V Rising ни изненада напълно. Миксът от MMO-survival-role-playing е почти завършен и предлага часове вампирско забавление без нито една секунда скука.
В нашата вътрешна тъмница звучат писъците на нашите затворници, които пазим като удобна кръвна банка. Междувременно сме на път към съседното село, за да изберем нови членове за нашите служители. Тъй като вече сме тероризирали хората там, сега те отглеждат чесън, за да се защитят. Доста отслабени и с прясно влюбен работник на ръце, на разсъмване се оттегляме в нашия вампирски замък и си почиваме в ковчега. И още една нощ във Валдоран свърши.
Като древни вампири, които са се събудили от вековен сън, ние правим района опасен в MMORPG микса за оцеляване V Rising. Още по време на създаването на персонажа става ясно: в V Rising всичко наистина е под знака на така нашумелите ценители на кръвта.
Който си мисли, че вампирският жанр е почти изчерпан откъм игри, греши. Рядко някоя игра е използвала толкова много легендарните бледолики и ни е пренасяла в готически светове по толкова завладяващ начин, както V Rising. Ще го изразим с вампирски думи: Веднъж харесате ли кръвта на V Rising, няма да се откъснете от нея скоро. Вместо това той прекарва нощ след нощ в лов, като архитект на замък, събиране на ресурси, убиване на монахини и свещеници или в дълбините на зловеща пещера с паяци.
Ще бъдем честни: на пръв поглед V Rising изглежда малко обезсърчително. Графиките на играта са доста старомодни, няма никаква история, а освен това играта е налична само във версия за ранен достъп. Ако обаче дадете шанс на играта, бързо ще изхвърлите всичките си притеснения зад борда. V Rising е почти без бъгове, предлага над 40 часа геймплей и е с атмосфера от тук до Трансилвания.
Table of Contents
Вампирите са кръвожадни
Пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха му. Така че не е чудно, че решаващ фактор в нашето очарование от V Rising е кръвната система. След като се събудихме от ковчега за първи път и преминахме през малък, но фин урок, прясната кръв е на първо място в списъка ни с необходими задачи. Така че подслушваме уморен елен и го изпиваме докрай – това е всичко, което можем да направим за момента. Изпуснахме едно малко „вкусно“. Наистина ли току-що нарекохме кръвта на елена вкусна?
Това ще ни се случва доста често в хода на играта, защото, както подобава на игра за оцеляване, жаждата за кръв е постоянна в хода на играта. Често такива системи за глад са досадни – но не и в V Rising. Съществуват различни видове и качества кръв и в зависимост от това какво искаме да направим, различните видове са по-полезни от други. Висококачествената еленска кръв например ни прави по-бързи, а други видове ни дават сила на оръжието или шанс за критичен удар. Хубавата кръв също така изглежда по-добре и затова бързо развиваме неприязън към кръвта на плъхове (фук!) или други евтини алтернативи.
Както подобава на вампири, ние дебнем из горите и селата, винаги нащрек за по-добра кръв, и тъй като се възползваме игриво от нея, сме ужасно мотивирани да намерим най-вкусната (разбира се, имаме предвид: най-практичната) кръв. Също така забелязваме, че вампирското усещане настъпва бавно, защото механиката на кръвта пресъздава същността на вампиризма толкова блестящо. С течение на времето скрупулите падат все повече и повече, докато не оближем кървавите си устни без задръжки и с удоволствие.
Вампирите мразят слънцето
Втората постоянна величина, освен жаждата ни за кръв, е отвращението ни от слънцето. През нощта можем да се движим свободно и безгрижно, но щом денят настъпи, е по-добре да се приберем на безопасно място. Отнема около пет секунди, преди да изгорим на слънцето и да сме мъртви като нокти.
Така че през деня се придвижваме от сянка на сянка по пътя към нашия защитен от слънцето дом, защото за щастие там сме в безопасност. Редовно става доста опасно, защото сенките се движат бързо (почти прекалено бързо) и ако гледате прекалено дълго в картата или в инвентара, ще изгорите докрай. Тук би било добре да има повече вариации във времето, например да ни се предостави възможност за дъждовен ден.
Въпреки това вампирската искра отново се разгаря, защото играта ни кара да се държим вампирски. По-късно в играта можем да се превърнем в хора, но дори и тогава сме обвързани със сенките и в основата си оставаме злият вампирски злодей, какъвто сме.
За щастие дните са много по-кратки от нощите и две трети от времето прекарваме под приятна лунна светлина без ултравиолетови лъчи. Не е нужно да се страхуваме и от тъмнината: През нощта сме мрачни и мрачни, но все пак достатъчно осветени. Никога не сме се дразнели от това, че сме осъдени на постоянна нощна смяна заради вампирската си самоличност.
Освен слънцето, имаме още няколко слабости, които не са нови за добре запознатия с вампирите фен: Чесън, сребро, огън и святост. Ако в инвентара си имаме сребърни монети, които можем да използваме за закупуване на предмети от търговци, силата ни за самолечение е възпрепятствана. Чесънът, който в някои села се отглежда за защита, ни отслабва все повече и повече, колкото по-дълго оставаме в радиуса му. От една страна, V Rising не открива почти нищо ново, а разчита на утвърдени идеи. От друга страна, тези идеи са реализирани толкова изобретателно и умело, че не искаме да се оплакваме.
Вампирите са доста готически
Нощем сме предимно навън и създаваме проблеми някъде. Дните, които прекарваме мирно и невинно в жилището си (с изключение на затвора на кръвната банка). В началото го ограждаме със скромни палисадни стени, но скоро издигаме огромен вампирски замък в готически стил. Започвайки от централното „сърце на замъка“, ние изграждаме стая по стая с високи черни стени, мрачни коридори и атмосферни декоративни елементи като вази, бюстове и статуи.
Режимът на изграждане е много ясен и не е никак труден. За нула време първите стаи са готови и можем да започнем да ги декорираме. Тъй като украсата се вписва идеално в мрачната вампирска обстановка, тя е много забавна и мотивира дори прословутите защитници на дърветата.
Без никакви проблеми ние попълваме ден след ден с изграждането на нашия замък и слънцето не може да навреди на нашата игра. След това се връщаме от следващия нощен излет с нови ресурси, с които доукрасяваме гробницата си. Така се създава приятен ритъм без празно време.
Замъкът ни служи не само за естетически, но и за практически цели. Започвайки с обширна система за занаятчийство, която ни позволява да се потопим в типичната за Diablo спирала, ние топим метали, тъчем платове и обработваме кожи в безброй работилници, за да изработваме все по-добро и по-добро оборудване. С по-доброто си оборудване отключваме достъп до по-силни босове.
В допълнение към тази вече доста мотивираща спирала, редовно отключваме специални предмети, които ни превръщат в най-добрия вампирски лорд: В ковчези за слуги превръщаме невинни хора във вампирски слуги, които изпращаме на лов за ресурси от гигантския си трон. Скоро се превръщаме във всякакви животни и обикаляме околността като вълци или мечки. V Rising почти ни хвърля атмосферни елементи от геймплея и няма как да не се почувстваме като най-могъщия вампир от всички.
Вампирите са свръхестествено силни
Когато не ограбваме кръвта на бедните същества, вероятно ловуваме някой от многото финални босове. Нуждаем се от тях заради специалната им кръв, която отключва нови предмети и способности.
В система, напомняща на Усета на вещиците от „Вещиците 3“, но много по-досадна за използване, улавяме миризмата на плячката си и тръгваме да я търсим. Някои босове ще открием на открития път (като ужасния ловец на вампири Тристан), а други се крият в села и пещери, през които първо трябва да си пробием път.
В битката избираме между различни оръжия и заклинания. Всяко оръжие има свои специални способности и много различни комбинации, които всички изпробваме, докато намерим любимата си.
В крайна сметка се спираме на голяма коса и лечебно заклинание, с които си проправяме път през масите от врагове. Битките са с различна трудност в зависимост от района; най-много се страхуваме от факлоносците и болезнените огнени взривове, които те хвърлят върху нас.
Когато стигнем до бос, битките стават наистина епични. Подобно на самите босове, стиловете им на борба не могат да бъдат по-различни. От некромант, който изпраща скелети след нас, през командир на каменоломна, който ни обстрелва с динамит, до геомант, който се превръща в гигантски каменен голем без излишна намеса – всичко е налице.
В най-добрия случай координираме стратегиите и уменията си с партньорите си, за да увеличим шансовете си за победа. Защото някои караници могат да станат сложни и когато денят се прекъсне по средата им, си навличаме слънчеви неприятности.
Понякога в V Rising има дори малко хумор: противникът на шефа Беатрис, шивачка, е мила стара дама, която дори не се бие с нас, а просто бяга панически. Тъй като все още трябва да я освободим от кръвта ѝ, за да отключим, осъзнаваме в какви гадни вампири сме се превърнали. Yummy.
Вампирите остават сами за себе си
Боевете не се играят много добре сами по себе си. Тъй като много босове призовават допълнителни слуги, масите от врагове бързо стават непреодолими и разочароващи. Като MMO игра обаче V Rising не е предназначена за самостоятелна игра.
В кланове от до четирима души можем да се справяме с босовете заедно. Но когато сме четирима на път, това става почти прекалено лесно. В този случай V Rising би могла да разработи босовете малко по-добре за различните размери на групите, така че преживяванията от играта да не се различават толкова много.
Играта се играе онлайн в различни режими, които позволяват или не PvP. Дори в режим PvE можете лесно да прекарате повече от 40 часа, така че дори и мразещите PvP ще получат парите си. Като цяло V Rising не е най-интерактивното MMO в сравнение с останалите и понякога почти забравяхме, че на нашия сървър има и други групи.
Това се дължи и на вълнуващия свят на играта, който ни държи заети през цялото време без никакви проблеми. В първия район – гора, пълна с разбойници – си проправяме път през интригите на различните бандитски лагери. Тъй като в същата гора живеят и диви животни и немъртви, не само ние предизвикваме битки. Различните фракции също се бият помежду си и ако имаме късмет, ги наблюдаваме как го правят, а след това събираме ресурсите на загиналите губещи.
Освен тази гора, има и едно по-чисто село, наречено Дънли, където твърде святите свещеници ни тормозят, прокълната страховита гора, както и един свръхбезопасен планински бастион.
С повишаването на нивото враговете стават по-силни и по-организирани, така че има определено усещане за напредък, когато се впуснем в манастира Дънли за пръв път, например. Разбира се, би било хубаво да има малко повече история, но светът на играта предлага много връзки, за да се чувствате свързани дори без история, а липсата на диалог е освежаваща.
Вампири, вампири, вампири
Общо V Rising балансира между различни жанрове и настроения с впечатляващо умение. Едновременно оцеляване, MMORPG и екшън, на моменти мрачна и зловеща, на моменти спокойна и социална, V Rising намира общ знаменател, който държи играта заедно: вампиризма.
Всеки детайл – от картините в замъка ни до прическите при създаването на героите – е вдъхновен от вампирската среда. Тази консистенция работи и ние с удоволствие смесваме жанрове, защото полученият (кръвен) коктейл е толкова вкусен. Рядко се е случвало да се поставим на мястото на толкова отвратителен вампирски персонаж. Ако се предполага, че това е само версията за ранен достъп (въпреки че играта като цяло изглежда много завършена), сме любопитни да видим какво друго ще се появи до окончателното пускане на играта след дванадесет месеца.
(V Rising ще бъде на разположение за закупуване в (Steam)
от 17 май 2022 г.
Предварителни резултати Кутия.
Заключение на редакцията
Съвсем честно? Нямах никакви очаквания за V Rising. В едно интервю разработчиците ми казаха, че това е жанрова смесица от отворен свят, битки, подобни на Diablo, изграждане на бази и оцеляване. Но ясната картина на играта все още не искаше да се оформи. „Това със сигурност ще бъде поредната игра от 0815 с вампирски печат. Те просто скачат върху тенденцията за оцеляване!“, помислих си аз. Но свещен чесън! Не очаквах, че V Rising ще ме изненада толкова положително.
Играта за оцеляване е не само изключително разнообразна и необикновена. На всяка крачка можете да забележите, че вампирите са били в центъра на вниманието на разработчиците и че те са обмислили всяка механика на играта и са я пригодили за кръвопийците. Особено ме впечатли уникалната кръвна система. Изграждането на бази също е изключително забавно. Защото освен обичайните неща като работни маси и пещи, можем да изградим и собствени гробища за добив на ресурси или въглищни басейни, които хвърлят сенки, например.
Но е необходима и малко критика: В момента сенките се движат изключително бързо, така че придвижването през деня е истинска мъка. Освен това трудността на босовете варира значително, което може да доведе до проблеми, ако искате да се докажете като самотен вампир. Но иначе играта V Rising се усеща невероятно закръглена още в ранния достъп и е много забавна, особено в група. Любопитно ми е да видя какво още ще открием и върху какво ще работят разработчиците до пускането на играта. Но V Rising вече е абсолютна препоръка!
