Стефи получи разрешение да води война с мравки в продължение на час. Преживяното ѝ дава големи надежди за излизането на пълзящата стратегия в реално време
Сините бръмбари са паднали. От пчелите не може да се очаква помощ, те са на километри от бойното поле. Цялата надежда сега се крепи на хитиновите рамене на моите мравки-работнички, които непоколебимо си проправят път през труповете на падналите си другари. Но изведнъж термитите изпращат още два легиона срещу мен – и потта се лее по лицето ми пред екрана.
„Ей, Стефи, искаш ли да гледашEmpire of the Ants?“ – попита ме шефът ми няколко дни по-рано, знаейки добре, че веднага съм се пристрастила към игрите със страховити пълзящи животни.
Също така звучеше доста уютно, просто да играя в този рестарт на стратегическата класика от 2000 г.Наместо това неочаквано бях хвърлен в най-нервната битка, която съм преживявал от години Но новите сиви коси определено си заслужаваха
Какво изобщо е Империята на мравките?
През 1991 г. беше публикуван едноименен научнофантастичен роман, който – изненада! – е за мравки и други пълзящи гадинки, които водят война помежду си и плетат интриги. Новият филм „Империята на мравките“ е до голяма степен базиран на книгата, така че сюжетната кампания следва събитията, описани в книгата. Благодарение на енджина Unreal Engine 5 стратегическата игра ще ни накара да поклатим глави и графично, когатоизлезе на 7 ноември 2024 г. за PC и конзоли.
Empire of the Ants има за цел да предложи комбинация откласическа сюжетна кампания с около 20 до 25 часа геймплей и режим за много играчи. Историята служи като дълъг учебник, така да се каже, за да ме подготви за битките срещу истински играчи.
Въпреки че стратегията е изписана навсякъде и StarCraft 2 многократно е цитирана като вдъхновение, не само заклетите стратези трябва да получат парите си. Не е задължително да се биете сами във всички игрови битки; според разработчиците вместо това можете да се справите с повече мисии за проучване и да наблюдавате реалистичния свят на насекомите.
Основният принцип е прост. Пълзя през света впревключваемаперспектива от рамо или отгоре надолуи водя различни войски, всяка от които има различни силни и слаби страни. Далекобойните бойци например нанасят много щети, но са уязвими. Също така издигам производствени сгради или защитни съоръжения на предварително определени места. Менюто за това е проектирано така, че да е удобно за мравки; пълзя по пода, за да избера правилния бутон. Империята на мравките се отнася сериозно към своя шаблон и в други отношения
Наполеон за феромоните
Играта ме поставя в ролята на една на пръв поглед обикновена мравка, наречена № 103 683: В действителност аз съм генерал с уникални способности. И голямата надежда в ожесточената война с проклетите термити. Изразявам това по забавен начин, като давам заповеди на моите така наречени легиони и активно ги подкрепям – с помощта на миризми, точно както общуват истинските мравки.
Моите феромони в играта могат да правят много повече от това просто да съобщават: „Хей, някой е разлял сода тук, нека да им съсипем живота.“ С натискането на един бутон мога да изпратя ордите си в яростна бойна лудост или да ги защитякато подсиля бронята им. Тези умения са изключително ценни, защото битките са наистина тежки
Какво точно играх?Microids и разработчикът Tower Five ни позволиха да изпробваме Империята на мравките в продължение на един час. Мисията, която изиграхме, беше предварително определена и се провежда сравнително рано в сюжетната кампания. По време на тестовата игра бяха отключени всички важни основни функции, но не и всички единици. Сесията беше придружена от разработчик, който обясни как работи играта – ние пропуснахме урока поради ограниченото време.
Показвам до пет легиона едновременно. Първо, трябва да ги излюпя или набера в превзетите гнезда, защото с мен се бият не само мравки, но и дебели сини бръмбари или малки акари, например. По-късно ще има и летящи единици, които ще свалят войниците ми директно на фронтовата линия.
Не мога да се бия сам, но обикновено седя на клон или скала по време на битките и гледам отвисоко храбрите си войници. „Като Наполеон“, казва моят демонстрационен спътник, и точно така се чувствам. Скитам от гнездо на гнездо, а понякога дори с главата надолу, защото като мравка по природа съм страхотен катерач. След това моите внушителни легиони на буксир завладяват едно след друго местата за мен. През първата половина на мисията се чувствам непобедим.Но моята мравка Ватерлоо вече ме чака.
Тормозите на термитите
Колкото по-далеч навлизам във вражеската територия, толкова по-тежка става борбата. Отначало се промъквам през огнени буболечки и малки термитни отряди, но след това ми се противопоставят няколко отряда едновременно и трудността чувствително нараства. Ако не обърна внимание за миг, пръскащите ми с киселина далекобойни бойци остават в историята. Изминава ценно време, преди към мен да се присъединят запасите, които термитите използват за контраатака.
„Това е трудна мисия“, казва демонстрационният ми водач, докато аз оплаквам тежките си загуби. „Само трима души дори успяха да стигнат до крепостта на термитите по време на игра“. Чувам го да казва, че вероятно ще се проваля в този момент. Но, разбира се, огънят на амбицията гори в мен и духът на мравката Наполеон най-накрая ме завладява. Така че тръгвам направо към силно укрепеното термитно гнездо с всичките си останали войски
Започва ожесточена битка, за която щурците чуруликат и до днес– и която определено щеше да получи рейтинг 18+, ако ставаше дума за двуноги, а не за войски от насекоми. Гнездото разпръсква киселина по моите легиони, термитни воини с дебели хапливи инструменти разсичат съкратената ми армия. Един от тях дори захапва корема ми, как се осмелява!
След като се измъкнах от него с дръзка маневра с главата напред, нещата не изглеждат добре за моята армия. Термитите са паднали, но новото им поколение съзрява в гнездото със светкавична скорост и ми остават само сини бръмбари. Варус, върни ми легионите – почакай малко, сбърках генерала, няма значение!
Последните ми бронирани пълзящи се хвърлят срещу дървените прегради, но не достатъчно бързо! Одухотворен взрив на феромон от моя… е, поне им дава нови сили, но това просто не е достатъчно, най-смелите ми бойци се търкалят безжизнено по гръб.
Часовникът тиктака, времето за старт изтича толкова бързо, колкото и надеждата ми. Последен тласък, моите метачи на киселина се възстановяват и се устремяват към крепостта, но тя отвръща на киселината – докато накрая не остава жива само последната ми мравка, която стреля за последен път … и печели битката буквално в последната секунда.Ридли Скот не би могъл да го постави по-драматично.
Никога не съм бил толкова раздразнен, че не ми беше позволено да заснема играта си и да я споделя с общността на GlobalESportNews След този изключително забавен час сега възниква въпросът: Ако спечелите битка в гората и никой не ви гледа –дали все пак сте спечелили?
Заключение на редакционния екип
Империята на мравките определено си спечели място в личния ми списък с желания. Стратегията не е най-голямата ми страст, но пълзящите мравки – още повече – и много ми харесва директният начин за командване на войските ми.
Разбира се, осъзнавам, че съм имал огромен късмет и че играта не винаги ще бъде толкова готина. Още повече, че досега съм видял само малка част от играта, предполага се, че ще има и други видове мисии, а и историята иска да е нещо специално. Все още не мога да направя преценка за това, но до премиерата не остава много време.
Също така е вълнуващо, че тази година ще получим две стратегически игри за мравки, тъй като Empires of the Undergrowth беше издадена съвсем наскоро. По отношение на графиката Empire of the Ants определено е победител, а след демото бих заложил на нея и по отношение на геймплея – но ще ви кажем, когато имаме възможност да тестваме обстойно пълната игра. Дотогава ще ви оставя с една подходяща наполеоновска мъдрост: Победата принадлежи на тези, които издържат най-дълго!
Империята на мравките ще бъде издадена и с немски текстове, както научихме от разработчиците. Езикът на насекомите така или иначе е измислен, така че вероятно ще звучи странно, ако те бълнуват с човешки думи.
Ако искате да прочетете – наистина вълнуващия – роман сега: На немски език книгата се нарича „Die Ameisen“ и има няколко продължения, всички от френския автор Бернар Вербер.