Въоръжен само с лък и стрела, ~Dani изследва сюрреалистичен фантастичен свят в Blacktail – и е впечатлен не само от графиката.
Обичам игрите с отворен свят още от времето, когато за първи път се промъквах, скачах и катерех през Assassin’s Creed и други подобни. Идеята да изследвам виртуален свят, пълен с тайни и опасности, със собствено темпо, винаги ме е вълнувала и очаровала.
Постепенно обаче настъпва известна рутина – особено в сектора на тройката А.Световете стават все по-впечатляващи визуално, но не непременно по-креативни. Комфорт, истории, задачи – всичко следва определен стандарт и има тенденция да се повтаря
Най-малко при наистина големите. Защото в Steam има много незабележими, малки игри с отворен свят, които тайно създават малък рай. Такъв е случаят и с Blacktail, която връща магията на отворения свят с много хумор и чар, която за последно изпитах в Skyrim.
И тъй като в момента тя ев Steamсъщо така със 70 процента отстъпка (до 24 януари), използвам възможността да ви натоваря в раницата си и да ви заведа на това необичайно пътешествие.
I’m a wicked witch … нали?
Черношийката е парадокс Защото на пръв поглед отвореният свят всъщност не е чак толкова специален. Но пък изглежда много шикозно за една малка игра: Блестящата светлина се процежда леко през клоните, облицовани с гъста зеленина, и се отразява в потоците, обрасли с водни лилии
Преминавам покрай цветя през буйна зелена трева, удивлявам се на искрящи скъпоценни камъни в тъмни пещери или се промъквам предпазливо през мъгливо блато, от което като криво, наклонено дърво израства прогнила вещица.
Като младо момиче на име Яга, което търси изгубената си сестра, изследвам гората и се защитавам с лък и стрела. А всеки, който е запознат със славянската митология, ще разбере, че тук нещата вече стават вълнуващи:Аз съм самата Баба Яга, едназла
вещица, която уж поглъща деца, или пък се изявява като доброжелателна билкарка. Персонажът е също толкова амбивалентен, колкото и всичко останало, което срещам малко по-късно в света на Чернокожата.
И тук нещата изведнъж стават магически Вместо да се фокусират само върху красиви пейзажи, разработчиците тикват невероятно много от своя свят. Той е изпълнен с изненади, мистериозни срещи и съмнителни находки
Навремето застрелях пулсиращо, смучещо слуз растение, което Яга веднага крясна с тъжен коментар: Можех да спася и него. Вътре имаше затворена птица, която можех да спася, ако бях по-внимателна.
На друго място откривам пчелен кошер на дървото. Можеш да го застреляш – прошепва ми в ухото мистериозен глас. Но този път се оглеждам внимателно и намирам ваза, в която слагам цвете. Пчелите жужат около мен с благодарност и оставят малко мед, който по-късно мога да използвам, за да подобря стрелите си.
На друго място забелязвам малко, тъмно същество със светещи очи, кацнало на един клон, което ме наблюдава. Колебая се, но след това го повалям със стрела, което ми дава подсказка за следващата задача – и недоволен коментар, че някой (или нещо) не одобрява действията ми.
Светът на черната пеперуда постоянно ми задава вълнуващи въпросии иска постоянно да ме заблуждава, докато вече не знам кое е правилно и кое не.
Дисни среща мрачното фентъзи
Системата на морала изглежда проста – в зависимост от това дали върша добро или зло, пред мен се откриват различни сили, отвари или възможности.Нищо обаче не е такова, каквото изглежда на пръв поглед.Гъбестите същества например искат да убия дракон за тях. Само тогава те ще ми помогнат да поправя моста, който ме приближава до изчезналата ми сестра.
Странните същества се смеят и се шегуват с мен, но нещо не е наред и ме побиват тръпки. Поредната гъба кара това семенце на съмнението да покълне още повече.Няма такова нещо като дракон, това е само идея. Злото е нещо съвсем друго. Мога ли да поставя капан на гъбите? Ще има ли това отрицателен ефект върху морала ми? Манипулира ли ме историята, за да се превърна в Баба Яга накрая?
Повечето игри отдават голямо значение на това да бъдат ясно четливи за мен. Трябва да разбирам до какво води дадено действие или как реагира даден герой на мен. Всичко е под мой контрол
Блейктейл не се чувства така. Напротив:Колкото повече играя, толкова по-малко разбирам и толкова повече се превръщам в пионка на другите, които сякаш знаят кой съм – или искат да ме превърнат в някой, който не съм.
Това ме кара да преминавам през света на играта по съвсем различен начин. Изведнъж ставам скептичен, по-критичен, но и невероятно любопитен, защото не знам какво да очаквам.Като дете искам да изпробвам всичкои да позволя на въображението си да ме води.
Забавление в отворен свят с малки препятствия
Blacktail се играе много минималистично: Стрелям с лъка, изработвам специални стрели, използвам заклинания. С течение на времето се добавят нови способности, като например метла, която отвлича вниманието на противниците ми от мен и ги хвърля обратно, за да мога междувременно да се излекувам
Противниците могат да бъдат елиминирани безпроблемно с целенасочени изстрели, но директният бой с много врагове е много по-малко елегантен и плавен. Подобни ситуации и особено битките с босове обаче са сравнително редки в играта – основният фокус остава върху изследването на специалния фантастичен свят
Саундтракът (на английски език) и звуковият дизайн създават плътна, понякога дори застрашителна атмосфера, която прави историята още по-завладяваща – въпреки че тя се развива само с лежерно темпо, а дизайнът на куестовете е доста спартански.
Ако искате лъскава игра с отворен свят, изпълнена с комфорт и полирани механики, тук няма да останете доволни. Въпреки това феновете на историята и изследователите ще получат малко бижу само за девет евро. Редовната цена от около 30 е малко висока за 10 до 15 часа геймплей, но следващата разпродажба в Steam със сигурност ще се появи.
