оценка: Светът на играта Breath of the Wild е ненадминат – и затова в началото я намразих. Но след това ме разглези за други отворени светове.
Ненавиждах The Legend of Zelda: Breath of the Wild! И така, вече е излязъл. Благодаря ви, че прочетохте този коло… о, чакайте. Така е написано, така че моята история не е приключила толкова бързо. Защото днес обичам тази игра до смърт и заради нея вече не мога да се наслаждавам на други отворени светове толкова, колкото ми се иска.
Безкраен шум, но защо всъщност?
Настъпи 2016 г. и след години чакане Nintendo най-накрая повдигна завесата на изложението E3 и представи на нетърпеливите фенове най-новото заглавие от поредицата The Legend of Zelda. Взирам се омагьосано в монитора, следя живото предаване на Nintendo Treehouse в продължение на няколко часа и съм сигурен: тази игра ще бъде откровение!
Очакванията ми нараснаха астрономически в месеците преди старта. Всеки ден, след като ставах и преди да си легна, гледах трейлъра на историята, от чието перфектно съчетание на кинематографична постановка и епичен саундтрак все още имам гъши тръпки, достатъчно силни, за да ги изпиша:
Дори си програмирах малка джаджа за десктопа, която с няколко трика като промяна на фона и звукови ефекти (като Hey, Listen!, когато е минал цял час) ми показваше обратното броене до премиерата на 3 март 2017 г.
Причината за тази лудост? Обичам поредицата „Зелда“! Никой друг франчайз – дори любимият ми „Властелинът на пръстените онлайн“ – не е толкова скъп на сърцето ми, не ми е дал толкова незабравими спомени и не ме е разплаквал толкова пъти. О, Мидна, моля те, върни се!
За мен Zelda е нещо повече от колекция от адски добри игри, тя е начин на живот – трябва да видите апартамента ми! Затова Breath of the Wild беше сбъдната мечта за мен, но изведнъж се превърна в кошмар…
Безгранична свобода, но къде е историята?
Това вече не е моята Зелда!“, изкрещях на телевизора си, след като прекарах първия час с Breath of the Wild в затъмнената стая. От Nintendo винаги са подчертавали, че умишлено искат да нарушат конвенциите на поредицата Zelda и да проправят нови пътища. Знаех това, но никога не очаквах толкова мащабно отклонение от заветната формула на геймплея.
По онова време почти ми се струваше, че Nintendo се срамува от по-ранните игри и иска да ги рестартира на всяка цена. Къде бяха подземията? Какво ще кажете за полулинейна основна история? Колекционирате парченца сърце? Да се сдобиете с различни предмети? Няма начин! Знаех за липсата на тези неща предварително, но да се сблъскам с тях беше нещо съвсем различно.
Преди всичко сюжетът ме разплака, или по-скоро начинът, по който беше разказан. Оказа се, че между сцените от трейлъра (вж. по-горе) има няколко часа приключения „направи си сам“ в огромния отворен свят, които отново прекъснаха в зародиш всякаква динамика в разказа.
И така се случи нещо, което не очаквах: Breath of the Wild ме отегчи. Чувствах се изгубен в гигантския отворен свят и ми липсваше стимул да го изследвам сам. Играта в никакъв случай не беше лоша, но проблемът беше домашен. Предишните ми очаквания пречеха.
Отне ми почти три месеца, за да изиграя играта за първи път. Три месеца, през които няколко пъти трябваше да се принуждавам да продължа, защото исках да дам на Ганон поне един ритник в зъбите. След това дълго време не се докоснах до Breath of the Wild и потърсих утеха в любимите си по-ранни части от поредицата.
Безкрайно забавление, но къде отиде времето?
Прескачаме напред във времето: Отново е 2019 г., E3. Nintendo показва първия мини тийзър за Breath of the Wild 2. Не мога да кажа какво е то, но усещам силен импулс да дам още един шанс на предшественика му.
Този път предзнаменованията са напълно различни. Знам какво да очаквам и как иска да бъде изживяна играта. Не след дълго издухвам праха от софтуерната карта, поставям я в Switch и изтривам предишната си запазена игра, за да започна всичко отначало.
Както последва, беше откровението, което чаках от 2016 г. насам. Осъзнах, че отвореният свят на Breath of the Wild не е фон, а централен елемент от геймплея. На картата няма безброй въпросителни. Никой не ми казва какво да правя по-нататък. Мога да създам свое собствено пътуване.
Изтърканата фраза „Пътят е целта“ пасва на тази игра като ръкавица. Където и да отида, каквото и да правя, мога да бъда сигурен, че времето, което ще инвестирам, ще бъде магически възнаградено с уникално преживяване. Всички системи в света на играта са толкова добре свързани, че незабравимите моменти възникват сами по себе си.
Искам само да изкача планина, но изведнъж започва да вали. Подхлъзвам се, но успявам само да смекча падането с планера си. В небето проблясват първите светкавици. По дяволите! Сега настъпва нощ и от земята изпълзяват скелети. Настъпва абсолютен хаос, побързайте! В същия момент ме удря мълния, защото в суматохата съм забравил да сваля железния си щит. Седя пред екрана и се смея с глас.
За пет минути мога да изживея пълно приключение. Светът е толкова перфектно проектиран, че си струва да обикаляте из Хайрул дори по време на пътуване с автобус. Нещо ще се случи, и то просто като си поставям цел и тръгвам. Трябва да се отървете от идеята, че ви е дадена посока. Едва тогава се разкрива очарованието на Breath of the Wild.
Днес играта се изкачи до солидното четвърто място в личната ми класация за Zelda (все още не е победила класиката за мен). И това ме потопи в нова дилема!
Неограничени възможности, но къде е свободата?
Времето, прекарано с Breath of the Wild, оказва сериозно влияние и до днес. Вече трудно мога да се насладя на заглавие с отворен свят толкова, колкото ми се иска. Assassin’s Creed Valhalla, Dying Light 2 или съвсем наскоро Horizon: Forbidden West – всички те са обединени от съдбата да ме уморят само след няколко часа, въпреки че с удоволствие бих се потопил в техните визуално и тематично интересни игрови светове.
Днешните заглавия все още се основават предимно на това, което някога беше наречено формулата на Ubisoft. Това означава много въпросителни знаци/символи на картата, някакъв компас/радар с безпогрешни маркери за дестинация, които да насочват пътя, и много помощ от страна на ръката.
Horizon: Forbidden West вече ме убива малко след стартирането на играта с всевъзможни препоръки как да си губя времето. В повечето случаи това се превръща в работа, насочена към ефективност: Тук открийте въпросителен знак, там изпълнете ловно предизвикателство и накрая намерете сигнална леща, военен тотем или летателен записващ апарат.
Да, можете също така да деактивирате тези помощни средства. Игри като Horizon или Assassin’s Creed сега ми позволяват да скрия много елементи от HUD и по този начин да подчертая аспекта на изследването. Но това все още не може да ме заслепи за основната структура на отворения свят, когато играя. Това, че вече не виждам въпросителните знаци, не означава, че те са изчезнали. Светът все още иска да бъде преживян по определен начин. Знаете какво имам предвид?
☻
Не искам да отричам и това, че отворените светове с формулата на Ubisoft все още могат да бъдат много забавни. В крайна сметка, както често се случва, това е въпрос на вкус, а гореспоменатите игри, разбира се, са изключително добри и създадени със сърце от разработчиците!
Въпреки това именно Elden Ring най-накрая успя да ме завладее отново от много време насам. Защото отвореният свят е в същата посока като Breath of the Wild: не става въпрос за това какво ви очаква в замъка на хоризонта, а за това какво преживявате по пътя дотам. А това до голяма степен зависи от желанието ви да се ангажирате със света, а не просто да се придвижвате от маркировка на картата до маркировка на картата.
Истински се надявам, че бъдещите заглавия с отворен свят все повече ще вземат пример от Breath of the Wild и ще възприемат игровия си свят като сцена за моите собствени решения. Веднага щом придобия усещането, че постоянно ми дават моркови, за да ме държат на пътя, завършвам основната история на играта възможно най-бързо и се връщам в Хирул.
Говорейки за завръщане: все още трябва да изчакам известно време за Breath of the Wild 2. Все пак играта ще бъде пусната на пазара едва през 2023 г. Повече от достатъчно време, за да си сменя постелката на „Зелда“, да изуча трейлърите на стоп-кадър и да си направя нова джаджа за десктопа!
