Седем седмици след катастрофалното си излизане научнофантастичният шок The Callisto Protocol има New Game Plus и работи много по-гладко. Поне що се отнася до технологията…
„В космоса никой не може да те чуе да крещиш.“ Това правило е валидно за научната фантастика от края на 70-те години на миналия век и въпреки че Глен Скофийлд, създателят на оригиналния Dead Space, ни отвежда в същите безкрайни пространства в The Callisto Protocol, оплакванията на купувачите на оригинала се чуват твърде ясно.
Поради липса на оптимизация и проблеми с компилирането на шейдърите, кръвожадната графика и хорър спектакълът се превърнаха в една оргия от боклуци, която унищожи забавлението още в зародиш за много обнадеждени фенове. В резултат на това оценките в Steam рязко се понижиха, а ние също така обезценихме играта с цели десет точки.
Седем седмици и четири пача по-късно изглежда, че тенденцията постепенно се обръща, а чисто новият режим „New Game Plus“ иска да насърчи дори изстрадалите ветерани да играят отново. Това е достатъчна причина да облечем отново дрехите на затворника по повод излизането на римейка на Dead Space. Дали протоколът Калисто е подобрил не само техническите, но и игровите странности, можете да разберете в теста след теста на GlobalESportNews
Мъртвородената луна отново ни завладя
Завладяващото въведение умело ни въвлича в антиутопичния сценарий дори от втория опит. Поразителният глас и мимиките на садистичния надзирател Ферис са все така кинематографични и ни мотивират да позволим на нашия герой Джейкъб Лий да избяга възможно най-бързо от ада на затвора „Черно желязо“ на ледената луна на Юпитер Калисто.
За да се възползваме от предимствата на режима New Game Plus обаче, първо трябваше да задействаме отново кредитите със стария си резултат. След това можеше да се избере функцията New Game Plus директно от главното меню и да се вземат всички оръжия, подобрения и кредити със себе си.
За да не се превърне прологът в пълен абсурд, Джейкъб получава нещата си обратно едва след като в хода на историята е открил електрическата палка, гравитационните гривни и първата станция за ъпгрейд. В последния героят получава и други оръжия, като например щурмова пушка или експлозивна пушка.
От този момент нататък, дори и при най-трудната трудност, ще имате известен лукс. Ако умело се възползвате от технологичното си предимство пред неуверено увеличаващото се разнообразие от врагове, противниците ви ще изглеждат глупаво. По време на седемчасовото ни изиграване дори се въздържахме да използваме лечебните спринцовки за забавление.
Това само леко влошава атмосферата, тъй като грешките все още се възнаграждават с ужасни анимации на смъртта. От друга страна, напразно се надявахме на таен край.
Финалът на NG+ ни предлага същия (лек) cliffhanger, който първоначално трябваше да ни накара да се настроим за DLC-то с история, планирано за лятото на 2023 г. Като утеха можем поне да се усмихнем на името на съответното постижение: „Отказано предсрочно освобождаване“.
Факторът на разочарованието: сега при смекчаващи вината обстоятелства
Боевете срещу няколко мутанта едновременно, както и битките с босове (рециклирани четири пъти) досега също предизвикваха болезнени контузии – и двете вече са изчистени. Ъгълът на камерата вече е малко по-широк, а враговете почти никога не ни удрят в гърба поради липсата на възможности за контраатака. Вместо това те ни атакуват и притискат, което причинява много по-малко щети.
Освен това предишните абсолютно смъртоносни удари на двуглавото чудовище-бос са обезвредени в двете по-ниски нива на трудност. В лесен режим вече можете да издържите три удара, а в среден – два. Всички анимации за презареждане, смяна на оръжието и изцеление също са ускорени.
На тези механични подобрения обаче все още се противопоставят очевидни слабости в дизайна. Все още се провираме през безброй тесни коридори и шахти, за да прикрием времето за зареждане и участъците от игровото време.
Тъжната кулминация е финалната битка, в която сме принудени да следваме боен модел, лишен от всякаква логическа основа. Първата от двете фази може да бъде завършена само в близък бой, защото тогава са достатъчни четири до пет серии от удари, за да се напредне.
Ако вместо това изстреляме в лицето на противника 90 (!) патрона с експлозивен изстрел, който вдига повечето противници в играта от обувките им с еднократно активиране на алтернативния режим на стрелба, те не дават и дума да се издума. Дори след 120 патрона за автомат той продължава да ни атакува.
Който след това влезе в последната фаза с напълно празни ръце с палката, всъщност може веднага да зареди предпоследната контролна точка, защото тя отново не може да бъде спечелена в близък бой. Игривата свобода изглежда различно.
Техниката: все още с особена тежест на вината?
Протоколът Калисто изглежда фантастично, в това няма съмнение. Грандиозната игра със светлината и сенките, както и отчетливите текстури са истинско пиршество за очите, но въпреки всички опити за оптимизация, те изяждат дори хардуера от висок клас на закуска.
Менюто с опции предлага много настройки, а FSR ъпскейлърът на AMD също обещава леко облекчение, но тези, които са готови да направят само няколко визуални компромиса, трябва да се подготвят да играят с половината от желаната честота на кадрите.
В крайна сметка изчезнаха досадните подръпвания, които винаги се появяваха, когато даден обект или ефект се появяваше за първи път и първо трябваше да се компилират шейдърите му. Сега играта се грижи за това с една голяма стъпка (т.е. лента за зареждане) още при първото стартиране на играта – това е добре! По време на преходите между зоните обаче FPS все още се огъва малко.
Докато при пускането на пазара отраженията за трасиране на лъчи поставиха на колене дори огромния RTX 4090, сега те са наполовина използваеми при 60-90 FPS на такъв скъп хардуер. Ако трябва да активирате FSR за използването им, което е свързано с леко замъгляване, може и да не се занимавате с тях, тъй като разликите така или иначе са много малки, като се имат предвид средите с ниско отражение.
Същественото е, че протоколът Калисто вече може да се ползва без никакви проблеми на достатъчно съвременен хардуер. Тъй като високите изисквания сами по себе си не са причина за обезценяване (Crysis ви поздравява), отменяме първоначалното отнемане на десет точки. Минусът за некадърната локализация остава.
Присъда на редактора
Въпреки че изминаха само седем седмици, аз се насладих и на второто си бягство от затвора. Красиво приглушеното осветление и пронизващият звук завладяват сетивата ми с ужасяващата си неотложност. Увлекателната бойна система също ми омръзна.
Но дори в NG+ с неохота се натъквам на странности в дизайна. Въпреки че мога да използвам боеприпаси по-свободно и да отключа всички останали оръжия, котката сама се захапва за опашката: сега враговете пускат и боеприпаси за доста безинтересните стрелкови железа и на свой ред ми дават по-малко патрони за моите истински любимци.
Това вечно лутане между спираща дъха атмосфера и съмнителни дизайнерски решения е голямата трагедия на Протокола Калисто и показва огромния потенциал, който е пропилян тук. Онези, които са наясно със слабостите, обаче могат да пътуват до луната на Юпитер с бдително око и да се насладят на бруталния шок на ужасите такъв, какъвто е: шоу на ужасите, което е толкова несъвършено, колкото и интензивно.
