Сценариите на научната фантастика обикновено са фантастични, почти магически. От друга страна, жанрът киберпънк често е страшно близък. Disjunction се възползва напълно от тази сила на настройката.
Представете си, че Google решава кой да управлява Германия. Представете си, че Amazon ви предоставя нови очи, ръце, подобрени крака или чисто нов бъбрек. Представете си, че в главата ви работи малък чип на Apple, който ви позволява да виждате и в най-дълбокия мрак.
Можеш да си представиш всичко това доста добре, нали? И точно това прави киберпънк жанра толкова вълнуващ! Това не е научна фантастика от следващия век, не е фентъзи със светлинни мечове, в което космически магьосници се борят с извънземни на далечни планети. Киберпънкът понякога е болезнено близък.
Точно затова Disjunction е толкова завладяваща киберпънк игра. Защото разбира какво точно прави жанра толкова вълнуващ. И това въпреки факта, че действителната история понякога е доста глупава.
За какво става дума?
Намираме се през 2048 г. Преди няколко години гражданите на Ню Йорк загубиха работата си, домовете си, живота си благодарение на икономическата криза. Тъй като Сентрал парк се препълва с бездомници, градът изгражда все повече приюти в някогашното зелено сърце на Голямата ябълка. Но това не беше решението на проблема.
Отчаяните граждани затъваха в наркотици, кражбите и убийствата бяха на дневен ред, а членството в банда беше един от малкото начини да се задържиш на повърхността. Градът губи контрол, загражда все повече бившия парк и се ражда Central City. Сега натискът върху кмета на Ню Йорк да възстанови реда с помощта на частна армия се увеличава.
Disjunction умело рисува близко бъдеще, изпълнено със социални и икономически пропасти, което изглежда почти разочароващо осезаемо.
Почти можем да търпим факта, че същинската история не се откроява в нито един момент. Играем на частния детектив Франк, който иска да измъкне от затвора невинен лидер на Сентръл Сити, на бившия боксьор Джо, който отмъщава след смъртта на дъщеря си с помощта на металната си ръка и челюст, и на хакера Спайдър, който иска да запази бандата си, заплашена от разпад, заедно в целия хаос. Преплетената история на тези трима герои донякъде забавлява, но остава много предвидима и по-скоро не достига в сравнение с този завладяващ свят на играта.
Как се играе?
Който през последните 25 години е имал някаква игра за промъкване, веднага ще се почувства като у дома си в Disjunction. Промъкваме се от пикселна стая в пикселна стая, като или безшумно унищожаваме механичните и човешките пазачи, или ги заобикаляме, или си проправяме път през тълпата като Рамбо с различни огнестрелни оръжия. Последното обаче рядко води до успех след определен момент.
С различните герои става малко по-интересно: как точно ще продължим зависи от лицето, с което играем. Докато Паякът например може да се направи невидим за кратко време, Джо с металната си ръка е по-отговорен за по-грубите неща. Това внася така необходимото разнообразие в геймплея, тъй като останалите механики на играта са много сходни при всяко преминаване. Историята в Disjunction се играе за около 10-15 часа.
Какво харесваме?
- Светът на играта:Икономическата криза, произтичащата от нея бедност изаразеният с престъпност и наркотици Централен град. Вече го виждам в очите на ума си. Фоновите записи, които могат да бъдат открити в света на играта, ме карат да се потопя още по-дълбоко в него.
- Геймплеят:Ако обичате да се промъквате, със сигурност можете да се забавлявате няколко часа тук. Различните персонажи добавят достатъчно разнообразие, за да не се чувствате прекалено повтарящи се, но и не се открояват.
- Музиката:Когато разглобяваме четирикракия робот благодарение на металната ръка на Джо и басът подкрепя действията ни, се усеща цял киберпънк. Синтетичните звуци в Disjunction са като черешката на тортата със сметана.
- Свободното решение:Дали оставяме след себе си бойно поле, или враговете ни дори не забелязват, че сме били там, също оказва влияние върху историята в някои моменти. В диалозите също можем да повлияем на хода на историята. Това дори дава възможност за различни финали. Това със сигурност не е фокусът, но добавя малко стойност към историята.
Какво не ни харесва?
- Историята:По отношение на историята можеше да има много повече – особено като се има предвид завладяващият сценарий. Въпреки различните финали, историята често е твърде предсказуема, а героите остават много бледи до края.Във всеки случай Disjunction със сигурност не попада в нашиясписък на 100-те най-добри игри с история.
- Графиките:В началото на играта пикселната визия радва с красив изгрев над покривите на Ню Йорк. Първоначалната еуфория обаче бързо се изчерпва, тъй като след това целият геймплей се развива между мрачни метални стени. Бихме искали да видим Централния град извън сградите, да се промъкнем сред останалите дървета и да изследваме света на играта повече.
Преценка на редактора
Независимо дали като предистория, продължение, книга или нещо друго: с удоволствие бих видял още от този свят на играта! Сценарият около бившия Сентръл парк в Ню Йорк се запечата в главата ми и не иска да излезе от нея. Не ме интересува действителната история на Disjunction. Геймплеят е забавен за мен като хоби, въпреки че трябва да се боря малко през скучно проектираните нива.
Disjunction със сигурност не е лишен от недостатъци, но все пак спечели киберпънк сърцето ми.
