Какво би направило играта с отворен свят още по-добра? Редакционният екип на GlobalESporNews има ясни желания за функции и DLC-та.
Изминаха няколко седмици от излизането на играта Наследството на Хогуортс. Играта с отворен свят е пълен успех за разработчика Avalance Software! Не само общността вече е заета да обсъжда кои бъдещи функции и DLC-та биха направили играта още по-добра. Обсъжда се всичко – от малки подобрения на качеството на живот до големи желания за разширения с нови области и сюжетно съдържание.
Нашите редактори също са в треската на Хогуортс, но смятат, че играта определено трябва да добави тези DLC функции!
Table of Contents
DLC за размяна на ученици, калибриране на метли и подобрен трансмог
Всъщност исках да напиша тук многократно изразеното желание за DLC Quiddich. Тъй като обаче имах чувството, че метлата ми се управлява по-скоро като плаващ танк, докато играя, желанията ми следователно са: по-добро управление на метлата, да не се налага да настройвам трансмога си всеки път, когато сменям тоалета, и DLC, в което да посетим или Beauxbatons, или Durmstrang.
Повече информация за двете училища е нещо, което вече много ми липсваше в книгите и филмите. Ето защо в моите очи би било фантастична възможност да можем да ги изследваме като DLC съдържание, защото почти няма насоки. Така че разработчиците биха могли да се развиват свободно.
Дори не би ми пукало дали ще е във Франция или в Източна Европа. Просто искам да науча повече за тези училища и да се влюбя във всеки детайл от света на играта, както направих със замъка Хогуортс.
Повече магически зверове!
Още когато за първи път прочетох Хари Потър, се интересувах повече от магическите същества, отколкото от всичко останало. Фактът, че мога сама да ги отглеждам и да се грижа за тях в Наследството на Хогуортс, е страхотен! Но ми се иска да има много повече същества!
Например, какво да кажем за напълно скучните флуберови червеи? Представям си, че би било много забавно да си отглеждам лехи, пълни със слузести гадинки, които да гризат вълшебното ми зеле. Или, ако искате да стане малко по-вълнуващо: Донесете взривоопасните жаби-пеперуди!
Те дори не са включени във филмите – трагично в моите очи. Също така бих искал да имам капи, келпи, мантикори, огнени саламандри, двурози ….
Не ме разбирайте погрешно, харесвам игрите за един играч. Особено когато успяват умело да ме прегазят през влакче на емоциите в един завладяващ свят, гарниран със страхотен саундтрак и много завладяващи визуални ефекти.
Но е наистина страхотно, когато мога да споделя вълнението и забавлението директно с някого, когато заедно отваряме такъв свят и заедно избиваме (или предизвикваме) гадните врагове до основи. Всички филми и книги за Хари Потър разказват за приятели, които се държат заедно и чиито различни умения са необходими за решаване на проблемите: Хари може и да е героят на историята, но без знанията на Хърмаяни и предаността на Рон той просто щеше да се провали в някои моменти от историята си.
За съжаление „Наследството на Хогуортс“ ни превръща в магьоснически гущер, който снася яйца и може да прави почти всичко, но за това пък твърде често сме сами, с изключение на задачите, които получаваме от съучениците си. Бих предпочел да изживея света на Hogwarts Legacy заедно с приятели, да поваляме хрущялни босове, да посещаваме взаимно стаите на желанията си – всъщност едно ММО Hogwarts Legacy би било страхотно нещо!
Но аз оставам скромен и бих искал „само“ режим за много играчи, който да не се налага да добавям усърдно и с грешки към играта чрез мод. Да висим заедно в Зонкос за малко, да поваляме гадни бракониери и да се скитаме из дивия пейзаж би било точно моето нещо, а съм сигурен, че и на някои други.
Разписание и проста морална система
Хогуортс е училище. И то не просто училище. Училище, в което една грешна стъпка по изчезващо стълбищно стъпало може да означава ранна смърт от счупен врат.
Да не говорим за върколаците, паяците и тъмните магьосници в гората. И точно затова в „Хогуортс“ има толкова много правила! Дори да е нещо банално като: Моля, идвайте навреме в клас.
Това е момент, който лично на мен напълно ми липсва в „Наследството на Хогуортс“. Бих искала всеки ден да знам какви уроци всъщност ще има в графика ми. Дали ще ги посещавам, или не, все пак мога да решавам за себе си. Но подобно нарушаване на правилата трябва да има последствия. От отнемане на точки за дома до задържане под стража – много неща биха били възможни. Такъв механизъм трябва да бъде незадължителен, за да не се налага всеки да го спазва.
Моля, дайте ми режим за снимки!
Има много дребни неща, които бих искал да видя в „Наследството на Хогуортс“: запаметяващи се костюми за трансмажор, прескачащи се сцени по време на изпитите на Мерлин, възможност за смяна на сезоните и още, и още. Но най-голямото ми желание е режим за снимки!
Защото „Наследството на Хогуортс“ изглежда просто фантастично! Толкова често спирам и сменям времето на деня по няколко пъти, за да уловя красивите пейзажи и сгради при всякаква светлина. Разбира се, като скрия потребителския интерфейс, мога да симулирам някакъв вид фоторежим. При това има само един проблем: моят герой.
Не знам каква мързелива магия работи там. Но веднага щом напусна редактора на герои с моята средностатистическа вещица, тя мутира в жаба с хлътнали бузи, тъмни кръгове под очите и панически поглед.
Така че един фоторежим би бил идеален, за да не бъдат скрийншотите ми винаги съсипани от героя ми. Добавете към това някои готини пози с пръчката или модните пелерини и ще бъда щастлива като мида! Е, не съвсем. Куидичът, например, също би бил доста готин…
Какви функции, подобрения в качеството на живот или DLC-та бихте искали да видите в „Наследството на Хогуортс“? Какво би направило играта с отворен свят още по-добра в очите ви? Или разработчиците трябва да запазят повече идеи за евентуално продължение? И всъщност липсва ли ви куидичът? Споделете с нас в коментарите
