Много текст, много възможности. Класическите ролеви игри бързо се претоварват. Но Алекс се радва, че е дал шанс на Divinity: Original Sin 2.
Понякога животът е толкова грешен, че почти боли. На 24-годишна възраст твърде често съм имал това усещане – лесно мога да изкарам 4 по математика, мога да изкача това дърво без проблем и съм сигурен, че косата ми няма да падне толкова бързо, колкото тази на баща ми – това са само някои от тях. Най-скорошната ми болка обаче бяха годините, в които смятах, че старомодните ролеви игри не са за мен…
Divinity: Original Sin 2 обаче доказа, че греша. От една страна, разбира се, се радвам, че открих ентусиазъм за още един жанр, но от друга, виждам пред очите си всички онези години, когато презирах Baldur“s Gate и ко. Затова отправям малък призив към всички глупаци на ролеви игри: дайте шанс на Divinity!
Точно сега е идеалната възможност да се сдобиете с играта: Благодарение на разпродажбата в Steam (Divinity: Original Sin 2 струва малко под 18 евро, което е с 60 процента по-малко от пълната цена.Ако предпочитате да се убеждавате чрез движещи се картинки, определено трябва да гледате нашето тестово видео:
Всички начала са трудни
В никакъв случай не беше любов от пръв поглед. накара ме да се заинтересувам от изданието, но все още бях скептичен. Огромният набор от начини за персонализиране на героя ви звучи страхотно, но това е почти постоянна фраза във видеоигрите.
Но с Divinity това не само звучи добре, но и е адски забавно! Дали искам да говоря с животни, да се занимавам с канибализъм като елф, за да видя последните мисли на починалия, или да нося парчетата кожа на жертвите си като немъртъв, за да не ме разпознаят: Има толкова много интересни неща, които да опитате.
Въпреки това първото ми изиграване продължи едва пет часа. Моя грешка: Играх я в кооператив. Фаталното е, че след първата вечер на игра все още бяхме на острова на начинаещите и докато намерим време отново, всички познания за играта, а оттам и желанието, вече бяха изчезнали. Така става, когато играеш с приятели, които имат нещо като живот! Лично аз никога не съм мислил много за тази концепция.
Признавам, че първият неуспех не се дължеше само на въздържанието на партньора ми в играта: След тежък работен ден дългите диалози не са непременно най-лесното занимание. Когато и двамата имахме време, се връщахме към познатите игри. И да, изо-перспективата е и си остава просто не най-приятната за мен.
За нов
Така мина време, Divinity все пак се върна в кошчето и… за щастие това не беше краят на историята! Не знам защо, но преди няколко месеца ме обзе невероятна мотивация да дам още един шанс на Divinity. Буквално си проправих път през първите няколко часа, припомних си механиката и в някакъв момент изведнъж се получи. Представете си тренировъчен монтаж с музиката от „Роки“ – включително стоманеното тяло, разбира се.
Историята, светът на играта, походовата бойна система, безкрайните възможности! Изведнъж не останаха почти никакви усилия, за да се запали „Божественост“ дори след най-изтощителните дни.
В замяна на това обаче вътрешната болка се завърна: кога ще изиграя всички пропуснати заглавия като поредицата Baldur“s Gate? В края на краищата още дори не съм изминал целия път на Divinity – и всъщност след елфическия канибал бих искал да започна две нови игри с немъртъв гущер и джуджешки магьосник. 24 часа са твърде малко за един ден.
Но не искам да се оплаквам твърде много: Можех да дам на Divinity още един шанс след 20 години. Сигурен съм, че дотогава щях да съм направил още няколко десетки болезнени грешки.
Очевидно не съм единственият, който сега открива ролевите игри от старата школа.
За кои заглавия съжалявате, че не сте играли преди? Не се колебайте да го напишете в коментарите, любопитен съм!
