The Guild 3 се задушаваше в ада на ранния достъп в Steam почти пет години. Пускането на версия 1.0 на бизнес симулацията вече изненадва във всяко отношение.
Геймъри, скъпи играчи, обявено е, че Гилдията 3 (най-накрая) е тук! И това съвсем спокойно може да се нарече изненада, ако си спомним тъмната предистория на този хибрид от ролева игра и икономическа симулация.
Обявена още през 2014 г., разработчикът Golem Labs пусна версия за ранен достъп през септември 2017 г., която беше толкова поразена от бъгове, че всеки унищожител (и всеки геймър) бързо избяга по хълмовете. Издателят THQ Nordic трябваше да действа: Докато Golem Labs беше изпратена на „нови приключения„, заместващото студио Purple Lamp получи смелата задача да спаси играта.
Четири години по-късно, на 14 юни 2022 г., идва пълноценното издание, което едва ли е било смятано за възможно. За да отдаде заслуженото на играта, въпреки всички събития и опасения, GlobalESportNews изпрати вероятно най-справедливия тестер – а именно напълно празен лист във вселената на Гилдията, чиято преценка не може да бъде повлияна от необработени кошмари от Ранния достъп или дори от носталгично възхвалявани сравнения с предшествениците.
И аз ви казвам: Гилдията 3 е завършена и уникална, тромава и непреднамерено смешна.
The Sims в Средновековието, само че различно
Вместо да управлявам царство отгоре, както в други стратегически игри, моят самостоятелно създаден герой в The Guild 3 трябва да работи усилено за него и да печели срещу други семейства с изкуствен интелект или играчи. За целта се редувам да управлявам икономическите сгради, като същевременно оформям ежедневието на бъдещия си гилдиен майстор.
А къде обикновено започва този стръмен път към властта? Точно така, в мръсотията, с продажбата на картофи, плодове или желязо, в зависимост от уменията и индустрията, които съм избрал в началото.
След като достатъчно способни хора работят за бизнеса ми и магазинът реализира първите си печалби, е време да направя нещо за изграждането на династията ми и да намеря подходящ съпруг за нея. И всичко това се случва много по-бързо през Средновековието, отколкото днес!
След няколко комплимента героят ми се озовава пред брачния олтар и скоро след това в леглото, за да създаде потомък, който няколко дни по-късно може да помага усърдно на пазара. Добро момче, амбициозно като баща си!
След няколко часа игра се издигнах няколко пъти, притежавам няколко развити и процъфтяващи предприятия и заемам ценна длъжност в градския съвет, от която съперничещите си семейства искат да ме изгонят всяка минута.
Между другото чувам, че синът ми се е отказал от наследството си, за да стане крадец на две улици оттук. Междувременно дъщеря ми няма голям късмет да си намери партньор, а съпругата ми за четвърти път печели бой на улицата.
От скука предизвиквам вражда срещу друго семейство и убивам главата му без охрана до жилищната му сграда. На следващата сутрин, когато наследникът му излиза на улицата, той не прави физиономия и ме поздравява.
Хм… няма за какво?
Много суета, малко контрол, но смехът е гарантиран
Не е лесно да се даде оценка на The Guild 3 или да се каже как точно се чувствам, когато я играя. Кошмарът на ранния достъп приключи (като изключим това, че понякога хората и каруците се сцепват), но и тук не се появява шедьовър
Рядко Гилдията 3 е предизвикателство, често е много релаксираща, отчасти скучна и освен това през цялото време е непреднамерено смешна заради многото любопитни ситуации.
Въпреки това – тези, които търсят подобни ролеви икономически симулации и много добросъседски борби за власт, няма да намерят алтернатива. Гилдията, както поредицата, така и третата част, е уникална, но и уникално специална.
Почувствате това, особено когато разгледате подробно зоните за игра. Нека кажа предварително следното: ако не искате да гледате как расте тревата на доста красивия свят на играта, трябва да играете The Guild 3 на четири пъти по-висока скорост от нормалната, тъй като всички процеси отнемат много време и нищо друго не се случва. Това не означава, че можете да следите всичко с всякаква скорост, като се имат предвид всички съобщения и събития, които се появяват.
Самата икономическа система се оказва изненадващо сложна на пръв поглед, поради което новодошлите определено трябва да се възползват от учебника. След като овладеете първоначалната борба с числата и кликането в менютата, се чувствате като средновековния Вълк от Уолстрийт и започвате да се усъвършенствате и да разбирате нещата.
В определен момент обаче областта може и да бъде напълно игнорирана поради всички автоматизирани процеси. След това богатият герой от играта отчаяно се оглежда за работа, но след сватбата не му остава нищо друго освен мотивационни речи и предизборна реклама – освен да се издига в обществото чрез покупки от време на време. А ако има късмет, от време на време се разболява и може да посети местния лекар.
Целият живот извън икономиката е много функционален и по никакъв начин не изглежда завладяващ, като се има предвид, че се предполага, че сте по-близо до средновековните събития. Дори гледната точка от трето лице не променя това, когато посещавам героинята си у дома и я наблюдавам как се мие с невидима вода. Светът на играта се усеща жив благодарение на многото герои, случки и метеорологични ефекти, но почти нищо в него не влияе на икономиката в менютата – или е трудно да се проследи.
Гилдията 3 предизвиква фантазията, че можеш да направиш всичко, да купиш цял град или да свалиш от власт противниковата фамилия, но когато се стигне до изпълнение на плановете ти, нещата стават сложни.
Как е осъществимо и дали изобщо е осъществимо? Особено умните маневри рядко успяват или отнемат изключително много време. Най-добрият начин често е да продължиш да растеш и накрая да те изберат за върховен владетел.
Най-голямата ми надежда е, че мултиплейърът с десетки други играчи ще внесе голяма порция хаос и кръв в мирната и радостна схватка. Тъй като малко преди премиерата почти не намерихме смели другари по оръжие, за съжаление не успяхме да проверим мултиплейъра за вас. Предвид факта, че при пускането на играта сървърите вероятно няма да бъдат масово превзети, ви препоръчваме да организирате мачовете си с други играчи чрез Guild 3 Discord или други платформи.
Присъда на редактора
Идеята за играта все още ме привлича, въпреки че рядко успявам да играя Гилдията 3 така, както бих искал. През по-голямата част от времето съм зает с изчакване и изпробване на нещата. Освен това много от тях се случват само на ниво числа, а много малко от тях са представени в играта. Ако нямах тази мечта за голяма гилдия – и многото забавни моменти – вероятно отдавна щях да съм хвърлил кърпата. С всичко, което написах, може да се объркате дали съм страдал или съм се забавлявал, докато съм играл.
Отчасти и двете.
По някакъв странен начин The Guild 3 е едновременно забавна и релаксираща – и въпреки това продължавам да си правя грандиозни планове и да се чудя как може да стане. Отново и отново обаче осъзнавам, че не играя играта, която си мисля, че играя.
The Guild 3 няма реална алтернатива на това, което предлага, дори и да не го прави добре. Но гладът ми за нея е засилен. Неуспешно ли е поради техническото изпълнение? Намирам много избори, като например автоматизираната икономика, за повече от съмнителни. Защо да ми отнемате контрола, когато бих искал да имам влияние върху такива детайли? И защо да правим свалянето на едно враждебно семейство толкова нечисто?
Тъй като знам, че по тази игра са работили двама разработчици, изобщо не съм изненадан от този странен състав. Фазата на ранен достъп приключи, но играта все още не се чувства завършена – усъвършенствана. Ще бъде ли в някакъв момент? Ако е така, очаквам повторен тест. Освен ако Пурпурната лампа не нарече тази версия завършена. В такъв случай ще продължа мълчаливо с пазарната си количка.
