Grounded напуска ранния достъп след две години и се представя в теста като завършено и креативно градинско приключение с фактор на тръпката.
Мястото: Санта Ана, Калифорния, в централата на Obsidian Entertainment. Часът: 15:00. Поводът: мозъчна атака за новата ролева игра за оцеляване. Всички си скубят косите.
Апокалипсис? Вече го направих. Подводен свят? Все още е твърде свеж. Динозаври? Също така вече съществува. Викинги и скандинавска митология? Не отново, моля. От ъгъла, който стажантът обявява, всички се подготвят да извърнат очи. „Какво ще кажете за игра в собствения си заден двор като неволно свит тийнейджър?“
Ето как си представяме историята за произхода на Grounded, а сега имаме и салатата. Или по-скоро преминаваме през него. Или я разрушаваме. Или пък се крием в него от страховити паяци. Като един от четирите игрални персонажа, сами или в мултиплейър режим с приятели, се борим за оцеляване в необичайна, едва десетквадратна задна градина и търсим отговор на въпроса какво по дяволите ни е довело тук.
И двете са много забавни и ни държат заети в продължение на много часове, както се вижда от нашия тест Grounded. В крайна сметка вече никога няма да гледате на градините като на тихи оазиси на спокойствието, а като на брутални бойни полета, пълни с трупове на мравки, каквито са в действителност.
Table of Contents
Правилата за оцеляване
Въпреки че Grounded може да спечели награда за иновативен дизайн на игра заради необичайната си обстановка, тя няма да получи награда за прилагането на механиката за оцеляване. Както обикновено, ние сме измъчвани от глад и жажда, както и от бездомност. Така че поради липса на алтернативи пием мръсна вода от езерото и се тъпчем с едва засищащи гъби.
Страхувайки се от опасностите на нощта, ние събираме всякакви треви и листа, за да си направим временен подслон. Там изработваме първата си екипировка, за да получим нещо по-солидно и най-вече по-хигиенично между зъбите си. В сравнение с гъбите, които, надяваме се, не са отровни, филето от печурка изведнъж звучи направо луксозно.
След като задоволим основните си нужди, се тревожим как да се върнем към нормалния живот. Grounded ни дава няколко прости задачи, които обясняват парче по парче на кого трябва да благодарим за миниатюрното си съществуване. За да го направим обаче, трябва да излезем от сравнително безопасното си място на земята, а там ни очакват опасности.
Затова усъвършенстваме оборудването си и се научаваме да правим оръжия от части на насекоми. Този крак на мравка? Това е страхотен клуб. Този хобот на комар? От него ще направим рапира. Тогава няма да се налага да се страхуваме толкова от страховитите паяци на колела.
От една страна, не е особено вълнуващо колко точно Grounded следва обичайните правила за оцеляване. От друга страна, не се оплакваме в игрите за строителство, когато строим къщи, и в шутърите, когато ни връчат пистолет. Всеки жанр на играта има няколко характерни за него аспекта. Стига да има нови идеи и интересни елементи в играта, можем да простим това.
Между другото: Ако паяците предизвикват повече от леки тръпки и страдате от пълна арахнофобия, все пак можете да се насладите на Grounded, защото играта предлага паяците в различни нива на детайлност. Ако наистина ви е страх, можете да превърнете насекомоядните (които в Grounded предпочитат смалени човешки деца) в топки без крака и очи в менюто и пак ще трябва да бягате от тях, но поне няма да припаднете.
История за роботи
Встрани от битката с насекомите тече простата, но напълно трудоемка история на „Заземен“. По време на 20-30-часовата кампания откриваме мистериозни лаборатории, обитавани от враждебни роботи, които ни дават сведения за учен, който експериментира със свиване. Възможно ли е това да е свързано с нас? Може ли тук да намерим информация за това как да се върнем към нормалния си размер? Търсенето на улики започва с многобройни станции, които ни водят през цялата градина.
Историята много ни напомня на Subnautica, където плуваме из изоставени изследователски станции, за да преглеждаме файлове и да слушаме касети. Но докато футуристичните лаборатории се вписват чудесно във футуристичната Subnautica, в Grounded те изглеждат малко неуместни. Най-съвременната наука в корените на дъб или в клоните на обикновен жив плет? Е.
Който пък се страхува от бръмбари, червеи, ларви или мравки, той няма късмет в Grounded. Тук няма варианти с ниска детайлност и получавате безплатна терапия за конфронтация с Grounded. Освен това те са просто гигантски миризливи буболечки, които ви преследват, докато не умрете.
Имаме нужда от унищожител
Всеки път, когато сме на път да въздъхнем от донякъде невдъхновената механика за оцеляване от старата школа на Grounded, зад ъгъла се появява ново насекомо. Ние сме шокирани от липсата на дъх, а без дъх е трудно да се въздъхне. Затова го оставяме и по-скоро откриваме:
- колко опасно е новото същество
- Така че дали да бягам или да се боря
- как искаме да действаме в случай на бой и
- какво е за нас, ако спечелим дуела
Лабораториите наистина са предизвикателни подземия, които са забавни и предизвикателни за изследване, но все още не сме много заинтересовани от историята. Много по-интересно ни е да кликваме върху диалозите и да чакаме с нетърпение да видим какво ще ни разкрият те по-нататък. Защото истински вълнуващ е по-скоро светът на играта и неговите обитатели, към които бързо искаме да се върнем.
Всъщност всеки враг в Grounded носи ценна плячка и затова всеки трябва да бъде победен поне веднъж. Разбира се, летящата пчела се бие по съвсем различен начин от мравката лъв и затова битките в Grounded са разнообразни и освежаващи. Понякога използваме лък и стрела, понякога – мравчена тояга, а понякога бързо пробождаме противниците си с рапира. Стоим на детелината, сваляме мухите в редици и се чувстваме като Леголас. Или като Индиана Джоунс, когато сме на разузнавателна мисия в мравчената дупка.
Между другото, насекомите изглеждат страхотно и имат детайлни и реалистични модели. Както е обичайно за насекомите, те масово населяват нашата градинска вселена и затова светът на играта е изключително жив. Мравките са навсякъде и понякога ни посещават дори у дома, за да ни лишат от храна. Ако ги хванем да го правят, те ни гледат невинно в очите и се измъкват.
Освен паяците и насекомите обаче в градината ни има доста малко същества. Смятаме, че тук е можело да се направи повече, за да се извлече максимална полза от вълнуващата обстановка. Къде са дъждовните червеи, охлювите или битката с плъх? За нашия вкус има твърде много разновидности на мравки и ларви, които в крайна сметка губят своята привлекателност.
История за роботи
Встрани от битката с насекомите тече простата, но напълно трудоемка история на „Заземен“. По време на 20-30-часовата кампания откриваме мистериозни лаборатории, обитавани от враждебни роботи, които ни дават сведения за учен, който експериментира със свиване. Възможно ли е това да е свързано с нас? Може ли тук да намерим информация за това как да се върнем към нормалния си размер? Търсенето на улики започва с многобройни станции, които ни водят през цялата градина.
Историята много ни напомня на Subnautica, където плуваме из изоставени изследователски станции, за да преглеждаме файлове и да слушаме касети. Но докато футуристичните лаборатории се вписват чудесно във футуристичната Subnautica, в Grounded те изглеждат малко неуместни. Най-съвременната наука в корените на дъб или в клоните на обикновен жив плет? Добре.
Целият свят в една малка градина
Най-малко домашните градини не означават непременно прилив на адреналин, грандиозни приключения и разнообразни пейзажи. След „Grounded“ се чудим дали това не е така, защото никога не сме се вглеждали достатъчно внимателно. Защото в нашата скромна градина има много неща за преживяване, изследване и разглеждане. Една от причините за това е огромният размер на света на играта. Дори след много часове играта продължава да ни предлага нови области за изследване.
За щастие градината ни е не само голяма – по нашите стандарти – но и многофункционална. В гигантския жив плет се люлеем от лоза на лоза, сякаш сме в най-дълбоката джунгла. В широкия пясъчник жаркото слънце ни напича и трябва да търсим сянка, сякаш сме в Сахара. В малкото домашно езерце гмуркането е като в Марианската падина, а шаранът кои се превръща в голяма бяла акула. Както виждате, в Grounded не липсват разнообразни биоми.
Тъй като Grounded предлага много и във визуално отношение, изследването на света на играта се превръща в основен момент за нас. Дори само за да разберете кой напълно различен пейзаж все пак се вписва в градинската среда, която всъщност изглежда толкова ограничена. Особено ни допадна масата за пикник, от която се открива прекрасна панорамна гледка към нашето царство. Ако застанем на ръба на масата, картината е перфектна: Assassin“s Creed Backyard. Не беше ли това една от обявените от Ubisoft настройки за поредицата през следващите години? Не? Много лошо всъщност.
В крайна сметка вълнуващият свят на градината и реалистичните насекоми правят играта Grounded удоволствие за оцеляване. Донякъде обикновената механика и заучената история вече не ни притесняват, а образуват успешна рамка, в която можем да изследваме нашата градина. „Заземен“ определено поставя правилния акцент и извлича възможно най-много от необичайната си среда – с изключение на земния червей, който бихме искали да видим.
Заключение на редакцията
Тази година тествах доста игри за оцеляване за GlobalESportNews и понякога ми омръзва вечното събиране на ресурси и задоволяването на глада и жаждата. Не помага и фактът, че системите са много сходни в различните игри. Такъв със сигурност беше случаят с Grounded.
От друга страна, играта също ме развълнува. Трябва да успеете да извлечете толкова много от една малка градина. От време на време наистина забравяте къде се намирате, докато играете, защото светът на играта е толкова епичен и красив.
Също като насекомите и паяците, които обитават света. Познавате ли онова чувство, когато си помислите за въшки и главата ви веднага започва да сърби? Това ми се случваше през цялото време, докато играех, защото страховитите гадинки изглеждат и се държат толкова реалистично. Ето защо Grounded ме убеди въпреки липсата на история и с нетърпение очаквам да прекарам още много часове в приключения в градината си. Може би най-накрая ще успея да се справя със злия вълк-паяк в някакъв момент.
