Индиана Джоунс: Отдавна не съм бил толкова развълнуван след трейлър

0
202

Всъщност бях изгубил представа за новата игра за Индиана Джоунс от Machine Games – сега тя е едно от личните ми събития на годината

В една алтернативна реалност нямаше да седя сега тук пред компютъра си и да се наслаждавам на най-новия трейлър за Indiana Jones and the Great Circle. Аз щях да съм Индиана Джоунс! Щях да съм учил археология не само един семестър и, разбира се, щях да пътувам из световната история с шапката и камшика си в постоянно търсене на изгубени съкровища.

Просто нормалният живот на един средностатистически археолог. Това не беше достатъчно, за да стана професор, но поне имам приключенска шапка вкъщи и дори съм бил на обиколка в дивата природа в Корсика с нея. За всичко останало чакам новата екшън игра от Machinegames и всъщност я очаквам с по-голямо нетърпение, отколкото перспективата за диплома по археология.

Нов акцент на годината

Досега все още бях много неутрален по отношение на годината на игрите 2024. Особено след такава страхотна година като 2023 г. Освен малки скъпоценности като Manor Lords, все още ми липсват лични акценти. С Indiana Jones and the Great Circle обаче сега един нов кандидат неочаквано си проправи път към върха на списъка – дори ако заглавието звучи малко глупаво на немски.

Почти съм малко ядосан от това колко много ме вдига на крака този трейлър. В края на краищата той още веднъж показва, че съм малко носталгик, който може да бъде омагьосан от добре поставен саундтрак на Джон Уилямс

Но има и още нещо. В графично отношение трейлърът знае как да вдъхновява, независимо от носталгията, и ме грабна още от първата секунда с обещанието за добре подредена история, разнообразни екшън интермедии и мистериозни катакомби, пълни с трудни пъзели.

Това говори за страхотен дизайн на трейлъра, но също така и за зашеметяваща триизмерна продукция, каквато досега малко липсваше на геймърската година

Балсам за душата на феновете

Въпреки това не мога напълно да отрека, че фенското ми сърце бие чак до ръба на шапката ми. Трилогията за Инди, разбира се, беше един от най-любимите ми приключенски филми, когато бях млад, но всяко ново преиграване в киното просто ме натъжаваше. След „Кристалният череп“ вече ми беше писнало от изхабения смелчага, а „Колелото на късмета“ дори не можа да ме изкуши да се върна в киното заради смесените отзиви.

С Индиана Джоунс и продълговатият паралелограм след всички тези години отново получавам кинопреживяване, в което Харис Форд е в пълен разцвет, без да се налага да се плъзгам в необичайната долина на обичайното CGI подмладяване в киното. Според мен игрите още веднъж показват своята стойност в епохата на посивяващи филмови икони.

Лично аз бих бил много по-доволен от една игрална предистория на Хан Соло с полигони на Харисън, отколкото от нечувания филм за Соло, в който легендарният контрабандист беше едва разпознаваем

Дали перспективата е грешна?

Поглед към първите реакции в раздела за коментари показва, че не съм единственият човек, който с нетърпение очаква Индиана Джоунс и гигантския шестоъгълник. Но също така има и известен дебат относно перспективата.

Изненадващо е, че тук просто съм на различна страна от обикновено. Защото всъщност принадлежа към категорията на хората, които винаги предпочитат гледната точка от трето лице пред тази от първо лице. Особено в екшън-приключенските игри, където има много скачане, катерене и люлеене

В „Големият кръг“ играя предимно от гледна точка на първо лице, но …

Трябва да кажа обаче, че гледната точка от първо лице в Индиана Джоунс изобщо не ме плаши. И има две причини за това

  1. Играта идва от Machinegames, разработчиците на Wolfenstein. Те са професионалисти в областта на играта от първо лице през цялото време. Убеден съм, че игрите могат да бъдат наистина страхотни само ако екипът знае какво прави на сто процента. Baldur’s Gate беше последният пример за това. И в този случай с удоволствие отхапвам от ябълката на играта от първо лице, ако хората, които стоят зад нея, знаят най-добре какво правят. Предпочитам играта да е добра, отколкото да отметна личните си желания.
  2. Индиана Джоунс отсъства от компютрите и конзолите от години – ако пренебрегнем спинофите на Lego. Междувременно той има голяма конкуренция от страна на Лара Крофт и Нейтън Дрейк. Вместо да се придържа изцяло към стандарта на жанра, Инди може да се дистанцира от неофициалните си наследници и да внесе напълно нова перспектива в подобни екшън приключения.

За мое съжаление все още не съм успял да открия артефакт, който да ми позволява да виждам в бъдещето. Съответно все още не знам дали очакването ми е оправдано. Засега обаче се наслаждавам на перспективата за нова игра, която изглежда е точно по моите предпочитания

Очаквам с нетърпение „Индиана Джоунс и ненужно обширният равнобедрен триъгълник“

!