Паякът на Marvel най-накрая се прехвърли от Playstation на PC. Разберете дали подвигът е успешен, или се приземява в нашия преглед GlobalESportNews
Имам ужасен страх от паяци. Малките космати животинки с техния възмутителен брой и дълги крака предизвикват тръпки по гърба ми. Нищо чудно, че така и не успях да се запозная с Човека-паяк. Wall-Crawler предизвиква в мен това, което Батман всъщност цели: чист страх и може би малко отвращение.
Разбира се, това се вписва единствено в образа на дружелюбния паяк от квартала, който се подвизава в света на комиксите, филмите и видеоигрите от 1962 г. насам благодарение на Стан Лий и Стив Дитко. В процеса на работа опитвах отново и отново: С комиксите на Marvel, анимационните сериали в следобедната програма или великите филмови приключения на Тоби Магуайър, Андрю Гарфийлд и напоследък, разбира се, на Том Холанд. Но искрата така и не пламна.
Накрая се наложи да създадем Spider-Man на Marvel и героите от моето детство, наречени Insomniac Games. Разработчиците на Ratchet and Clank (една от най-любимите ми поредици игри) са създали игра за супергерои, която е поне на нивото на Batman: Arkham Asylum.
Макар да е справедливо да се каже, че Spider-Man не е толкова иновативен и черпи доста вдъхновение от Прилепа на DC.
Сега – почти четири години по-късно – Marvel“s Spider-Man тръгва по стъпките на Кратос и Алой, като прекратява ексклузивността си за Playstation и преминава към PC. Ако сте оставили може би най-добрата игра на Insomniac до момента и сега се чудите как Спайди ме накара да забравя арахнофобията си, трябва само да продължите да четете. Можете също така да разберете дали Marvel“s Spider-Man, подобно на Horizon: Zero Dawn преди нея, се заплита в мрежа от технически спънки в ревюто ми за версията за PC.
От големия лиценз идва голяма отговорност
Не се притеснявайте, „Човекът-паяк“ на Marvel се въздържа да повтори добре познатия път на Питър Паркър към супергерой. Филмите и комиксите вече са го направили достатъчно, а Insomniac Games подхождат по различен начин. Така че чичо Бен е пощаден от още една екранна смърт, а аз – от поредната версия на речта „От голямата сила следва знаете какво“.
Всъщност „Спайдърмен“ на Marvel разказва изцяло нова и оригинална история; няма специален шаблон от филмите или от рафта с комикси. В същото време историята на играта не изоставя познати сюжетни елементи или динамика на героите, а ги насочва във вълнуващи нови посоки. Мей Паркър остава грижовната леля на Питър, Мери Джейн Уотсън – неговата любов към живота, а злодеи като Уилсън Фиск, Електро, Хамърхед или Таскмастър все още не са фенове на приятелски настроения паяк от квартала.
В „Спайдър-мен“ на Marvel Питър Паркър от осем години търка пода с престъпниците в Ню Йорк, отдавна е изоставил училището и се наема да работи като учен, вместо като разносвач на пици. Новата му работа обаче е сравнително мизерно платена и, както обикновено, към познатите проблеми с парите се прибавя и проблемът с балансирането на двата му живота.
Тук Marvel“s Spider-Man блести в отношение, което предишните игри престъпно пренебрегваха: Животът на Питър Паркър и Човека-паяк върви ръка за ръка: ако единият печели, другият губи – и обратното. В същото време секциите, в които можете да играете като Мери Джейн или Майлс Моралес (тук все още без суперсили), предоставят напълно нови перспективи за (свръх)живота в Ню Йорк, пълен със супергерои и злодеи.
(Отгоре) най-красивият град в света
Като стана дума за Ню Йорк: Градът, който никога не спи, е толкова добре направен в играта, че лесно може да се приеме за самостоятелен герой.Insomniac е създала изключително верен и динамичен Ню Йорк, в който алюзиите с реалния свят и вселената на Marvel могат да се открият на всяка крачка. И така, прелитам от Sanctum Sanctorum на Доктор Стрейндж през Площада на времето до частната детективска агенция на Джесика Джоунс и Grand Central Terminal.
Но магията малко избледнява, когато не се въртя от сграда на сграда, а вървя по улиците като обикновен смъртен. След като стигнахме до дъното на фактите, няма как да не забележим, че Ню Йорк на „Спайдър-мен“ на Марвел е направен предимно за гледане отгоре и при гмуркане. Поне мога да отговоря на опитите за прегръдка на минувачите с ниска резолюцияс апломб
с висока петица. Съвсем не е неприятно.
Не е краят на света.В края на краищата, така или иначе не прекарвам много време там, когато не бягам от престъпници или не спасявам цивилни от затруднения. Не съм стъпвал на земята в повече от 90 процента от „Спайдърмен“ на Marvel. Дори не искам да го правя – и това е заради фантастичната механика на паяжината.
Толкова трябва да се чувства човекът-паяк!
Смея да твърдя:Insomniac Games успя почти да усъвършенства люлеенето в мрежата.Почти в никоя друга игра не е толкова забавно да се люлееш от небостъргач на небостъргач, да се втурнеш в гмуркане, за да се катапултираш обратно във въздуха в последната секунда с помощта на завъртяно въже. Въпреки отключваните способности, движението в Marvel“s Spider-Man никога не става претрупано или непосилно; вместо това то се оказва едновременно бързо и релаксиращо по парадоксален начин.
Ако натисна съответния бутон, Спайди завърта въже, за което се държи, докато не го пусна. Това ми дава пълен контрол върху скоростта и инерцията на въздушната му акробатика и мога да плавам по улиците напълно отпуснат, за да се наслаждавам на гледката, или да се въртя на кратки интервали, за да ставам все по-бърз.
Има обаче уловка:Въпреки че музикалният фон на Marvel“s Spider-Man е по принцип успешен, той е изключително повтарящ се, особено в отворения свят на играта. След като през 2018 г. вече бях постигнал 100 процента от резултата си в Playstation, просто не мога да слушам повече една и съща тема. Различни радиостанции с лицензирана музика à la GTA или Cyberpunk щяха да бъдат абсолютна мечта.
Винаги има време за няколко камбанки
Между другото, Spider-Man на Марвел успява да постигне едно малко постижение, в което много други игри с отворен свят от последните години се провалиха:Напълването на света на играта с всякакви видове професионални терапии, но не и незабавното претоварване на играча с тях.Как Insomniac го прави? Отговорът е ужасяващо прост: вместо да облепя картата с икони за (странични) мисии и колекционерски предмети веднага след пролога, аз ги отключвам постепенно.
Как Insomniac прави това?
Това означава, че Marvel“s Spider-Man не се изчерпва с ново съдържание дори в късните часове на играта и винаги ми дава други неща за правене. В същото време почти всеки път, когато повишавате нивото си или напредвате в историята, получавате нова награда под формата на способност, отключващ се костюм или подобрение на притурка. По този начин Marvel“s Spider-Man подправя вълнуващата си история допълнително с достатъчно награди и ме мотивира до края (или на 100 процента), че наистина искам да видя всичко от играта.
На моменти това е дори много трудно.Защото по пътя през отворения свят на играта се разсейвам достатъчно с произволно генерирани престъпления или различни задачи за събиране и изследване. Понякога някой мошеник иска да бъде пребит, понякога трябва да се спре кола за бягство, понякога трябва да се обезвредят бомби, а от време на време се налага и да изиграя представление на Taskmaster, да тръгна по петите на Black Cat или да спасявам околната среда.
Ню Йорк наистина е пълен с разнообразни професионални терапии, но те никога не се чувстват насилствено и винаги се вписват в контекста на историята.Приятното в нея:Мога да пренебрегна много от страничните задачи, стига да искам да се справя без определени игрови предимства или просто без нов костюм на Спайди. Но Spider-Man не е много несправедлив или разочароващ, мога просто да изключа или да прескоча събитията на бързо време или пъзелите, например.
Но така или иначе не искам да пропускам вдъхновените от Batman: Arkhamбитки и промъквания, те са прекалено забавни за това. Принципно проста бойна система, строго погледнато, трябва само да избягвам с единия бутон и да нанасям удари с другия. Разбира се, в правилния момент мога да парирам и с бутона за противодействие, но многобройните способности са незаменими за борбата с много врагове наведнъж.
По този начин мога да залепя противниците си за стената, да ги шокирам с електронна мрежа или да изтръгна оръжията им от ръцете, за да ги хвърля в лицето на колегите им. Достатъчно често обаче мога да отида тихо и да почистя местата, които са тихи като мишка, без да срещна съществена съпротива.
Битките с босове в Marvel“s Spider-Man отново са нож с две остриета: Понякога са зрелищно организирани и игриво предизвикателни, а понякога са ужасяващо прости, тежки за QTE и изненадващо бързо приключват. Точно както и при секциите с MJ/Майлс, не всички ще бъдат доволни от него, особено последните предизвикват проблеми с темпото в последната трета от сюжета и отнемат скорост въпреки вълнуващия ъгъл.
Предимствата на компютърната версия
Между другото, придвижването, както и битките, работят изненадващо добре с мишка и клавиатура. Ако не сте доволни от стандартното задаване на клавиши, можете да съставите свой собствен набор от команди благодарение на щедрите опции за персонализиране.В дългосрочен план обаче все пак бих препоръчал да използвате контролера, в края на краищата има дори официална поддръжка на двойно усещане.
Дори в по-късните етапи на играта може да стане малко тясно, когато новите умения изискват все по-екзотични комбинации от бутони и все повече различни варианти на врага искат да бъдат победени едновременно. В дългосрочен план играта Marvel“s Spider-Man е просто по-забавна за игра с контролите, за които е била първоначално създадена.
В замяна на това компютърната версия на Marvel“s Spider-Man има съвсем различни достойнства:Ако не увеличавам всички графични настройки до максимум, мога да се справя с умерени изисквания и все пак да се наслаждавам на постоянна честота на кадрите от 60 кадъра в секунда, както и на висока проницателност и трасиране на лъчи. И о, Боже, Ню Йорк е два пъти по-красив за гледане с ултраширок монитор и подходяща поддръжка!
Какво бих искал да спомена по отношение на технологията: По време на тестовата фаза трябваше да се справяме с периодични технически проблеми. Те варират от случайни сривове, през графични грешки и проблеми със звука по време на сцени, до непропорционално висока консумация на енергия при средни настройки на трасиране на лъчи.
Въпреки това Insomniac Games така усърдно поправяха до вдигането на ембаргото, че нито една от тях не беше открита или възпроизведена на три различни тестови системи. Ако искате да сте на сигурно място, изчакайте излизането на 12 август и първите доклади на играчите.
Човекът-паяк на Марвел, както и неговият герой, разбира се, не е лишен от недостатъци Въпреки това малките недостатъци и несъответствия могат да бъдат пренебрегнати с чиста съвест с оглед на цялостната съгласувана концепция. Дори ако като мен не можете да понасяте паяците до смърт. Това се случи още през 2018 г., когато играта беше пусната за Playstation 4, а сега геймърите на PC най-накрая имат възможност да се насладят на една от най-добрите игри за супергерои след Batman: Arkham Asylum и/или City.
Marvel“s Spider-Man си заслужава да бъде разгледана просто заради успешната история, фантастичното движение и отворения свят, изпълнен със забавни задачи. От техническа гледна точка също няма за какво да се оплакваме, а с помощта на трасирането на лъчи за PC и поддръжката на ултраширок обхват Ню Йорк на Insomniac Games е може би още по-красив за гледане на компютъра. Тези, които досега са оставяли Spider-Man на Marvel вляво заради ексклузивността му за Sony, вече нямат извинение.
Преценка на редактора
След като вече бях победил Marvel“s Spider-Man на 100 процента на PS4, честно казано, бях малко предпазлив към това ревю. Защото наистина обиколих Ню Йорк до безкрайност, поставих престъпниците на мястото им и инвестирах в играта на Insomniac повече часове, отколкото бих искал да призная с чиста съвест. Но след като стартирах компютърната версия, бях шокиран да открия колко бързо се оплетох отново в паяжината.
След четири часа почти не бях (пре)видял нищо от историята, а просто бях зает да събирам стари раници и да снимам забележителностите на Ню Йорк. Обвинявам абсолютно фантастичната механика за люлеене на паяжина! Защото рядко простото придвижване в отворен свят е било толкова забавно, колкото в Marvel“s Spider-Man. (Освен може би в „Лудия Макс“, но знаете какво мисля за „Лудия Макс“). След престоя ми в Ню Йорк преди няколко години мога лично да оценя света на играта малко повече, тъй като имам възможност да сравня колко внимание към детайлите са вложили разработчиците в своята игра.
Фактът, че Spider-Man на Marvel разказва наистина добра история, че Питър Паркър на Юри Лоуентал е може би любимата ми версия на Спайди и че борбата и промъкването са еднакво забавни за игра, разбира се, е допълнителен бонус. Marvel“s Spider-Man е просто една успешна игра за супергерои, която не прави много нови и иновативни неща, но пък ги прави адски правилно.
