Dying Light 2 предлага страхотен геймплей и изненадващо силна история. Въпреки това монотонността на отворения свят и големият проблем с плячката се отразяват на играта със зомбита.
Никой не се нуждае от зомбита. Те смърдят, оставят части от тела навсякъде и ядат мозъци, от които човечеството наистина се нуждае! А любимата ми среда всъщност е безнадеждно пренаситена от десетилетия: Всеки Resident Evil, The Last of Us, The Walking Dead или Dawn of the Dead, независимо колко добър е, е последван от поне три пъти повече глупости, от които никога не е имало нужда.
Но освен боклукчийските бисери, възниква въпросът дали през 2022 г. все още има място за добра зомби история? Dying Light 2 дава ясен отговор на този въпрос и дори смея да твърдя, че в най-добрите си моменти може да се конкурира с The Witcher 3 – знам, какво безобразие!
Но преди да ме изгоните възмутено във влака за Бусан, поне ми дайте шанс да ви обясня защо Dying Light 2 е подходяща и за вас, ако намирате зомбитата за напълно скучни. Защото независимо дали играете заглавието заради историята или геймплея: Няма да съжалявате – дори и да се сблъскате с проблеми, които наистина не искам да виждам в нито една игра с отворен свят през 2022 г.
Dying Light 2 е наистина добра игра с история.
На първо място да поговорим за най-добрата част: Dying Light 2 разказва наистина вълнуваща история. Това ме изненадва два пъти повече, тъй като историята на предшественика можеше спокойно да бъде забравена. На пръв поглед историята на продължението изглежда доста функционална, но с напредването на играта тя се разгръща все повече и повече, докато накрая набере скорост и не можете да се откъснете от нея.
За какво става дума? В Dying Light 2 влизам в ролята на Ейдън. Героят на играта се движи като т.нар. пилигрим из свят, който от почти 15 години принадлежи на немъртвите. Ейдън е роден в пост-апокалипсиса – което е освежаващо различна перспектива – и сега търси изчезналата си сестра Мия. В детството им върху двамата са провеждани жестоки експерименти, които ги разделят един от друг. Между другото, ще получите цялата тази информация в първите няколко минути, преди някой да изкрещи спойлери.
Търсенето на Мия отвежда Ейдън в град Виледор – известен още като града. Защото това вероятно е последният бастион на човечеството. Но отначало Ейдън не намира отговори, а се оказва в смъртоносна игра на интриги между различни фракции. Тук човек се бори не само срещу зомбита и бандити, но и за надмощие и вечния въпрос кой има най-голямата тояга.
Като Ейдън обаче не съм безмълвен участник в определен сюжет. Вместо това имам възможност да избирам и често влияя върху по-нататъшния ход на историята. С многобройните си решения мога да определя не само пътя на Ейдън, но и бъдещето на последния град на земята – за добро или за лошо.
Обвинения срещу Techland
През последните месеци обвиненията срещу разработчика Techland се повтарят отново и отново. Наред с други неща, това включваше криза, сексизъм и предполагаем провал на управленския екип – по-специално срещу сценариста на историята Крис Авелон, наред с други.
Бакон с яйца или белгийска вафла?
Влиянието ми започва с двете основни фракции, когато става въпрос за това кого подкрепям: Дали подкрепям оцелелите, които са жадни за независимост, но в същото време са съкрушени от вътрешни конфликти и от предпазливост посрещат чужденците с въжето на бесилото за момента? Или да избера войнстващи миротворци, които рискуват не само живота на собствения си народ, но и този на всички останали, за да постигнат целите си? Направих същото, което направих с Братството от стомана, и първо избрах тези с най-яките брони.
Какво прави историята на Dying Light 2 толкова вълнуваща сега? Няма ясно разделение между доброто и злото, както няма и обективно правилен път за Ейдън. Вместо това много от действията ми имат непредвидими последици – а някои от тях са наистина горчиви. Неведнъж съм се борил да изхвърля 30-часов резултат в кошчето и да започна всичко отначало, защото съм имал угризения на съвестта…
Например, когато предоставям на миротворците контрола върху водна кула, която е от съществено значение за оцеляването, първо си мисля: Да, разбира се. Тези момчета са яки и не допускат зомбита или бандити. Но можех предварително да предположа, че това ще направи жителите на базара зависими и изнудвани от мироопазващите сили. Едва ли мога да обвинявам оцелелите за това, че вече нямам най-добрата репутация сред тях, въпреки действително добрите си намерения – мога да крещя срещу екрана „ИМАХ САМО ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ!“ толкова пъти, колкото искам.
Трябва ли да знам историята на предшественика?
За да разберете Dying Light 2 в нейната цялост, не е нужно да познавате историята на предшественика. Приключението на главния герой Ейдън се развива повече от 15 години след събитията в предишния филм. Най-важната информация за света на Dying Light 2 също е обобщена във въвеждащата последователност след стартирането на играта.
Но, разбира се, шашми с фракции и решения са правени и преди в други игри. В Dying Light 2 обаче бях изненадан колко сложни и най-вече хитри се оказаха изборите. Никоя игра не ми е давала толкова много главоболия от Fallout: New Vegas или The Witcher 3: Wild Hunt насам! Но историята и сюжетите щяха да са само наполовина толкова добри без проклетите автентични и човешки написани герои. Всъщност авторите от Techland доказват, че имат истински талант за всеки на пръв поглед маловажен страничен герой.
Малко обещание
Честно казано, трябва да отбележа, че изборите в Dying Light 2 рядко отвеждат сюжета в изцяло нови посоки. Както и във Fallout 3 например, целта и финалът остават сходни за всеки играч, но всичко е свързано с пътя, който се оформя и променя от собствените ми избори. Няма напълно нови области или сюжетни линии като в The Witcher 2. Решения от мащаба на поставянето на цели райони под вода или освобождаването им от нея се вземат само веднъж – за разлика от предварително обявеното.
За съжаление, същинската основна история на Dying Light 2 също е сглобена доста набързо и незадоволително към края. Тук почти изглежда, че Techland просто не са имали време за достойно заключение или просто не са имали ясна идея какъв точно да бъде отговорът на голямата загадка на играта. Techland обещава да коригира финала в седмиците след пускането на играта, но само времето ще покаже как ще изглежда накрая.
Но в основата си много вълнуващата основна история е подкрепена от изненадващо много интересни странични задачи: Независимо дали си играя на детектив в столовата на миротворците, издирвам изчезналото куче на малко момче, срещам се с няколко оцелели, за да се почерпим, или участвам в нещо като „Тиндър на края на времето“ – много от незадължителните мисии често водят в съвсем различна посока, отколкото първоначално бихте заподозрели. Колкото и да ми се иска да навлизам в подробности, всяко по-нататъшно описание на този въпрос само би развалило потенциалните изненади.
Защитата от копиране
Както беше разкрито малко преди падането на тестовото ембарго, Dying Light 2 разчита на решението за защита от пиратство Denuvo. В (Steam-Forum) се казва, че това ще е така поне за периода на пускане. Така че е възможно (макар и не сигурно) Denuvo да бъде премахнат на по-късна дата.
Бездиханен през нощта
Но колкото и да е увлекателна историята, през повечето време в Dying Light 2 сте заобиколени от колеги, чието ниво на разговор спира на Uoaaaaarrrh!!!! Да поговорим за геймплея. Що се отнася до геймплея, Dying Light 2 е малка райска птица сред зомби игрите: Сложната система за паркур и близък бой вървят ръка за ръка, а единственото място, където мога да си отдъхна извън безопасните зони, е на покривите. Затова Ейдън се изкачва, бори се и се промъква през града, винаги с гадните стонове на изгнили трупове, които му дишат във врата.
Но през нощта, когато наистина лошите зомбита са изкарани навън, става още по-неприятно. Това са особено агресивни варианти на немъртвите, някои от които имат и екзотични мутации. Според един доста мотивиращ принцип на риска и възнаграждението, през нощта мога да спечеля допълнителни точки опит и ценна плячка, например като разчистя празните вече сергии за суперзомбита.
Кейуърд Лоут: Доста лежерната система за прогресия в Dying Light 2 прави невероятно мотивиращи набези за плячка, тъй като Ейдън с времето се превръща от пор в паркур и бойна машина. Въпреки че през първите няколко часа на играта все още се спъвам сравнително тромаво, с подходящите умения в крайна сметка извършвам толкова мощни движения, че дори убийците на Ubisoft биха си забили остриетата в китките. Така че колкото повече се спускам по пропасти или се хвърлям в кошове за матраци, толкова по-вероятно е да направя впечатляващи спускания по стени, защото Dying Light 2, подобно на Skyrim, разчита на елегантна комбинация от учене чрез правене и награди за куестове.
Фантастичният основен геймплей на Dying Light 2 естествено се допълва от красив и най-вече атмосферен свят, който Ейдън може свободно да изследва и изкачва. По този начин игровият свят на Dying Light 2 е доста кохерентен, но не е толкова впечатляващ и завладяващ, колкото този на Far Cry 6 или Assassin’s Creed Valhalla. Друг недостатък: метеорологичната система можеше да бъде по-динамична и да ни изненада с по-динамични промени. Пропусната възможност да се направи иначе атмосферичният свят с уникална модерна средновековна обстановка още по-атмосферичен.
Вместо това на всяка крачка се крият интересни странични задачи, незадължителни предизвикателства като минибосове или пъзели за катерене, полезна плячка или просто впечатляваща гледка. Често ми се случваше да наблюдавам още по-висока кула от кула, която бях изкачил трудно – и веднага се чувствах предизвикан от нея. Ако в процеса на работа бъда безнадеждно прецакан, единственото, което това означава за мен, е, че трябва да добавям точки опит и да повишавам качествата на Ейдън по-решително, отколкото Мюнхен повишава цените на наемите му.
И точно тогава ме удари – забавният мотивационен цикъл, който ме забавляваше поне 40 часа в Dying Light 2. Едва тогава почувствах, че най-накрая съм стигнал до (разочароващия) край на основната история. Най-късно от този момент нататък обаче признаците на износване и монотонността на отворения свят, които Dying Light 2 дотогава прикриваше доста умело, стават все по-забележими.
Мишка и клавиатура срещу контролер
Dying Light 2 може да се играе на компютър с контролер, както и с мишка и клавиатура. Въпреки че последното работи по принцип, ви съветваме да играете играта с контролера в дългосрочен план. Особено при по-сложните умения, които отключвате по-късно в играта, комбинациите от различни клавиши могат да станат доста тежки.
Open World Trot
Например бойната система от атака, париране, избягване, противодействие и други маневри, които могат да се отключат, остава в основата си забавна и предизвикателна, но в дългосрочен план наистина няма много вариации. Въпреки че има много различни видове врагове, изобщо не ми се налага да експериментирам. Без значение срещу кой противник се изправям, тактиката ми винаги остава една и съща.
Нормално зомби? Камшик в лицето. Бързо зомби? Камшик в лицето. Нормален бандит? Удари с бухалка в лицето. Бандит с арбалет? Добре, той получи ботушите ми в лицето. Можете три пъти да предположите дали двуметровият мъж с триметрова палка ще започне дискусия, основана на факти, вместо да се сбие. Дори и най-дебелите и грозни чудовища в крайна сметка ще се сринат, ако ги блъскам достатъчно дълго с изтърбушен лост.
Също така е малко нахално от страна на разработчика Techland да се подиграва с катеренето на радиоантени в урока чрез странично подхвърляне на Ubisoft, само за да ме накара да взривя повече от дузина вятърни мелници в града. Но добре, вятърната мелница е нещо съвсем различно от радиоантена… за която, между другото, също отключвате палитра, за да се изкачите по-късно в играта. Чудесно.
Срамота е също така, че особено трудните GRE лаборатории с ценни инхибитори се състоят от едни и същи copy/paste структури отново и отново. Разбира се, за разработчиците не е лесна задача да напълнят отворен свят с разнообразно съдържание за стотици часове игра. Въпреки това чувам камбаната на Септа Унела да звъни тихо някъде, когато си помисля за огромните обещания на Techland за съдържание, според които Dying Light 2 трябва да ни забавлява поне толкова дълго.
Защото самата перспектива за нова плячка или допълнителни ресурси просто не е достатъчна, за да ме привлече към едни и същи подземия или дилижанси отново и отново. Особено защото в Dying Light 2 така или иначе бързо и лесно се превърнах в крупен играч, който печели пари, изработва предмети и дори оръжия и дрехи.
Така че защо трябва да влизам в точно същата подземие за точно същата риза, само защото тя прави два процента нещо по-добро? Всяко оръжие и дреха са абсолютно произволни и взаимозаменяеми, а след няколко часа дори не обръщам внимание на това, което изобщо слагам в инвентара си. Макар че плячкосването играе голяма роля в Dying Light 2, то просто не е забавно и бързо се превръща в задължение.
Честно казано, много от рециклираните странични задачи са напълно незадължителни и не пропускам нищо, ако просто ги оставя вляво. Предизвикателствата, които са необходими за по-нататъшния напредък в играта, са доста разнообразни в Dying Light 2. Дори и аз, като човек, който се занимава с пъзели, успях да намеря нещо, което да ми хареса в плетенето на кабелите в подстанциите, например. Може би трябва да се възползвам от тази възможност, за да подредя хаоса от възли под работното ми място…
&&.
Технологиите оставят смесени впечатления
Dying Light 2 вече не разчита на енджина Chrome в шестата си версия, както предшественика си, а на енджина C. Според Techland два важни аспекта на промяната в енджина са били поддръжката на новите конзоли – т.е. Playstation 5 и Xbox Series X – и трасирането на лъчи.
Предполага се, че ще има подобрения и в различни области, като поддръжка на многоядрени процесори, стрийминг, изкуствен интелект, физика и анимации.
Въпреки това, въпреки променения, доста колоритен стил, е лесно да се разпознае визуално, че това е наследникът на Dying Light. Играта вече не е съвсем актуална, което се вижда, наред с другото, от доста ниското ниво на детайлност на обектите и отчасти размазаните текстури:
От една страна, отвореният свят компенсира донякъде това с много хармоничния си дизайн и убедителното осветление, особено през деня. Въпреки това фактори като (твърде) светлите нощи или липсата на сенки при използване на фенерчето (дори при трасиране на лъчите) влошават цялостното впечатление.
Освен това системните изисквания са твърде високи за нашия вкус, като се имат предвид визуалните ефекти дори без трасиране на лъчи. С RTX 3080 при високи детайли и WQHD резолюция постигаме стойности от порядъка на 90 FPS, докато RX 5600 XT успява да постигне само 60 FPS във Full HD.
Ако всички опции за трасиране на лъчи са активни, дори RTX 3080 се препъва в 4K с по-малко от 30 FPS. Ако активираме DLSS, отново ще има 45 FPS.
Планирате твърде далеч напред?
Така че забелязвате: Dying Light 2 продължава да се препъва в диапазона от адски добра до доста добра 08/15. Докато сюжетът, решенията в историята, героите и геймплеят ви карат да забравите много недостатъци, монотонността на отворения свят, скуката с плячката и техническите спънки стават все по-сериозни в дългосрочен план.
Dying Light 2 може да ви забавлява в продължение на много часове игра – и може би дори оправдава второто преминаване, само за да видите какво сте пропуснали въз основа на собствените си решения. Тъй като няма безплатна система за запазване, ако например съжалявате за даден избор, трябва да започнете изцяло нова игра.
Следователно основата за предлагане на 500 часа игра или пет години съдържание е на нестабилна основа. Techland не трябва да разчита на това, че ще поправя собствения си отворен свят, за да стане по-късно по-гъвкав.
Въпреки страхотните моменти в историята и геймплея, Dying Light 2 остава заглавие, което можеше да предложи потенциал за много повече. Година или две повече време, полиране и добри идеи можеха да превърнат добрата игра във фантастична.
Защо все още не сме дали оценка?
По време на тестовата фаза на Dying Light 2 все още не успяхме да изпробваме кооперативния режим, нито да добием представа за пача от първия ден. Поради това решихме да не даваме окончателна оценка на Dying Light 2 в нашия тест на GlobalESportNews.
Въпреки че не очакваме двата аспекта да променят тенденцията ни за оценка от 80-82 точки, няма да дадем окончателна оценка преди премиерата на 4 февруари 2022 г.
Предварителна рейтингова кутия
Заключение на редакцията
Често ми се налага да се справям с доста боклуци като фен на зомбитата. Понякога една така наречена история предизвиква у мен само уморено свиване на рамене. Любимият ми Resident Evil също не е застрахован от подобни фалшификации. Затова историята на Dying Light 2 ме изненада още повече. Заглавието на Techland предлага не само успешна основна история, но и много вълнуващи странични задачи с фантастично написани герои.
Знам, че сравнението с „Вещиците“ е дръзко, но според мен то е оправдано. Едва ли в някоя друга игра ми се е случвало да започна напълно незабележителна странична задача, за да се озова в напълно различна ситуация час по-късно – особено в емоционален план. Освежаващо е също така, че почти никой герой в Dying Light 2 не е в безопасност, независимо колко важен или маловажен е той. Факт, който пасва като ръкавица на нихилистичната обстановка в края на времето.
И накрая, но не на последно място, бих искал да отправя ясно предупреждение относно решенията в Dying Light 2. Защото обхватът, обещан в предварително публикуваните рекламни материали, почти не съществува. Вместо това в Dying Light 2 вие определяте личния си път, а не целия свят на играта – което работи много добре. Тези, които са се надявали на по-сериозни и сложни последствия от решенията в Dying Light 2, несъмнено ще останат разочаровани.
