Животът е странен: Истински цветове е история, която скоро няма да забравите. В нашия тест ще разберете какво го прави необикновен – и къде все още се проваля.
Тестерът на Life is Strange: True Colors седи пред финалните надписи след дълга нощ, със сълзи на очи, приключил със света, но все пак някак щастлив. Трябва да вземете решение:
– Оставете я да си поплаче на спокойствие
.
– Кажете ѝ да се вземе в ръце, искате да прочетете ревю за играта
Всичко е наред, струваше си да опитате. Предстои ви изпитание! Ревю, в което ви казваме защо непременно трябва да играете Life is Strange: True Colors – дори и да не е перфектна игра.
Всеки, който вече е играл Life is Strange, знае рецептата за успех: емоционална история за съзряване, мистериозен криминален случай, суперсила, важни решения и задушевен инди саундтрак. И въпреки че Life is Strange 2 също имаше всички тези съставки, тя не се доближаваше до магията на първата част. True Colors отново успява … почти.
Table of Contents
Това е всичко в Life is Strange: True Colors
Нашата нова героиня е Алекс – млада жена, която е израснала в домове за деца и приемни семейства след трудно детство. След много години по-големият ѝ брат Гейб я издирва и я моли да дойде в Хейвън Спрингс, където оттогава живее на сигурно място. Но един трагичен инцидент изважда всичко от равновесие.
За да разреши случая, Алекс използва сила, която дълго време се е опитвала да потисне. Тя може да вижда чувствата на другите хора и да чува мислите им за тях. Когато страхът, гневът или тъгата станат особено силни, Алекс може да вижда света през очите на този човек и да си припомня спомени и чувства, свързани с предметите в околната среда.
Сила, за която обаче не бива да мислите повече от няколко секунди, защото в противен случай логическите пропуски бързо стават очевидни. Понякога Алекс може да прочете съвсем обикновените емоции на NPC, а друг път действително силните емоции на главните герои остават скрити за нас. Въпреки че можем да използваме силата свободно по всяко време, тя често работи точно както е необходимо за сюжета. Вълнуващи експерименти, скрити тайни, изненадващи разкрития встрани от основния сюжет… тук можеше да се направи много повече!
Алекс вижда силата си не като благословия, а като проклятие. Защото собствените ѝ емоции се сливат с тези на околните и затова през целия си живот тя вече се бори с неконтролируеми изблици на гняв или силна скръб.
Големи емоции
Това е една от най-силните страни на „Истински цветове“: опознаваме героите на Хейвън Спрингс отблизо – техните най-дълбоки страхове и тревоги, както и взаимоотношенията им помежду им. Ние самите ги превръщаме в наши врагове, приятели или дори партньори чрез своя избор. Защото Райън и Стеф, най-добрите приятели на брата на Алекс – Гейб, проявяват романтичен интерес към нея.
За да сме наясно: Нищо от това не е измислено. Алекс има страхотна химия с всички герои, за което спомага и добре направеното озвучаване с известни немски говорители. Диалозите ни са истински, преживяваме заедно моменти, за които мислим дълго време, и редовно получаваме съобщения от новите си приятели. И трябва да кажем: никога досега не сме се наслаждавали толкова много на четенето на текстови дневници в игра.
Съобщенията и записите в социалните мрежи на мобилните ни телефони понякога са забавни, понякога са вълнуващ намек за бъдещи събития, а понякога са удар в корема. Например, четем по-стари съобщения от мъж, с когото Алекс е била на няколко срещи. Една вечер тя го пита дали може да пренощува при него, защото условията в дома са станали непоносими. Въпрос, който тя също така изпрати на приятел няколко пъти. Следващите съобщения, които завършват с блокиране на контакта с Алекс, предизвикват тръпки по гърба ни.
„Истински цветове“ не се страхува от шокиращи моменти. Той използва темите за смъртта, насилието в семейството, болестите и вината не само като похват, а им дава необходимото пространство. Но тя не винаги предлага решение – точно както и животът.
Главните герои са визуално проектирани с невероятна любов. Чертите на лицето, облеклото и израженията им ни казват изключително много за тяхната личност. Жалко е, че скованите анимации понякога са за сметка на правдоподобността и изражението. Особено защото емоциите играят толкова важна роля. Но също така и на непознатите персонажи без имена, които срещаме в света, можеше да се отдаде много повече внимание. Те не излизат извън рамките на взаимозаменяемите стандартни модели с минимална анимация.
Open World ultra light
Първоначално ни беше казано, че ще преживеем един вид отворен свят в True Colors – „So Mittel Open Village“ би било по-точна перифраза. От втора глава нататък се движим съвсем свободно из Хейвън Спрингс и можем да решаваме незадължителни странични задачи, но повечето сгради остават затворени за нас. По наше мнение обаче това се вписва много по-добре в концепцията на играта Life is Strange. Връщането в малък град, който постепенно се превръща в наш дом, е много по-добро решение от пътуването от втората част.
Защото миньорското градче Хейвън Спрингс е почти като самостоятелен персонаж. Тя е пълна с малки истории и детайли, които искат да бъдат открити от нас. Миньор говори с майка си по телефона, притеснен за работата си. Сладоледен салон, който създава нов вид сладолед чрез нашата намеса. Талони за отстъпка за аптеката за марихуана на долната улица в музикалния магазин… чакай, какво?
Да, на пръв поглед Хейвън Спрингс изглежда като нереалистична хипстърска визия. Как може да оцелее едно село с магазин за цветя, музикален магазин и пункт за марихуана? Но всъщност това обяснява защо Хейвън Спрингс зависи от финансовата подкрепа на минната компания Typhon, която играе важна роля в сюжета. Всичко е взаимосвързано.
Каква роля играят решенията?
Разбира се, това нямаше да е Life is Strange без поредица от сериозни избори. Трябва ли да приемем съмнително предложение за споразумение? На кого наистина можем да се доверим? Но дори малки решения като избора на име за нашия LARP персонаж оформят нашата собствена история.
В крайна сметка, въпреки че изборът ни води до един от петте различни края, пътят до него за съжаление остава повече или по-малко линеен. Всъщност понякога решенията ни не влияят толкова на това, което се случва, колкото на начина, по който реагират на тях нашите ближни.
Фактът, че сюжетните линии винаги завършват в сходни ситуации, е разочароващ, но въпреки това реакциите на хората са наистина значими. Защото в този момент те са нещо повече от герои от видеоигра. Защото тяхното мнение е важно за нас. Защото понякога с часове носим угризения на съвестта за грешно решение.
Защото се оказва, че има някои очевидно погрешни решения. Те невинаги са ясни, както си ги представяме, но неизбежно водят до донякъде незадоволително решение. Лошото е, че рядко имаме възможност да поправим такива решения.
Неповторимо преживяване
Животът е странен: Истински цветове в много отношения възвръща магията от първата част, която нито Life is Strange 2, нито Before the Storm успяха да уловят. Въпреки това ни липсват и някои аспекти. Възможността за превъртане на времето осигуряваше вълнуващи пъзели в един или друг момент. В „Истински цветове“ изобщо няма такова нещо. Силата на разчитане на емоциите се използва само за отключване на допълнителен диалог или за да научите повече за историята. Играта не предлага никакво предизвикателство от механична гледна точка.
По принцип трябва да знаете в какво се забърквате с True Colors: Ще видите много сцени, които от време на време се прекъсват от диалог, (почти) свободно роуминг или мини-игри като футбол на маса. Повече интерактивност под формата на пъзели и експериментиране със силите ни определено щеше да е от полза за True Colors.
Но в крайна сметка играта е нещо повече от сумата на своите части. Героите са тези, които се чувстват като живи, дишащи човешки същества и стават наши приятели, врагове и любовници. Това е история, която ни оставя замислени и меланхолични, но и с чувство на надежда. Ето защо Life is Strange: True Colors в крайна сметка не е съвършен. Но все пак това е игра, която трябва да изживеете.
