Зловещо красивото събитие за предпремиерно представяне предизвика ледени тръпки по гръбнака ми и накара пръста ми да засърби правилно.
Това е ден като всеки друг в орбитата на Юпитер. Годината е 2320 и Джейкъб Лий отново пътува, за да достави доставки на колонизираните луни на газовия гигант. Гледката е толкова спираща дъха, колкото и заплащането, поради което Джейкъб обича да взема на борда и стоки, които не са вписани в товарителницата.
Досега успяваше да запази в тайна малкия си допълнителен доход, но тази сутрин може би щеше да е по-добре да си остане в леглото. Когато губи контрол над товарния си кораб при приближаването към Калисто, втората по големина луна на Юпитер, той още не знае, че последвалото аварийно кацане ще бъде само най-малкият му проблем.
Не знам за вас, скъпи читатели, но само с тези два абзаца предпоставката на „Протоколът Калисто“ вече ме омагьоса. При това дори не споменаваме мистериозния вирус, който превръща всички затворници от наказателната колония „Черно желязо“ в ужасяващи мутанти (наречени биофаги или животояди).
В последното ни превю вече можехте да прочетете колко майсторски умее да ни плаши със светлина, сенки и особено труден звуков пейзаж в последната си творба разработчикът и създател на Dead Space Глен Скофийлд.
Днес ще си говорим за тънкостите на бойната система и системата за надграждане и за това защо Протоколът Калисто вече е едно от най-интересните ми събития за годината след неотдавнашното събитие за предварителен преглед.
Умел дизайн
Първата лукава усмивка преминава през устните ми, когато един от разработчиците хваща мутант с GRP (тяхната интерпретация на гравитационен пистолет) и го запраща към стената. Гадното чудовище веднага е прободено на него, но продължава да дрънчи заплашително. Тогава джентълменът с мишката грабва един метален контейнер, който се намира наоколо, и го хвърля с пълна сила срещу черепа на мутанта – бонк!
През следващите няколко минути различни части от тела летят и безбройни фонтани от кръв се разпръскват в района и за пореден път ми става ясно, че това е кървав слъчър за възрастни, както доказва и печатът Ab-18 на USK. Въпреки това „Протоколът Калисто“ ще бъде пуснат у нас напълно без съкращения.
Следващия път ъгълчетата на устата ми се повдигат при демонстрацията на плавно анимиранатамеханика на отблъскване и блокиране. С помощта на бутона за посоката героят избягва или умело блокира зверските удари на мутантите. След това с многократни кликвания с левия бутон на мишката той прави няколко комбинации за близък бой.
Лично аз обичам бойни системи, основани на доброто време, и протоколът Калисто изглежда е точно в моите ръце. Това се потвърждава и от факта, че успешнитеcombo серииразкриват слаби места, в които след това можем да поставим куршум с навременно натискане на бутон. Тъй като боеприпасите за нашия пистолет са толкова редки, колкото и скъпи, това помощно средство за прицелване в близък бой ми се струва отлично дизайнерско решение.
Огнена енергия от 3D принтера
Както и да е, по-скоро трябва да инвестираме старателно изкопаните от враговете кредити за Калисто в подобрения. От време на време на стената висят машини с форма на тръба, на които срещу заплащане можем да „разпечатаме“ подобрения на оборудването.
По този начин гореспоменатият пистолет BI-55, наречен „Hand Cannon“, получава по-голяма пробивна сила, стабилност и капацитет на боеприпасите. Може да се увеличи запасът от енергия на GRP (Gravity Restraint Projector), както и кинетичната му сила за хвърляне на врагове и предмети наоколо.
Нашата надеждна универсална бухалка, която прилича на електрическа бухалка за крикет, има само основна оценка на щетите според дисплея, но другите символи, които успях да уловя, показват поне още два аспекта, които могат да бъдат подобрени – вероятно включително блокираща сила.
Освен това ни е разрешено да купуваме и продаваме консумативи в машините. В допълнение към боеприпасите и така наречените преобразуватели на енергия те включват батерии от стъклопласт и (скъпите) инжектори, които използваме, за да зареждаме брояча на здравето на Джейкъб на яката му. Подобно на Dead Space, всички дисплеи на потребителския интерфейс в The Callisto Protocol се проектират директно в света на играта.
Day of the Tentacle
Въпреки всички препоръчани мерки за икономия, разбира се, можем да се прицелваме и ръчно и да отстрелваме отделни крайници на чудовищата. В идеалния случай те ще паднат в краката ни и ще могат да бъдат ритани без усилие, докато плячката не се изсипе от тях. От друга страна, ако нещата се развият зле, от пъна ще израснат пипала, които ще се опитат да ни смучат лицето.
Ако не превключим бързо и не разстреляме малките червеи на парчета,, критикът мърмори пред очите ни Не само че му израства нова ръка или глава, но и цялото тяло се превръща в нещо още по-зловещо.
Този почти еволюционен дизайн на чудовищата е характерен за цялата игра. Въпреки че повечето антагонисти продължават да намекват за човешки произход, колкото по-дълго играете и колкото по-силни стават те, толкова повече се различават не само по дължината на крайниците си, но и по гротескните форми, в които се вкопчват. Изключения като гадните малки червеи, които скачат право в югуларната ви област, само потвърждават това правило.
Най-впечатляващите вариантивключват трирък хъмпер с почти костенуркова уста и чудовище с изпънат гръб, което ходи на четири крака в обратна посока – и по стени и тавани, ех! За да се влошат още повече нещата, съществото може да стане невидимо, което разработчикът на играта спира за кратко, като го придърпва към себе си с гравитационната гривна и след това го удря с греблото.
Преценка на редактора
Когато „Протоколът Калисто“ излезе на екран на 2 декември 2022 г., може да ни очаква истински страховит хит. Въпреки целия ентусиазъм, все още ме измъчват някои въпроси без отговор. Например враговете изглежда имаха сравнително предсказуеми модели на атака, които нашият домакин можеше да избегне. За всеки случай обаче има три нива на трудност, от които можете да избирате.
Също така се забелязва, че въпреки многото атмосферни интермедии в играта, има изключително малко лицеви анимации, почти като че ли са искали да скрият евентуалните си недостатъци. Малцината, които познаваме от трейлърите, изглеждат поне малко дървени.
И накрая, разбира се, стои въпросът за качеството на сюжета. Смятам, че идеята е изключително вълнуваща, макар и да не печели награди за оригиналност. Но какво да кажем за структурата на разказа? Продължава ли да ни интересува? Има ли изненадващи обрати? За всичко ли са виновни незаконните експерименти с биологично оръжие или извънземните? Как режисьорът участва във всичко това и как се появява едноименният протокол?
Единствено нашият тест ще може да отговори на всички тези въпроси, но едно е сигурно: аз съм изключително запален по този свят, този геймплей и тази чудесна страховита луна на Юпитер!
