви игри
Печенето на малки рулца очевидно вече не е възможно с име като „Final Fantasy“. И така, последната част започва с възможно най-голяма бомбастичност: гигантски феникс води задъхана битка срещу още по-голямо огнено създание, телевизорът едва успява да вкара в картината всички експлозии и летящи отломки, а на заден план продължава да звучи епична музика.
Помните ли битката на Гандалф срещу Балрога, когато те не си даваха абсолютно нищо в свободното падане в началото на „Властелинът на пръстените: Двете кули“? И тук е малко подобно, но с допълнителен привкус на Final Fantasy.
Поредицата, започнала съвсем скромно на японския Famicom през декември 1987 г., се превърна в една от най-надеждните константи в игралната индустрия: всеки знае името, всеки е поне приблизително запознат с концепцията. Свръхпростата, но дълбоко емблематичнапесен „Prelude“ на Nobuo Uematsuе позната дори ако нямате никакво отношение към видеоигрите – в Япония тя е използвана вреклама на Toyotaнаред с други неща.
Накратко: Final Fantasy е култова, очакванията на феновете за нова част са съответно монументално високи. А заедно с това отговорността да се изпълнят по достоен начин именно тези очаквания тежи на раменете на разработчиците. Затова не е чудно, че по Final Fantasy 16 се работи от около седем години – макар че според Наоки Йошида през първите две години по проекта и основната му концепция са седели само около трима души.
Системата за битки: приятна точка на спора
Final Fantasy отдавна се е отдалечила от фокуса на пикселизираните, походови битки от началото на поредицата. С всяка следваща част графиките ставаха по-сложни, а бойната система – по-разнообразна. Междувременно напълно навлязохме в света на битките в реално време, в които е важна не само самата битка, но и това колко добре изглеждаш, докато я водиш.
Final Fantasy все още не е достигнала до сферата на екшън трилърите от типа наDevil May Cryно основната насока е несъмнена. Което вероятно до голяма степен се дължи на Рьота Сузуки, който дълги години е работил в Capcom, наред с другото и с Devil May Cry, а от 2019 г. е нает в Square-Enix като „боен директор“.
Следствие на това са битките, които преди всичко изглеждат отлично хореографирани: Без значение дали забивам противниците си с меча си, хвърлям по тях добре прицелена порция огнена магия, елегантно парирам атаките им или овладявам тест за реакция с натискане на бутон, който е последван от „Киноатака“ или „Кинододж“ – винаги изглежда адски добре, изпълнен е с ефекти и, разбира се, с маса броячи на точки.
Разбира се, това не бива да се разбира погрешно в смисъл, че сблъсъците на практика ще протичат от само себе си. В битките все още има много финес и не без причина в началото на играта има обширен (и незадължителен) урок. Но Final Fantasy 16 е много по-екшън от всякога, и това може да разстрои старите фенове.
Table of Contents
Сценарият: японско средновековно завоевание
Тогава те трябва да бъдат подхванати отново от общия сценарий. След доста модерния предшественик, Final Fantasy 16 отново набляга на „фентъзи“ частта от името си. Или онова, което японците по принцип смятат за фентъзи, както признават господата Йошида и Минагава с кикот в разговора.
Всичко изглежда някак европейско и средновековно, което не е чудно. В края на краищата разработчиците са посетили много европейски градове и исторически обекти през годините, пълнейки дробовете и тетрадките си с вдъхновение.
Страната, в която ще пътувате този път, се нарича „Валистея“, в която се намира „Великото херцогство Розария“, където, наред с други неща, израства и синът на краля Клайв Росфилд – героят на Final Fantasy 16.
Той е заобиколен от брат си Джошуа, доведената си сестра Джил, баща си, кроткия крал, майка си, зверската кралица, и много други герои, които играят понякога повече, понякога по-малко важни роли в хода на обширната кампания.
Това е важно, доколкото Final Fantasy 16 обхваща няколко времеви периода: в началото Клайв е тийнейджър, братята и сестрите му – деца, а кучето му „Торгал“ – кученце. Един скок във времето (и много часове геймплей) по-късно порасналият и значително по-пухкав Клайв е заобиколен от напълно пораснала Джил, както и от много по-голямо и също така отлично воюващо плюшено куче. И разбира се, по добрата стара традиция на поредицата, отново има добър приятел и спътник на име Сид, но вече с пълното име „Сидолфус Теламон“.
Тази дружина, както обикновено, веднага се заема с различни главни противници, на първо място със злия маг Бенедикта Харман. Подобно на всички главни герои в играта, тя е така нареченият „Доминант“, т.е. мистериозно свързан с „Ейконите“: Чудовищни елементарни същества, в които хората могат да се превръщат в определени моменти (обикновено предписани от играта).
В миналото тези превъплъщения са били известни като „фантомни битки“ или „еспери“, но сега се наричат „ейкони“. Принципът обаче остава същият и води до появата на някои гигантски чудовища, които са причислени към елементите и чиито имена би трябвало да означават нещо на играчите, запознати с поредицата: „Ифрит“, „Шива“, „Рамух“ или „Бахамут“ са част от инвентара на Final Fantasy от много дълго време.
Само че сега не просто ги призовавате на помощ и се наслаждавате на красиви бойни анимации, а се превръщате в тях и след това хвърляте около себе си абсурдни количества огън, вода или мълнии. Описаната по-рано встъпителна битка например беше битка между два ейкона. Която, между другото, ще се разиграе отново по-късно в играта, само че много по-обширна и ефективна.
Светът: понякога тръба, понякога отворен свят
Разширеният, отворен свят е един от определящите елементи на много съвременни ролеви игри: The Witcher 3, Cyberpunk 2077, Skyrim – всички те оставят на човека с геймпада или клавиатурата да реши в коя посока да тръгне и какво да прави с времето си там. В миналото Final Fantasy също неведнъж е потапяла малкия си пръст в голямото открито море, особено в част 15.
Номера 16 малко намалява амбициите и представя интересна комбинация: началото на играта е много линейно. Тръгвате от маркер на мисия към маркер на мисия, като междувременно се наслаждавате на много, много сцени в реално време, воювате тук, воювате там, а след това гледате още сцени. Не, сериозно, тези сцени наистина са адски много.
Едва по-късно в играта този подход се променя: Светът се отваря до известна степен, вие се разхождате спокойно из горите и поляните и срещате NPC-та. Те не само са на разположение за разговор, но и искат да ви наложат по-малки и по-големи поръчки, които можете да приемете или оставите.
Валутата („Gil“), получена при изпълнението на такива куестове и овладяването на битките, може да бъде инвестирана в нови мечове, брони или полезни материали в стоящите наоколо магазини. Освен това светът е пълен с животни, които ви игнорират, докато не ги нападнете: големите рогачи, пчелите убийци, гигантските гущери или глинените раци оказват изненадваща съпротива, но също така дават добри количества плячка и точки опит, ако успеете. Повишаването на нивото е автоматично, но спечелените точки за умения могат да бъдат инвестирани в нови бойни комбинации, провокации на врага или магически подобрения.
Традициите: Чудовища, спътници и много драма
Докато в отворения свят обикновено ви е позволено сами да решавате дали да участвате в битки, в по-линейната част на Final Fantasy 16 те обикновено са част от дизайна на мисията и следователно са неизбежни: Малки гоблини, големи гоблини, огромна смесица от пипала и зъби, наречена „Морбол“, магове, които се наслаждават на мълниите, имперски легионери в дебели брони или понякога един глупаво наречен, но още по-могъщ „Драгун на ослепителната зора“ гарантират, че бойната система бързо става втора природа.
Враговете имат два енергийни бара: един за жизнената им енергия и един за волята им за борба. Ако осъществите няколко успешни комбота подред, волята на врага се пречупва за кратък момент – който, разбира се, трябва да използвате, за да го задушите с възможно най-много атаки, докато лентата с волята автоматично се запълни.
Освен това рядко ще ви се налага да правите това сами, тъй като Клайв (или някой от другите герои, които ще можете да управлявате по време на приключението) обикновено ще пътува в група. Колегите му се бият заедно напълно автоматично и много компетентно – но ако сте запознати с историята на Final Fantasy, вероятно е по-добре да не се привързвате прекалено много към отделните носове.
Общо, разработчиците обещават доста по-сериозен и понякога мрачен сюжет. Наоки Йошида се изразява така:
Показвайки тъмната страна, ние наблягаме и на светлината. Това показва, че винаги има изход от мрака, причина за надежда. Надяваме се, че когато играчите стигнат до края на приключението, те ще го видят по този начин.
Визуализациите: всичко се взривява, но прическата е подходяща
Дотогава трябва да се разчистят от пътя най-вече прекалено големите босове: Eikon на Бенедикта Харман, което разчита на силите на вятъра и следователно по време на битката залива цялата околна среда със силни бури. Или пък вече многократно споменаваната битка за добре дошли, в която Феникс и Ифрит се изправят един срещу друг, потапяйки екрана в непрестанна гръмотевична буря от светкавици, огнени кълба и чисто унищожение.
По своята същност тази битка в частност може да не е нещо повече от сбор от бързи реакции, но постановката е просто спираща дъха. Според Наоки Йошида и Хироши Минагава Final Fantasy 16 трябва да се играе на много голям екран с възможно най-дебела озвучителна система, ако е възможно. За това си има причина.
Играта ще бъде пусната първо за PlayStation 5, а версията за PC е обещана, но ще се появи по-късно. И във всеки случай трябва да се каже: нещото изглежда наистина добре! Разбира се, можете да роптаете за отделни аспекти, като например доста восъчните лица на героите, типичните за JPRG глупави прически, на които и най-тежката битка няма да навреди, или факта, че дори по-възрастните поколения тук изглеждат така, сякаш току-що са си взели матурата.
Но цялата тази работа вече е доста супер. Особено отделът за ефекти на екипа разработчици заслужава повишение на заплатата! Времена за зареждане на практика няма, сценариите плавно преливат един в друг, а количеството кътсцени в реално време съперничи на маратон от „Властелинът на пръстените“.
Единствено стабилността на фреймрейта, който спада забележимо в по-шумните моменти, все още има нужда от работа. Но както добре се казва в декларацията за неразпространение на информацията, която трябваше да подпишем за събитието на играта?
Това е специална версия, която беше предоставена на медиите. Съдържанието може да се различава от окончателната версия.
Заключение на редакцията
Впечатлен съм! Събитието за игра ми даде три часа, за да изпробвам Final Fantasy 16, а наистина бих искал повече! Ясна разлика с прекия й предшественик, който вече ми беше омръзнал след по-малко от час. Клайв и семейството му явно са ми по-интересни от Ноктис и антуража му от момчешката група. А фокусът върху по-сериозната сюжетна линия и тежкият екшън геймплей също ми допадат идеално.
Разработчиците са се вгледали много внимателно в игрите на Witcher, Skyrim или Game of Thrones и са се поучили от тях – което се вижда не само в средновековно-европейския сценарий, но и се чува в грамадния език, който с нон-стоп дъжд от F-бомби трябва бързо да докара руменина по лицата на кротките играчи.
Сега, разбира се, някой може да попита: това Final Fantasy ли е изобщо? И ако приемем, че поредицата се преоткрива с всяка следваща част, има само един отговор: Разбира се, че е! Чокобото е вътре, есперът е вътре, „Фанфарите на победата“ вече звучат хорово – това е Final Fantasy. Просто е потенциално за хора, които иначе не знаят много за Final Fantasy.
