Кевин успя да изпусне парата през първите няколко часа от играта на Dead Island 2. В процеса на работа той се е натъкнал на две неща, които го вълнуват, и на две, които го притесняват
Не знам за вас, но аз съм готов за острова. Доста удобно е тогава, че на21 април 2023 г.наближава премиерата наDead Island 2. В края на краищата това отне достатъчно време след вече деветгодишния анонс и двойната смяна на студиото. И да, разбира се, че сте прави: строго погледнато, слънчевият Лос Анджелис не е остров, но не искам да бъда прекалено придирчив.
В крайна сметка прекомерната история на разработката на Dead Island 2 накрая е към своя край и аз съм наистина любопитен да видя каква игра ще излезе от нея. Малко преди окончателното пускане на пазара всъщност ми беше позволено да получа конкретна снимка от нея. Разработчиците от Dambuster Studios ме поканиха на обширна сесия за предварителен преглед, в хода на която ми беше поднесено добро парче за игра.
Вече прекарах около шест-седем часа в игра на Dead Island 2.В процеса на работа изпълних цяла гама от основни и странични мисии, избих безброй зомбита, на един дъх изхабих още повече оръжия и наистина не бързах да се разхождам в първите четири области на играта.
Какво получаваш от нея?Е, две неща ми допаднаха, които наистина харесвам в Dead Island 2, и две, които ме карат да бъда доста скептичен. А сега, преди да изгниете пред екрана ми, нека да започнем.
Table of Contents
Две неща, които ме вълнуват за Dead Island 2
Битвената система
Боевете в Dead Island 2 са невероятниПоне боевете от близък бой, защото през първите пет-шест часа игра не мога да се сдобия с огнестрелно оръжие – ето защо не мога да се произнеса по този въпрос. В пряко сравнение с подобни представители на жанра катоDying Light 2Dead Island 2, разбира се, е много по-малко динамична, но пък е подобно забързана.
Заобикалям немъртвите си противници, нанасям им удари с избраната от мен тояга или острие и (надявам се) не се хващам за изгнилите им пръсти. Четирима или дори само трима зомбита наведнъж могат да се превърнат в истински проблем, а прекалената самоувереност бързо се наказва със смърт на екрана. Между другото, можете да видите реални сцени от геймплея в следното видео:
По време на схватките наистина разполагам с много възможности за защита срещу ходещите мъртъвци. В края на краищата мога не само да се размахвам, но и да хвърлям оръжия и да използвам заобикалящата ме среда, например като злоупотребявам с водата, електричеството и близката комбинация за целите си.
Мога също така да нанасям ритници на противниците си в лицето, да отменям всички щети с блок и, с правилния момент, дори да използвам мощни контрадействия. Обратната връзка за ударите е изключително разбираема и съответно удовлетворяваща. Например, ако масажирам челюстта на зомбито с киселинния си лост, то ще се отскубне от най-близката стена.
Нивото на насилие не е лошо, но то отговаря на постапокалиптичната обстановка и пресилената атмосфера на Dead Island 2.
И въпреки че в началото намирах системата за колекциониране на карти за наистина глупава и копнеех за класическо дърво на уменията от старата школа, в крайна сметка я загрях. Менюто с умения на Dead Island 2 има решаващото предимство, че мога да променям и преработвам набора си от умения по всяко време и навсякъде – дори когато зомбитата вече ме хапят. Това ме мотивира изненадващо много да изпробвам различни неща и да намеря перфектната комбинация от умения.
Предупреждавам ви обаче: когато играете с мишка и клавиатура, в даден момент ме болят дори пръстите на ръцете ми като практикуващ играч на шутъри. Мелетата могат да бъдат трудни със стандартното задаване на клавиши, особено динамичното избягване може да бъде изпитание за търпението поради липсата на джойстик. Въпреки това има много похвали за щедрия плъзгач за POV, който всъщност би трябвало да е нещо естествено, но просто не е в много от настоящите издания на игри.
Светът на играта
Не, Dead Island 2 не предлага отворен свят – съвсем различно от други колеги в жанра като Dying Light 2. Вместо това си проправям път през няколко малки центъра с нива, които понякога са по-отворени и заплетени, а понякога – по-линейни и тръбни. Разбира се, това е въпрос на вкус, но в моите очи то не вреди на Dead Island 2 по никакъв начин. Защото това, което успях да видя от света на играта досега, наистина ми харесва напълно независимо от това!
Разработчиците от Dambuster Studios са се възползвали максимално от обстановката в Лос Анджелис, която вече познавам отвътре благодарение на аналоговия излет, но най-вече на GTA Online. Така че можех да си проправям път по криволичещите улички на Бел Еър, да избивам зомбита от именията на богатите и (вече не чак толкова) красивите или да се приземявам в други времена или на чужди планети чрез холивудските филмови студия, поне така ми се струваше.
Игровият свят на Dead Island 2 предлага много зрелища и ви приканва да го изследвате. Понякога има скрити награди под формата на нови оръжия или карти с умения – а дори и да не е така, можете поне да намерите полезна плячка. Във всеки случай съм любопитен да видя какво още крие в ръкава си игровият свят на Dead Island – все още не съм успял да си проправя път до плажа на Санта Моника или до булевард „Холивуд“ например.
Две неща, които ме притесняват за Dead Island 2
Дизайнът на куестовете
През първите ми няколко часа игра дизайнът на куестовете в Dead Island 2 беше… минималистичен. В крайна сметка NPC-та ме изпращат от точка А до точка Б и обратно за повече или по-малко важни мисии. Когато има съмнение, че нещо или някой трябва да бъде взет отнякъде, в първите ми часове с Dead Island 2 наистина нямаше други цели на мисиите.
По пътя към дестинацията, разбира се, има куп зомбита, които избивам до крак, а когато стигна дестинацията, винаги ме чакат – няма да го видите – още повече зомбита. Поне в двете основни мисии все пак има сблъсъци с босове, които внасят малко игрово разнообразие, но иначе вариативността им е много ограничена, поне в първите часове на играта.
Това не е непременно нещо лошо, стига геймплеят, отвореният свят и презентацията на Dead Island 2 да го компенсират в дългосрочен план. Особено в един спокоен кръг на кооперативната игра с приятели това обстоятелство не би трябвало да натежи твърде много. Но все още не съм успял да го изпробвам и досега ми се е налагало само да се скитам сам из зомбирания Лос Анджелис.
Менютата
Да, Dead Island 2 се състои предимно в това да чупиш главите на немъртвите същества.Но изненадващо голяма част от времето в играта се прекарва в менютата.Понякога търгувам с търговци, въоръжавам се с оръжия и ги оборудвам с модификации или пък побутвам картите си с умения напред-назад в менюто с умения.
Въпреки това работата с различните и отчасти дори съществени менюта не ми се струва наистина интуитивна или забавна. Понякога дори се съпротивлявам да отида на следващото работно място, защото работата с него ме фрустрира. Например, когато искам да избера оръжие, което да модифицирам, визуалната обратна връзка просто не е достатъчно ясна поради минималистичния дизайн.
Фактът, че някои от елементите на избора на оръжие също састични
– т.е. остават избрани за момента с просто щракване на мишката – може да превърне търсенето на правилното оръжие или функция на работната маса в изпитание за търпение. Фактът, че Dead Island 2 е малко прекалено щедра по отношение на самото количество плячка, необходимо за определени модификации, също е отрицателен аспект. Не искам да се ровя в дълги списъци, искам просто да убивам зомбита! Това не е пречка за играта, но е малко неприятно.
Въпроси, които в момента остават без отговор
Накрая, но не на последно място, докато играя Dead Island 2, имам въпроси, на които просто не мога да отговоря на този етап
- Систорията:Сюжетът на Dead Island 2 вероятно ще раздели мненията. Засега той изглежда по-скоро неинтересен и отчасти вече целесъобразен до елементарен. Тънката история се носи главно от циничните герои и понякога мрачно-чаровното до черно хумористично представяне. Аз се забавлявам с него, но не всеки ще се чувства по същия начин.
- Огнестрелните оръжия:За разлика от Хайко, аз все още не съм имал възможност да изпробвам огнестрелните оръжия на Dead Island 2. През първите пет-шест часа игра има само удряне, хакване и сабиране. Така че все още не мога да направя никаква оценка на играта с оръжия, като за моментаще трябва да е достатъчно предишното ни превю .
- (новите) умения:През първите няколко часа от играта има предимно пасивни умения за отключване, които се забелязват само на заден план. За момента промените в същинската борба са малко. Въпреки това в тестето ми с карти все още има много пропуски, така че съм любопитен да видя какви други умения ще предложи Dead Island 2 с напредването на играта.
- Кооперативният режим:В момента не мога да кажа нищо за мултиплейъра на Dead Island 2, тъй като той просто не може да се играе в предварителната версия. Колко добре (или зле) работи заедно с останалите, ще стане ясно едва с тестовата версия или когато играта бъде пусната на пазара.
Присъда на редактора
Уф, времето, което прекарах с Dead Island 2, мина като по вода. Въпреки тънката като хартия история, досадните менюта и скучния дизайн на куестовете, си прекарах наистина добре със зомби резачката. Защото там, където Dead Island 2 иска да вкара, тя също вкарва: с бързи битки срещу разнообразни немъртви, които не бродят из отворен, а по-скоро наистина приятен отворен свят.
Намирам също така за доста освежаващо, че Dead Island 2 възприема напълно различен тон от много други актуални представители на жанра. Разбира се, отношението и изказванията на шестимата избираеми касапи определено са въпрос на вкус, но поне аз се забавлявах с мрачните и понякога дори наистина глупави изказвания. Dead Island 2 не се взима твърде насериозно и това доста подхожда на играта.
След моята доста щедра игрална сесия очаквам окончателното издание с оптимизъм – дори ако някои важни въпроси все още остават без отговор, разбира се. По отношение на играта с оръжия, дългосрочната мотивация и кооперативния мултиплейър Dead Island 2 все още трябва да покаже какво притежава. За мен обаче едно нещо е сигурно: очаквам с нетърпение (отдавна закъснялата) премиера.
