Ремейкът на култовата ролева игра Final Fantasy 7 също е един от най-класните римейкове за PC. Както и във версията за PS5, допълнителният епизод с Юфи е включен, но липсват две трети от оригиналната игра.
Final Fantasy 7 е най-известната част от поредицата ролеви игри с традиции и може би една от най-влиятелните видеоигри в историята. В крайна сметка оригиналът от 1997 г. – по онова време ексклузивно за първия PlayStation – се отличаваше с гениални визуализации, огромен обхват и иновации в геймплея.
Но научнофантастичният епос вече е много стар. Ето защо Final Fantasy 7 Remake Intergrade, напълно модернизирана версия на сагата за бунтовниците от 1997 г., вече е налична и за PC в Epic Games Store (собствениците на PS5 могат да играят от юни 2021 г.), в издание Intergrade, дори с нов епизод за нинджа принцесата Юфи отгоре.
Звучи страхотно? Да, Square Enix вкара динозавъра PlayStation в това хилядолетие както леко, така и бомбастично. Римейкът оставя оригиналната походова бойна система отчасти назад, вместо това Мидгар вече често се поразява в реално време. Но новите битки са едно от най-големите предимства на римейка!
Трябва обаче да знаете в какво се впускате. Защото римейкът спира точно в момента, в който оригиналът наистина се разгръща. През следващите години Square Enix ще реализира само втората и третата част от своята визия за римейк. Решение, чиито плюсове и минуси се обсъждат противоречиво след излизането на конзолата, но което не прави компютърната версия лоша ролева игра. Напротив!
Table of Contents
Ребелите с дълбочина
Вместо да разкаже бързо за унищожаването на първия реактор на Shinra и завръщането на бунтовниците Avalanche в бедняшките квартали в началото на играта, както е в оригинала, първият епизод на римейка на Final Fantasy 7 се фокусира върху историята на Мидгар и я разказва по-подробно.
О, значи сте забравили какво е Avalanche, Shinra или Midgar? Не се притеснявайте, ето малко опресняване на информацията: Avalanche са група съпротивляващи се, които се бунтуват срещу Shinra Corp в ретрофутуристичния метрополис Мидгар (и отвъд него). Електрическата корпорация се включва в жизнения поток на планетата, за да извлече съдържащото се в него мако. Мистериозното вещество е най-важният стълб на енергийните доставки, но Гая (обикновено наричана „планетата“) е в последния си дъх. В този смисъл Avalanche са еко-терористи.
The Avalanche Saga
Финална фантазия 7 е издадена в началото на 1997 г., когато 3D графиката е все още в зародиш. От днешна гледна точка ролевата игра съчетава груби полигони с фантастични, движещи се по CD сцени. Що се отнася до геймплея, той се отличава с интересна, псевдо кръгова бойна система, както и с вълнуващ сюжет, който се върти около бунтовническа група. Екипът около режисьора Йошинори Китасе спечели многобройни награди за игра на годината и фантастични отзиви в пресата – пълната оценка беше присъдена повече от 40 пъти.
През 2002 г. колегите ни от GameSpot избраха Final Fantasy 7 за втората най-влиятелна игра на всички времена, а три години по-късно Square Enix пусна Final Fantasy 7: Advent Children – анимационен филм по хита за PlayStation. Между другото, любимият филм на феновете е издаден на три компактдиска, които тогава са били многобройни заради обширния видеоматериал. Всички дискове съдържаха почти идентични данни за играта от 250 мегабайта всеки, а останалите 400 мегабайта бяха заети от пищните сцени за визуализация.
Героят на Final Fantasy 7, бивш войник с бодлива коса на име Облак, засега се присъединява към Avalanche само заради парите. И да, СОЛДАТ е написан с главна буква нарочно, това е името на корпоративната бойна сила на корпорацията Шинра. Фактът, че под гранитната твърда черупка на Облак се крие и емоционална страна, е показан много по-добре в римейка чрез допълнителни сцени, отколкото в оригиналната версия.
Постепенно опознаваме по-добре всички главни герои, научаваме повече за миналото на момичето на цветята Аерит и много повече за другите участници в битката като Бигс, Джеси и особено Юфи. Нейната история се състои от две глави, в които принцесата на ръба на ръката открадва „Ultimate Materia“ от централата на Shinra в Мидгар. Тя получава помощ от нов герой – Сонон, боец с палка от Утай.
Много въпросителни дори за познавачите на историята
Тъй като приемаме бунтовническия клан в сърцата си по-бързо (и дори повече) от преди, благодарение на многобройните нови сцени, съкращението боли още повече след около 40 часа игра. Final Fantasy 7 Intergrade завършва с бягството на членовете на Avalanche от Мидгар – оригиналът наистина започва в този момент. От друга страна, по-задълбоченото и детайлно описание на персонажите, включително сложните сцени, създава много по-тясна връзка с героите, отколкото в оригинала.
Другите допълнения към историята са въпрос на вкус. Римейкът си позволява много волности, разказва някои неща по съвсем различен начин и добавя напълно нови неща. От една страна, това прави историята интересна и изненадваща дори за познавачите на оригинала, а от друга, я прави далеч по-малко строга. Римейкът на Final Fantasy 7 с удоволствие се губи в мистериозни намеци, но ги разрешава много късно или изобщо не ги разрешава – благодарение на принудителния отворен финал.
Не е рай за глобусарите
Когато обикаляме новите стари пейзажи на Гая с предишни познания (което правим в римейка в перспектива от трето лице), челюстите ни най-често падат, защото Мидгар и околностите му са чудесно пресъздадени. Въпреки че при първото пускане на FF7 в края на 90-те години те все още изглеждаха доста пикселизирани, веднага разпознаваме ключови места като бара („Седмото небе“), „Пицарията“ (Горния град) или реакторите…
Освен това има нови места, като например тъмните улични каньони на стиймпънк столицата, където водим битки срещу стражите на бурята. По принцип обаче преминаваме през пясъчни, безплодни сметища, мрачни зелени канализации с неоново осветление. Само в редки случаи се озоваваме на по-изящни места, като например чудесно изработено в детайли, традиционно японско благородническо жилище.
В Мидгар вече има около 30 странични мисии, чието качество рядко надхвърля известното ролево клише за нашествието на плъхове в мазето. В повечето случаи те се ограничават до решаване на по-малки битки с босове на определени места. В противен случай тестваме експериментално устройство на Шинра, докато се мятаме, търсим изгубени три сирена или завършваме изкачвания на бързи разстояния, докато се задъхваме – всичко това едва ли е героично.
Minigames
Общо Final Fantasy 7 Remake Intergrade съдържа шест миниигри. Много от тях са познати от оригинала на PlayStation или силно напомнят за по-ранни игри.
Дартс: Мини-играта с дартс работи по обичайното правило 301, което означава, че отбелязаните точки не се добавят, а се изваждат от началното число 301. Победител е този, който пръв достигне нула точки. В мини-играта стрелите се насочват към целта чрез опитомяване на идиосинкратичен кръстосан мерник.
- Дуел по катерене: Тук Тифа трябва да изпълнява подскок след подскок, което става чрез въвеждане на предварително зададени клавишни последователности. Инструкциите се движат по екрана в ритъма на музиката.
- Дуел за сгъване на коляното: По принцип работи като дуела за набиране, но тук Облакът е изправен срещу противник във фитнес центъра „мъж срещу мъж“.
- Мотоциклетна надпревара: По време на дълго пътуване с мотор през слабо осветени тунели и канали Облакът трябва да свали войниците на Шинра от печките им, докато защитава колегите си бунтовници.
- Състезание по танци: В гостилницата „Медената пчела“ Облакът демонстрира елегантен стил. Отново ритмичното натискане на клавишите е на дневен ред, придружено от подходяща танцова хореография – макар и не толкова сложна, колкото в танцовите игри от поредицата Yakuza, например.
- Whack-a-Box: Тук Клауд (в идеалния случай сякаш изгубил ума си) удря кутии с меча си, защото залогът е високият резултат. Всеки разбит сандък увеличава броя на ATB, за да може да се използват специални умения
Светът на играта, свит в резултат на съкращаването на историята, разполага с три места, които ни предлагат свободно движение, а именно бедняшките квартали на три сектора. Въпреки това краката на бунтовниците от Avalanche не само се промъкват през мръсен пясък и електронни отпадъци, но и в горната част на града се разиграва класическа битка. Но всички нива са също толкова прости, колкото и историята, така че въпреки че често има какво да се види, няма какво да се открие, освен малки сандъчета със съкровища.
Завръщането в бедняшките квартали сега е по-трудно, отколкото в оригиналната игра, тъй като буреносните стражи и гренадирите са забелязали Облака.
Който изпълни всички странични задачи, може лесно да прекара 40 часа с римейка на Final Fantasy 7, но след това ще прекара много време в скучно обикаляне и още по-скучна трудова терапия. Първата третина на римейка на Final Fantasy 7 не е ролевата игра, от която мнозина се опасяваха, но също така се усеща ненужно разтеглена.
Тлъсти битки с тактика и действие
За да се екипираме за понякога трудните битки срещу широкия спектър от врагове – включително (моторизирани) щурмоваци с картечници и щитове, акробатично надарени високотехнологични бойци и парализиращи „всеядни“ – ние не само купуваме оборудване или лечебни отвари в магазините, но и променяме оръжията на групата Avalanche по всяко време.
За целта можем свободно да разпределяме точките за оръжия и така да увеличим магическата атака на меча на Облак или да превърнем боеца на разстояние Барет в танк. Освен това можем да използваме познатите топчета материя (еквивалент на руните в FF7) в слотовете за екипировка, да повишаваме нивото им и да ги комбинираме с пасивна материя.
Оръжията могат да бъдат променяни по всяко време. Тук увеличаваме магическата атака на бронирания меч на Облак, но можем да променим малко и физическите щети.
Бойната система ATB (Active Time Battle) на псевдозадачата от оригинала е оставена само частично. Все още се нуждаем от точки ATB, за да изпълняваме специални способности, но този път се борим за тях в реално време. Само когато лентата с ATB е достатъчно пълна, можем да активираме тактическия режим, който почти спира времето и позволява използването на магии и мощни бойни техники. Това почти напомня на кръговите боеве в оригинала.
Налични са пределните атаки, включително съответната лента за пълнене, както и призиви (Бахамут, Шива); освен това можем да дадем бойна команда на съотборниците си или да преминем директно към тях. Това звучи по-сложно, отколкото е, но на практика битките са много забавни и представляват успешна иновация.
Бойците са бързи, акробатично надарени противници. За щастие имаме тактически режим, който почти спира времето, но също така иска да бъде захранван с ATB точки.
Битките изстрелват жестоки бури от ефекти (особено във впечатляващите битки с босове) и са еталон за други екшън ролеви игри благодарение на възможността за управление 1А чрез клавиатура и мишка. Но защо „класическият режим“ се основава на бързи битки с автомобили в реално време, които допълнително се захранват с команди? Тук по-скоро щяхме да очакваме класическата система на кръга за охлаждане от оригинала.
Мизерно добър
Погледнахме по-отблизо компютърната версия на Final Fantasy 7 Remake Intergrade, като обърнахме внимание и на техническото изпълнение. Системните изисквания така или иначе не са особено високи: Дори за WQHD резолюция Geforce GTX 1080 или Radeon RX 5700 би трябвало да са достатъчни заедно с Core i7 3770 или Ryzen 3 3100.
Можем да потвърдим това. На нашата тестова система с RX 5700 постигнахме между 105 и 115 кадъра в секунда в WQHD при максимални детайли. От време на време се наблюдава краткотрайно намаляване на честотата на кадрите до около 90 FPS под формата на забележимо трептене. Дори в 4K резолюция римейкът на класическата ролева игра върви гладко на нашата RX 5700 с добри 70 FPS.
Играта обаче използва динамично мащабиране на резолюцията. Това означава, че разделителната способност се адаптира към геймплея, за да се постигне или гарантира определена цел за FPS (30, 60, 90 или 120 FPS). Това почти не се забелязва при игра на игри; разликите стават видими само при увеличаване, както показват следните сравнителни изображения (детайли на изображението, записани с RX 5700 в 4K и увеличени с 800% до Full HD):
Между другото, целта за FPS не може да бъде изключена от менюто с опции и в момента не ни е известно как да бъде заобиколена.
Великолепна прелюдия, но само прелюдия
Ако не вземете предвид успешното обогатяване на изпитаната от времето бойна система ATB с тежки елементи в реално време, новата интерпретация на Final Fantasy 7 едва ли би могла да се окаже по-автентична. Непохватните, почти грозни герои и околна среда от миналото се превърнаха в правдоподобни герои с дълбочина, които се бунтуват под сенките на понякога вдъхващи страхопочитание сгради по изключително впечатляващ от техническа гледна точка начин.
В играта се завръща и гигантският восъчен скорпион. Свирепият роботизиран звяр пази ядрото на първия реактор на Шинра по-съвестно, отколкото бихме искали.
Но те не правят това дори за една трета от времето в сравнение с оригинала – с бягството на бунтовниците от Мидгар последната завеса всъщност пада тук. Липсват големите обрати в историята, пътуванията с дирижабъла, картата на света и много други неща. Това не означава, че римейкът на Final Fantasy 7 е лоша игра. Напротив, едва ли има друг римейк, който да влага толкова много усилия в претворяването на легендарна история. Но това усилие има и тази цена, че както познавачите на оригинала, така и новодошлите в FF7 ще бъдат гладни за още след финалните надписи. За добро или за лошо.
Присъда на редактора
Финална фантазия 7 Римейк Интерграуд е много по-близо до оригинала, отколкото първоначално си мислех. Отначало удълженият откриващ клип изглеждаше като съвсем различна игра, но след това се появи и брилянтният вариант на интрото на PlayStation от 1997 г. – 2021. Square Enix наистина направи много автентичен римейк – от „истинските“ адаптации на старите персонажи с нисък размер, през страхотната оркестрация на оригиналния саундтрак до почти първичния дизайн на нивата.
Като носталгичен играч съм разочарован от почти пълното прекратяване на псевдо-рундовата бойна система ATB, въпреки че новата система работи наистина добре. Малко утеха можеше да дойде от по-интересен свят, но той е широк предимно само два или три танкови меча и ме кара да се сблъсквам с (макар и красива) сцена на рендериране от време на време. Този линеен дизайн, разбира се, е близък до оригинала, но от днешна гледна точка ми се струва доста старомоден.
- Дуел за сгъване на коляното: По принцип работи като дуела за набиране, но тук Облакът е изправен срещу противник във фитнес центъра „мъж срещу мъж“.
