Много малко се знаеше за точния геймплей на новата стратегическа игра от популярната вселена на Дюн. Сега знаем повече, но все още сме леко скептични.
Това е малко любопитно. Ако следвате реката на стратегическите игри в реално време до нейния извор, винаги ще откриете Dune 2. Тази игра е архетип за всички класически стратегически игри в реално време, които са се появили след нея.
Познавачите на жанра обикновено се сещат първо за WarCraft, Command & Conquer или Age of Empires, но нито една от тях не е оформила тази концепция за битки в реално време, събиране на ресурси и изграждане на бази. Това е, което „Дюн 2“ може да припише на благородното си знаме.
Това постижение не беше достатъчно, за да се превърнат игрите Dune в голямо име наред с WarCraft и други през следващите години. Въпреки това този опит е достатъчен, за да наострим уши от интерес, щом отново се заговори за нова стратегия в реално време, наречена Dune. Чувствам се като завръщане на прародителя.
Предполага се, че поне сред читателите на GlobalESportNews е така, тъй като обявяването на Dune: Spice Wars успя да привлече изненадващо много внимание. Въпреки че конкретната информация за играта досега е останала скрита под слой пясък с дебелина няколко метра.
Но не се притеснявайте. Днес е денят, в който ще започнем да копаем и ще се опитаме да разберем – колко RTS има там изобщо. Трябваше просто да вземем малко повече вода, защото пътуването ни в пустинята беше сухо. Ами – дори по-сухо, отколкото се смяташе първоначално.
Table of Contents
Каква точно е тази игра?
С нашите разговори за Дюн 2, изграждане на бази и стратегия в реално време, ние умишлено ви привлякохме в малко подвижни пясъци (GlobalESportNews не поема никаква отговорност за метафори с пясък от този момент нататък). Защото, въпреки че Spice Wars се рекламира с това жанрово обозначение и не без основание, тя има много малко общо с Dune 2 или Age of Empires 4.
Spice Wars много повече напомня на Civilization в реално време и с един преобладаващ тип терен… Пустиня. В същото време Spice Wars в никакъв случай не е предназначена да привързва играчите към една и съща игра в продължение на десетки часове. Тук, от началото до края, не минават дни, в които прането ни да е мухлясало в машината или по рафтовете да се е натрупал слой прах. Твърди се, че една партида от Spice Wars продължава между три и пет часа.
Spice Wars се намира тук, между пясъчните ивици. За да я наречем класическа стратегия в реално време, построяването на базата просто не е достатъчно характерно, а битките не са достатъчно присъщи. Но всеки, който очаква пълноценна глобална стратегическа игра на пустинната планета Аракис, също е малко в грешка.
Новата Дюн е и двете. В това се крие предизвикателството, но и най-големият му потенциал.
Мъглата на войната също може да бъде красива
Първото нещо, което привлече вниманието ни по време на представянето на геймплея на Dune: Spice Wars, беше преобладаващата мъгла на войната. И не само защото в началото на играта цялата карта е покрита от него и само една малка зона със столицата на нашата фракция е пощадена. Съвсем банално, но и изглежда доста красиво.
Това може да звучи като странно увлечение по пясъчните облаци, но начинът, по който гъстата, светлокафява маса прах се стеле над пейзажа, като постоянно се люлее и издува като голям гръмотевичен облак, е почти хипнотизиращ.
По принцип пейзажите в Spice Wars изглеждат страхотно, въпреки че тук се вижда само пустиня, точно както в оригинала. Друг е въпросът доколко ви харесват отчасти силно пресилените герои.
В първите няколко минути на играта обаче целта е да прогоните пясъчните облаци с помощта на подобните на водни кончета орнитоптери. В края на краищата под тях се крият различни въпросителни, които трябва да бъдат проучени. В най-добрия случай ще открием и лилава зона в непосредствена близост до главния щанд – източник на подправката, която определя всичко във Вселената на Дюн.
Извличане на ресурси
Няма съмнение, че подправката има някаква роля в играта на Дюн. Той обаче далеч не е единственият ресурс, за който трябва да се грижим. Всъщност в голямата схема на нещата Спайс не заема толкова важна роля, че да засенчи всичко останало. За водата например се твърди, че е поне толкова важна, колкото и желаното лекарство. Ако водата свърши, субектите започват да се бунтуват.
Основната цел на
Spice е, че ни дава още един ресурс – Solari. Това е мръсна печалба, която, както всички знаем, винаги е важна в глобалните стратегически игри. Независимо дали става дума за заплащане на войници, строеж на сгради или финансиране на действия на агенти. Алтернативно, можем също така да трупаме подправките, което е още по-важно според разработчиците. Императорът редовно изисква своя дял и ако той не е достатъчен, това има отрицателни последици за репутацията ни в Ландраад. Място, където всички благородници от империята се срещат, за да спорят.
Но наркотиците, водата и парите също не са истинско нещо, макар Тони Монтана да не е съгласен. В Дюна се нуждаем и от ресурс, наречен плазбетон, за да строим сгради, и от работна ръка, за да набираме войници – т.е. предмети.
По-голямата част от тези ресурси се събират или добиват чрез откриване на останки от кораби, руини или кервани. Специално за добива на полезни изкопаеми трябва да превземем и близките села. Обикновено това става със сила на оръжието, но фракцията на Дома на Атреидите може да ги смекчи и с думи.
2022 в ранен достъп
Dune Spice wars е планирана за пускане по-късно тази година, но засега е само в ранен достъп. В началото са планирани само отделни игри срещу противници с изкуствен интелект. Мултиплейърът ще бъде добавен само чрез актуализации. Същото важи и за кампанията с разкази. Възможно е до пускането на играта в продажба към нея да бъдат добавени още фракции. Засега са планирани само четири. Според разработчиците периодът на ранен достъп ще продължи между девет и дванадесет месеца.
Всеки благородник за себе си
Привличането на едно село, вместо да се принуждава населението да се присъедини, е пример за това как всяка от общо четирите фракции трябва да се отличава от останалите. Засега са известни имената само на Дом Атреиди и Дом Харконен. Старите караници.
Докато дипломатически умелият Дом Атреиди отдава голямо значение на лоялността и честта, Дом Харконен, воден от кръглоглавия лидер Владимир, е известен като безсъвестен опортюнист, който дава предимство на военната мощ и флиртува с шпионажа и дори с убийството. Въпреки това всяка фракция може да се различава леко в различните игри, тъй като още в началото избираме двама от четирима съветници.
Всеки от тях ни дава пасивни предимства. Например можем да решим дали да компенсираме дипломатическия си недостатък с политик, който е опитен в тази област, в ролята на Дом Харконен, или да оптимизираме военната сила на тази фракция още повече благодарение на твърд генерал.
Всяка фракция получава и напълно уникален избор от единици. Силите на Атреидите разчитат на добра защита и имат възможност да се подкрепят взаимно – войските на Харконен, от друга страна, са изключително жестоки, могат да изпаднат в берсеркерска ярост или да нанесат огромни щети дори за сметка на собствените си хора. Дюн: Войните на подправките не е съвсем изтънчена в показването на това кой има симпатии – но това никога не е било различно в оригинала.
Битките в „Дюн“ обаче не са точно емоционалната кулминация на презентацията. Предполага се, че тук са необходими правилното позициониране и доброто микроуправление, но досега нищо от това не изглежда като блестяща битка. Героите се блъскат един друг, докато останалите не се набият на очи. Между другото, подобни битки могат да привлекат и пясъчни червеи, които после изяждат цели полкове. Това от своя страна изглежда впечатляващо.
Владетели, търговци, мошеници
Разбира се, битките все още могат да се променят много преди пускането на играта, в крайна сметка ефектите все още се усъвършенстват и една игрална сесия ще покаже дали има вълнуващи стратегически решения. Но във всеки случай е ясно, че битките в Dune: Spice Wars не трябва да носят само забавлението на играта.
Това ни връща към въпроса: Spice Wars е RTS, но с много актуални 4X механики. Ето защо, освен да се бием, е важно да поставим противниците си на мястото им и по дипломатически път. За тази цел Spice Wars предлага три варианта:
- Дипломация: Съвсем класически можем просто да влезем в контакт с други фракции на картата. Не е задължително Харконен и Атреидите да се борят ожесточено помежду си. Дипломатическият прозорец се използва главно за обмен на стоки или сключване на споразумения. Например, те могат да се споразумеят да увеличат авторитета на другия. За тази цел нито една от фракциите не може да гласува срещу другата в Ландсраад. Такива споразумения се отключват в дървото на изследванията.
- The Landsraad: По време на играта на Войните на подправките нашата фракция натрупва политическо влияние. Или чрез добри отношения с други фракции, точни налози за подправки към императора, специални сгради или шпионаж. По-голямото влияние означава повече гласове в Ландсраад – благородническата асамблея на империята. Тук редовно се гласуват декрети, които винаги засягат определена фракция. Те могат да бъдат отрицателни или положителни. Например една наредба увеличава всички разходи за строителство на избраната фракция с 50 процента.
- Шпионаж: Всяка фракция може да назначи до девет агенти на мисии. За тази цел героите просто се изпращат в друга фракция или институция. Като шпионин на врага агентът събира информация за ресурсите и армията, докато в Ландраад се генерира влияние, а места като Космическата гилдия или ЧОАМ генерират съответно работна сила и пари.
Това звучи като много, но по отношение на сложността всяка от тези опции остава доста повърхностна – поне според впечатленията ни досега. Spice Wars не иска да стартира игри, които продължават с дни, а по-скоро да се сведе до петте часа, споменати в началото.
Тази победа след пет часа също не може да бъде постигната с военни средства без изключение. Разбира се, можем напълно да изметем другите фракции от планетата и след това да се търкаляме из всички находища на подправки на Аракис, усмихвайки се крадливо, но това не винаги изисква войници.
Освен че е напълно унищожена, дадена фракция се счита за унищожена и ако успеем да извършим изключително ресурсоемко действие за убийство на агент. Дипломатическата победа е още по-малко кървава. Ако имаме достатъчно влияние, най-накрая ще успеем да принудим другата фракция в Ландраад да назначи нашия владетел за губернатор на Аракис.
А и има и победа по точки, която тук се нарича хегемония. Но кой иска да спечели по точки!?
Сух като пустинята
Тази смесица от стратегия в реално време и глобална стратегия е привлекателна, без съмнение. В крайна сметка има хора, които може да не искат да жертват целия си уикенд за една игра на Civilization. А тези, които познават Дюн, със сигурност ще се насладят на всички политически тънкости на заден план. Този свят често е нещо повече от война и подправки.
Съдейки по сцените от геймплея обаче, все още има опасност дипломацията, търговията и шпионажът в сегашния им вид да не са достатъчни, за да предизвикат напрежение. Защото Dune: Spice Wars все още изглежда много суха. Това се дължи не само на малко невзрачните битки, но и на малко скучните набези по суша и шпионски действия, които не насочват паракомпаса ни в посока на забавлението от играта.
Но все още не можем да направим пълна оценка на това. От една страна, интерфейсът все още се преработва, а от друга, подобна стратегическа игра трябва да бъде разработена самостоятелно, преди да можем да преценим. Може би военните действия, изграждането на бази, нахлуването в земи и шпионажът си взаимодействат толкова добре, че стратегът в нас не иска да спре.
Само за да разберем, определено искаме да останем в играта. Втората причина е просто, че Spice Wars е толкова интересна смесица от жанрове. Бихме искали да разберем дали концепцията наистина работи.
Присъда на редактора
Все още съм в процес на малко проучване на вселената на Дюн. Досега не съм имал възможност да го направя. В края на краищата „Дюн“ достигна своя културен връх, преди да се родя. Затова, за мой срам, трябва да призная, че никога не съм играл Дюн 2. Но бавно наваксвам с това. Новата филмова адаптация от миналата година също беше полезна.
Следващата ми възможност е Spice Wars. Искам да разбера какво е това, което толкова много очарова феновете в тази вселена. Вече мога да разбера защо някои биха предпочели чиста RTS пред тази доста необичайна смесица от механики на глобална стратегия. Но Dune 2 не е известна и до днес, защото продължава конвенциите на RTS от 1992 г. Той се преориентира и създава свой собствен поджанр.
Дали Spice Wars ще успее да направи нещо подобно – в това можете спокойно да се съмнявате. По някакъв начин обаче идеята да я играя сам ме привлича. Да се установи дали глобалната стратегия наистина може да бъде сведена до максимум пет часа. Засега впечатлението ми е, че изглежда твърде суха за такива бързи игри. Но хей, това някак си много добре пасва на обстановката.
