Безплатна демо версия на Never Grave, която смесва няколко жанра по интересен начин, е достъпна в Steam Next Fest. Ние я изпробвахме
Игра, която се разпространява от създателите на Palworld Pocket Pair и на пръв поглед поразително прилича на Hollow Knight? Признавам си: Преди първото пускане на Never Grave: The Witch and The Curseбях скептично настроен и ме вълнуваше повече въпросът дали някой не се е вдъхновил прекалено много от друго успешно заглавие
След няколко часа игра обаче останах смаян:Never Grave вече може да стои на собствените си крака въпреки очевидния визуален модел за подражание. Защото играта съчетава геймплей, подобен на този на измамници, с крафтинг и изграждане на градове, което на хартия звучи наистина странно, но е много забавно!
Поради провеждащия се в момента Steam Next Festможете да играете демото безплатно. Ние играхме и други интересни заглавия, като например фентъзито TarkovDungeonborneили хорър строителната играThe Tribe Must Survive.
Благодарение на настоящияSteam Next Festможете да играете демото безплатно. Играли сме и други вълнуващи заглавия, като например фентъзито TarkovDungeonborneили хорър строителната играThe Tribe Must Survive
(Ето демото на Never Grave в Steam)
След бавния старт забавното турбо на играта се разпалва
В началото Never Grave почти ме отблъсна. Защото първите десет минути са наистина скучни, поне за ценители на жанра като мен. Като симпатична вещица ми се обясняват основите на управлението, например как да скачам – но твърде дълго трябва да прескачам пропасти или да се катеря по первази, без да се случва нищо.
Един трик се откроява в неубедителния урок:Мога да се откажа от физическата си форма по всяко времеи просто да се разхождам като шапка. Това ми позволява да достигам иначе недостъпни места, а също и да увеличавам максимално височината на скока си, като напускам тялото си в подходящия момент. Забавна механика, без която на много места нямаше да мога да напредвам повече.
След урока забавлението най-накрая започва: Сега виждам как отделните жанрови елементи се комбинират помежду си и съм много впечатлен. Never Grave постига симбиозата между роуминг-подобна, занаятчийска и строителна игра по следния начин:
- Rogue-like:Скитам се из случайно генерирани подземия, пълни с врагове, капани и портали. Както вХадесилиDead Cellsнамирам буфери, тук под формата на книги със заклинания, които ме правят по-силен до следващата ми смърт или ми дават други предимства. Артефактите, от друга страна, ми дават постоянни нови способности, като например двоен скок. И да: има и трудни битки с босове!
- Занаятчийство:В подземията мога да събирам ресурси на много места, като например дърво, камъни, златни монети или реактиви за чудовища. Мога да ги използвам, за да отключвам нови умения или да подобрявам съществуващите, но и да направя нещо добро за селото.
- Игра за строителство:Селото? Да, прочетохте правилно: Като вещица в Never Grave помагам за възстановяването на село, което е разрушено до основи. В хода на играта намирам цяла поредица от строителни планове, които първо трябва да проуча, за да мога да построя сгради. От друга страна, в свободния режим мога дори да построя 2D сгради по свои собствени идеи. В замяна на това селяните ми дават още строителни планове или семена, например за отглеждане на домати.
Ако сега сте любопитни, имам специално удоволствие за вас:10 минути некоментиран геймплей– Просто натиснах бутона за запис, докато играех. Забавлявайте се да го гледате!
Попаднал в цикъла на играта
Комбинацията от горните три компонента предизвиква нещо, което ми се случва само в няколко игри: въвлечен съм в геймплейна примка, която ме държи пред екрана с часове
Ако трябваше да запиша мислите си, докато играех Never Grave, в доклад за преживяването, той щеше да звучи така:
Само още едно подземие
За изследване остава само този план.
Капана, нямам достатъчно домати!
Ох, колко готино изглежда този бос?!
Оф, колко е труден този бос?!
Ляв или десен?
Боже, трябваше да тръгна наляво…
Ура, готово! Отивам в селото да построя следващата къща!
Като вещица мога не само да се откажа от тялото си и да изживея съществуването си като шапка,Мога също така да се вмъквам в телата на победени врагове!За съжаление това не е възможно с всички врагове, в моята игрална сесия успях само с едно скелетно куче. Можете да видите времето ми със симпатичното лъчезарно куче във видеото по-горе от минута 03:36.
Все още има някои въпроси без отговор относно обхвата на играта Never Grave: Колко вида сгради има? Колко сложни са процеси като алхимията или отглеждането на собствени ресурси по-късно в играта? Колко са различните среди на подземията?
Трябва обаче да кажа, че дори Never Grave да се окаже доста кратка игра, бих я препоръчал с чиста съвест, особено на феновете на мошеничествата, въз основа на това, което съм играл досега.
Между другото, в завършената игра би трябвало да има и режим за много играчи.Все още обаче не успях да го изпробвам в демото.
Голям потенциал, но все още много нешлифовани ръбове
Има ли Never Grave някакви недостатъци? О, да, наистина много големи. Бойната система просто все още не се усеща правилно. Всеки, който очаква успокояващата хирургическа прецизност на визуалния модел за подражание Hollow Knight или Dead Cells, ще остане разочарован.
Независимо дали нанасям удар, избягвам враговете, слизам по стълба или извършвам целенасочени скокове, за да избегна смъртоносните шипове по земята – всичко все още се усеща прекалено гъбесто, което води до досадни грешки не по моя вина. Разработчикът Frontside 180 трябва спешно да направи подобрения тук преди преиздаването през първото тримесечие на 2024 г.
Друг недостатък е нивото на трудност: аз съм всичко друго, но не и новак в жанра, известен още като noob
в академичния дискурс. Въпреки това почти не успях да завърша нито едно ниво на подземията, без да умра, особено в началото, което отчасти се дължи на споменатите по-горе странности в управлението.
Но дори и след като загрях с управлението, Never Grave си остава адски трудна игра на места. Най-късно първата битка с бос ще ви занимава известно време, просто защото вашата вещица може да понесе само няколко удара.
Заключението ми все още е много положително. Не очаквах много от Never Grave, когато я започнах за първи път. Към края обаче не исках да спирам. Това е добър знак! Наистина се надявам, че управлението ще бъде подобрено преди издаването. Така или иначе, веднага щом Never Grave бъде пусната, ще бъда повече от щастлив да посетя играта още веднъж.