Преглед на Planet Crafter: по-малкият брат на Subnautica заслужава успех в Steam

0
586

No Man’s Sky е твърде голям за вас? Тогава защо да не останете на една-единствена планета в новия хит за оцеляване и да я превърнете в зелен оазис благодарение на тераформирането.

Събуждаме се в катастрофирал мини космически кораб. В раницата ни има само храна за няколко дни и неща, необходими за построяването на нов дом. Навън ни очаква негостоприемна чужда планета, която трябва да изследваме. Ако искаме да оцелеем тук, трябва да излезем навън и да се борим със стихиите.

Не, няма да играем отново Subnautica. Но проектът на двама души The Planet Crafter изглежда доста подобен на пръв поглед. Като се има предвид успехът на Subnautica, това само по себе си не е лоша идея и за нас е лесно да се включим отново в този сценарий. Основните принципи са почти идентични: събираме суровини, конструираме все по-добро и по-добро оборудване, трябва да се снабдяваме с храна и вода и да контролираме притока на кислород, за да не се задушим.

Както и при големия ролеви модел, играта за оцеляване е изцяло фокусирана върху режима за един играч. Общността на Steam оценява това: При пускането на версията за ранен достъп над 14 000 души играеха едновременно на The Planet Crafter. От повече от 3000 (Steam-Reviews) 95 процента са положителни, което е най-високата стойност. Нашият тест показва: Това не е съвпадение!

Създаваме един по-красив свят

Но светът на The Planet Crafter не е под вода, а и иначе играта бързо се фокусира върху нещо съвсем различно от Subnautica. От нас се очаква да превърнем планетата, която изглежда доста враждебна и суха, когато пристигнем, в зелен рай. Това изречение вече обобщава историята на The Planet Crafter.

От чисто повествователна гледна точка „Планетарният занаятчия“ засега прилича на нашата безплодна планета, преди да я направим – съвсем нехарактерно за човешкия вид – климатично обитаема. От една страна, „Планетарният занаятчия“ би се справил добре с малко повече история, но от друга страна, задачата ни е толкова очевидна, че рядко ни липсва мотивация и с удоволствие работим по обновяването на нашата планета в стил Тийн-Уитлер.

Това се дължи и на простите, но ефективни методи, които използваме за напояване и озеленяване на нашата планета. Събираме усърдно метали, които после използваме за изработване на ново оборудване, което на свой ред използваме, за да намерим по-добри метали, които после използваме за изработване на още по-добро оборудване (и така нататък).

Разработчиците са взели разумното решение менютата да са ясни, а анимациите – кратки; изработката винаги изглежда плавна и никога не излиза от контрол. Освен това си построяваме малка база, в която поставяме много монитори, с които наблюдаваме метаморфозата на планетата.

С големите ракети ускоряваме процеса на тераформиране.
С големите ракети ускоряваме процеса на тераформиране.

В началото трябва да затоплим планетата си, да осигурим изравняване на налягането и да отгледаме първите растения в епруветки за производство на кислород. Всеки от тези аспекти е свързан с технологично дърво, а достатъчният баланс на налягането отключва например по-добри нагреватели и обратното.

Това е една от най-големите силни страни на The Planet Crafter: технологичните вериги са умело свързани и водят до сложна система, в която работим на много строителни обекти едновременно, без да губим от поглед общата картина. Особено в първите часове новите технологии винаги навлизат с подходящото темпо и ни държат в напрежение, без да ни претоварват с прекалено голям избор.

Освен това винаги има неща, които улесняват работата ни: по-големи раници, по-бързи обувки или любимата ни джетпак, с която се движим чудесно бързо през неподвижната пустиня. Бавно започваме да берем и буквалните плодове на труда си и планетата ни се съживява. Най-късно, когато за пръв път завали дъжд, ние сме убедени, че можем да променим нещо на тази планета.

Редовният дъжд поставя планетата ни под вода.
Редовният дъжд поставя планетата ни под вода.

Вълнуваща планета – завладяна от графиките на играта

Когато не сме заклещени в този прекрасен безкраен цикъл на изработка, изследваме нашата нова родна планета. В малкия, но хубав отворен свят се сблъскваме с дълбоки каньони, цветни светещи пещери и множество изгодни останки от космически кораби, където можем да намерим редки суровини и строителни планове. Редовните метеоритни бури попълват ресурсите на нашата планета.

Тъй като в The Planet Crafter няма бойна система и нашият свят няма други обитатели освен нас, изследването е приятно без напрежение. Най-много, когато се изгубим в някоя пещера или потънал кораб и ни свърши кислородът, да има кратки приливи на адреналин, но като цяло „Планетарният занаятчия“ се чувства доста комфортно.

Цялото нещо щеше да е още по-хубаво, ако The Planet Crafter имаше повече визуални възможности. За съжаление играта е доста грозна. Отблизо повечето обекти са с малко детайли, а биомите, макар и разнообразни, все още не са достатъчно красиви, за да ни накарат да направим нещо повече от търсене на ресурси. Особено в края на картата и в близост до по-големи скални образувания се сблъскваме с бъгове няколко пъти, а понякога се озоваваме в скали, които не би трябвало да имат вътрешност.

В подобни катастрофи събираме ресурси и се надяваме да намерим отново път навън.
В подобни катастрофи събираме ресурси и се надяваме да намерим отново път навън.

В края все още има какво да се подобри

Подобно на технологичните дървета, светът на играта ни завладява чудесно още в първите часове. В по-късната част на играта, за съжаление, всичко това става малко трудно. Интервалът между новите отключвания става по-дълъг; те са по-малко разнообразни и доста скъпи. Междувременно до голяма степен сме изчерпали нашия свят и набавянето на необходимите ресурси става все по-трудно.

Трудно устояваме на желанието да оставим играта да работи във фонов режим, защото машините ни работят без наша помощ. Това е жалко, защото искаме да наблюдаваме как нашата планета разцъфтява, а не да се изключваме отегчено след първите треви. Разработчиците трябва да се постараят малко повече, за да запазят страхотното темпо от първите десет часа на играта.

За съжаление, това намалява и без това посредствената стойност на преиграването. Тъй като играта има склонност да избледнява към края, вместо да се превърне в зелено чудо, не искаме да започваме отново отначало. Но ако нещо се случи и бъдат добавени още карти, The Planet Crafter може да вдъхнови още много часове. Защото основният принцип на еко-терраформиране чрез сложни системи за изработка е наистина забавен.

Пътната карта за освобождаване

По данни на разработчиците играта Planet Crafter ще бъде в ранен достъп между една и две години, а пускането ѝ на пазара е вероятно през 2024 г. Дотогава ще бъдат добавени следните нови функции:

  • Още секции за тераформиране (предимно малки форми на живот)
  • Още елементи на историята
  • Повече опасности за околната среда
  • Разширен игрови свят с много тайни
  • Най-малко едно превозно средство

Какво определено няма да дойде: Чудовища, извънземни, битки или какъвто и да е вид насилие

Предварителна кутия с резултати

Заключение на редакцията

Планетарният занаятчия ме изненада по положителен начин. Заради посредствените графики снимките на екрана не предават колко плавен е геймплеят и колко забавно е да правиш планетата ни красива. Същото важи и за името на играта: The Planet Crafter описва точно какво правим, но ми се струва малко сухо. Мисля, че нашата планета заслужава хубаво име, което играта също би могла да приеме. По време на теста обаче бързо ми стана ясно, че зад скромната и визуално невзрачна фасада се крие игра, която ме завладява с вълнуващи технологични дървета и добре обмислена система за тераформиране. Ако разработчиците подобрят това, особено в края на играта, и може би ни поглезят с малко повече история, виждам големи шансове за успех на The Planet Crafter.