Видеоклип от японска железопътна гара стана вирусен, защото тук реалността и симулацията сякаш се размиват. Какво се крие зад него?
Мислите си, че гледате разтреперана снимка от видеокамера на турист, който чака влака си на японската гара Ечу-Даймон – докато яркосиният ден внезапно не отстъпи място на тъмната нощ и спокойната атмосфера не се превърне в истинска тръпка.
Видеоклипът на 3D художника Лоренцо Драго не само изглежда „невероятно реален за видеоигра“, но е почти неразличим от реалността. Ако не беше разобличаващата хорър интермедия (без скокове) във втората половина, която направи цялото нещо такъв вирусен хит в социалните мрежи.
След пускането на Unreal Engine 5 все по-често се появяват изненадващо красиви сцени от игри, които биха били немислими само преди няколко години. По отношение на достоверността обаче едва ли някой проект може да се сравни със сцената на гарата. Как го е направил Драго? Нека разберем!
Без нанити или фотограметрия
Когато става въпрос за изобразяване на среда с изключително високо ниво на детайлност, много разработчици разчитат на революционната технология за нанонити в новия Unreal Engine. Благодарение на това дори отдалечени обекти остават с висока детайлност, без да се нарушава производителността. Същото важи и за сцени с множество подобни обекти, като например скали.
За пресъздаването на гарата в префектура Тояма обаче Драго е успял да работи с управляем обхват на зрението, като се е отказал от използването на технологията и вместо това е избрал много внимателно използваните ъгли на виждане.
Реалистичните текстури също предполагат, че става въпрос за фотограметрични сканирания, направени на място, при които щателно са уловени детайли като зърната на дървото или следите от атмосферни влияния.
富山県にある越中大門駅を海外有志が最新ゲームエンジン「Unreal Двигател 5」で再現。実写にしか見えないんだけど・・ pic.twitter.com/QFAekoqKga
– ユルクヤル、外国人から見た世界 (@Yurukuyaru) May 9, 2022
Той самият никога не е бил там
Това, което изненада японците, особено тези, които познават околностите, беше, че Лоренцо Драго никога през живота си не е посещавал тази платформа и въпреки това може да я пресъздаде толкова реалистично. Според него фактът, че тя не изглежда веднага като сцена от видеоигра, иматри решаващи причини.
От една страна, типичните за игрите графични артефакти почти не се забелязват благодарение на високата разделителна способност, а от друга, разработчиците често си позволяват големи волности с пропорциите, за да насочват играча или да подчертават интерактивните обекти. От друга страна, той успя да се концентрира изцяло върху правдоподобните пропорции.
Подвизите на камерата ще изглеждат толкова познати, защото ги е записал с помощта на VR контрол. По този начин движенията на тялото, пренесени към гледната точка, се случват естествено и не е необходимо да се „симулират“ предварително.
Фактът, че станцията е толкова празна, вероятно е свързан по-скоро с времето, отколкото с технически причини, тъй като достоверното ѝ заселване със сигурност би надхвърлило срока на Драго от около месец. По принцип Unreal Engine 5 няма никакви проблеми с цели маси от NPC!
Първоначално той избира мястото, след като се натъква на него случайно, докато търси справочен материал. Атмосферата на японски железопътен перон веднага го завладява и пресъздаването ѝ се превръща в поучително предизвикателство. Технологията за осветяване с лумени на енджина, която улеснява постигането на това ниво на реализъм, беше от решаваща помощ.
Какво почувствахте, когато гледахте видеоклипа? Осъзнахте ли, че това са графики от играта преди драстичната промяна в настроението, или ви се стори толкова измамно реална? Не се колебайте да споделите първите си впечатления в коментарите!
