Когато играя Ghostrunner 2, умирам практически на всеки 30 секунди. Въпреки това се забавлявам много с тази екшън игра.
Не съм от най-търпеливите играчи, безнадеждно лош шофьор съм и намирам мисиите под натиск на времето за ужасни. Човек би си помислил, че това не са най-добрите предпоставки за Ghostrunner 2. Но все пак изиграх киберпънк екшъна и се изненадах колко много се забавлявам като неонова нинджа.
Една грешна стъпка е достатъчна
Подобно на първия Ghostrunner, продължението разчита на геймплейна схема, която на пръв поглед звучи разочароващо за обикновените играчи. Като кибернинджа си проправям път през мрачен, футуристичен град и не мога да си позволя да направя нито една грешка:Всеки удар, който поемам, ме изпраща в задгробния живот.
Всъщност аз умирам много, много често. В половинчасовата версия за игра умирам 75 пъти по време на първата игра. Така че умирам приблизително веднъж на всеки 30 секунди Но за моя изненада никога не искам да се откажа раздразнен.
Ghostrunners 2 успява – вероятно също като предшественика си – да ме мотивира, дори когато се справям с даден участък за десети път. Това се дължи на няколко фактора, сред които:
- Няма време за зареждане:След като умра, натискам един бутон и скачам направо обратно в битката.
- Смъртта не е лоша:Играта ми дава много точки за запазване, ако допусна грешка, трябва само да повторя последната част, губя максимум две минути от игровото време.
- Забавно е да се подобряваш:Когато успея да изиграя дадена секция перфектно, усещането е невероятно добро. За част от секундата катаната ми разсича цели групи врагове и имам чувството, че наистина съм талантлив воин (поне до следващата смърт.
Бързо, бързо, Ghostrunner
Но как изобщо играе Ghostrunner? Отговорът е: бързо. Спринтирам, скачам и се плъзгам из светещия киберпънк град, люлея се над пропасти на въжета, хвърлям се по релси и бягам покрай стени.
В същото време трябва да избягвам, да парирам вражески снаряди и атаки с меча си катана и да довършвам враговете. Стоенето на едно място рядко е полезно, почти винаги трябва да нанасям първи удари и да се движа, за да оцелея.
D
Но това е само част от Ghostrunner 2, защото съвсем нов е мотоциклетът, на който се качвам, когато ми се наложи, и след това се състезавам по улици и вентилационни шахти със спираща дъха скорост:
По принцип тук важат същите правила. В игралната мисия преследвам сигнал, който ще загубя, ако забавя прекалено много. Така че постоянно трябва да карам с максимална скорост, оцелявайки от опасностите на пътя вместо от враговете.
Избягвам препятствия, прескачам каньони, които внезапно се отварят, отварям порти, които препречват пътя ми, с добре насочен удар и преминавам от пътя към страничните стени на тунел.
Тази част е почти толкова добре направена, колкото и действието с мечове. И тук често умирам, но се чувствам като истински състезател, когато успешно овладея някой пасаж. Въпреки това не се чувствам толкова готин, колкото пеша с меч в ръка, но това е и защото не съм голям фен на състезателните игри.
Какво е страхотно, къде все още има въпроси?
Какво ми хареса повече и какво не ми хареса толкова много в Ghostrunner 2, ще ви дам кратко резюме:
Това беше страхотно:
- Прилив на адреналин:Никога няма скучен момент в светкавичните паркур и битки. Ако усъвършенствам движенията си, се чувствам като истинска кибернинджа. Саундтракът допълва атмосферата.
- Няма разочарование:Благодарение на щедро разпределените точки за запазване, винаги се налага да повтарям последната част, само когато умра. Освен това се чувствам много добре, когато след многобройни опити успея да разбия едно ниво.
- Забележимо подобрение:Колкото по-дълго играя, толкова по-лесно става управлението и толкова по-умел ставам в битките и паркура. В същото време предизвикателствата се увеличават, така че никога не става прекалено лесно, а точно обратното.
Засега не съм сигурен за тази игра:
- Паркур:В някои участъци ми беше много трудно да напредвам, например когато трябваше да скоча във въздуха и да се плъзна във вентилационна шахта. Това не би трябвало непременно да е предизвикателство. Като цяло обаче паркурът се играе доста гладко.
- История:След половин час е почти невъзможно да кажа нещо за историята на Ghostrunner 2, защото не разбирам за какво точно става въпрос. Диалогът по радиото е прост, но солидно написан.
- Нови умения:В хода на играта могат да бъдат придобити подобрени умения. Нищо от тях обаче все още не можеше да се види във версията за половинчасова игра.
Какво е мнението ви за Ghostrunner 2 досега? Харесаха ли ви първите трейлъри и бихте ли искали да изпробвате втората част на киберпънк екшъна? Доволни ли сте, че заглавието по същество прилича на предшественика си, но въвежда някои нововъведения като мотоциклета? Или смятате, че е трябвало да има повече или по-малко промени? Напишете го в коментарите!
Присъда на редактора
Честно казано, трябва да кажа, че съм наистина изненадан колко много ми харесва Ghostrunner 2 досега. Дори нивото с мотоциклет с ограничение във времето и честите смъртни случаи не ме лишават нито за миг от мотивацията ми. Играта веднага ме привлича и кара половин час да ми се струва като десет минути.
След като първата Ghostrunner вече беше истински фаворит в Steam с над 90 процента положителни отзиви, не се съмнявам, че втората част отново ще бъде приета изключително добре. Тъй като фокусът е върху бързия паркур и смъртоносните схватки, дори и една посредствена история едва ли би могла да развали забавлението тук. А и технологията засега се справя добре; не съм се сблъсквал с никакви проблеми с производителността или бъгове.
Добре е направено и голямото нововъведение – мотоциклетът. Шофьорските секции внасят повече разнообразие в играта и се усещат също толкова добре, колкото и останалите части на играта. Въпреки многото прекъсвания заради смъртни случаи, и тук не губим интерес и не излизаме от синхрон.
