No Man’s Sky непрекъснато се развива. Актуализацията на Waypoint отваря космическия пясъчник за всички, на които не им се занимава с колекциониране и крафтинг.
Table of Contents
Космос, безкрайни пространства. Така започва уводът на известната научнофантастична поредица
започва. No Man’s Sky също е безкрайна. Това се отнася не само за размера, благодарение на неограничения брой случайно генерирани галактики, но с новата актуализация Waypoint най-накрая и за свободата на играчите.
Вероятно най-голямото нововъведение в No Man’s Sky 4.0 е нивото на трудност, което може да се определя във всеки детайл. Искам ли например да няма елементи на оцеляване, да няма разходи, но да има предизвикателни битки срещу космически кораби или същества? Няма проблем! Така че новата функция дава възможност за радикална намеса в геймплея и това е гениален ход.
No Man’s Sky е огромен космически пясъчник, който всеки играч иска да оформи по различен начин. Така че защо да не направим началната точка също напълно безплатна? Шест години след излизането на играта, Waypoint беше решаващият фактор за това да играя No Man’s Sky през 2022 г. Разберете защо трябва да направите същото в тази статия.
След шест години си допаднахме
Естетиката и визията на No Man’s Sky ме привлякоха при пускането на играта, но бурните първи дни ме отблъснаха. След това винаги е имало малки подходи. Почти се поддадох на изкушението на свободните възможности за проектиране на собствена космическа база и изследването на безкрайната галактика – многобройните безплатни актуализации правят No Man’s Sky все по-интересна от 2016 г. насам.
Най-вече ме отблъскваше действителната механика на играта, която според мен се състоеше от добив на ресурси и управление на ресурсите. Простото майсторене без никаква мотивация, каквото е възможно в творческия режим, също не беше нещо, което исках да правя. Трябваше да осъзная: Предпочитам да съм мързелив във видеоигрите и няма да съм доволен от No Man’s Sky. Състояние на връзката: Сложно е.
Но в галактиката на Hello Games има нова примамка, която носи името Waypoint. Една от новите функции: В 25 категории и до четири степени във всяка от тях може да се определи степента на трудност и удобство за потребителя. Играчът може да реши дали в резултата му все още да има битки или дали изобщо е необходимо управление на ресурсите, а пазаруването при търговеца може да бъде и безплатно. Тези улеснения вече съществуваха в творческия режим на играта, който беше добавен в актуализацията Foundation през 2016 г. Въпреки това творческият режим е само ясно определена настройка по подразбиране – персонализираните градации досега бяха невъзможни.
За мен това промени драстично изживяването ми в играта No Man’s Sky: Например вече не ми се налага да прекарвам часове в изсмукване на ресурси от повърхността на планетата с мултифункционалния си инструмент, за да започна изследователската си обиколка в космоса и да отключа разширения за изграждане на бази. За целта обаче мога да активирам задачи за оцеляване и битки, които ми дават допълнителна мотивация.
Това, което е наистина страхотно, е възможността да регулирате нивото на трудност в почти всички аспекти, дори по време на играта. По този начин мога да дооформя преживяването си в No Man’s Sky с увеличаване на времето за игра и опита и да го адаптирам към променящите се предпочитания. Един ден може да искам вълнение и екшън, а друг – просто да се отпусна и да се нося в пространството. Динамичното ниво на трудност прави тези промени възможни по всяко време в същото състояние на играта.
Новите посетители са щастливи, ветераните са възмутени
Въпреки това Waypoint, 155-ата (!) актуализация за No Man’s Sky, предлага много повече нововъведения, които ме убедиха. За новодошлите те улесняват значително живота в космоса. Сред тях е преработеният инвентар, който сега предлага повече комфорт и пространство. Още от Oblivion и Fallout знам колко е досадно да изследваш свят с инвентар, който граничи с пренаселеност, така че това е добре дошло подобрение в моите очи.
Промяната в системата за инвентар обаче предизвика недоволство сред ветераните на играта. Накратко: вече не е възможно да извлечете абсолютния максимум от героя си. Това е така, защото технологичните подобрения вече работят по различен начин. Така че всеки, който преди това е вложил часове в оптимизация, вече не е свръхсилен в 4.0, а само силен. Това разбираемо разгневява някои хардкор играчи.
Но това не е най-радикалната промяна, която Hello Games са правили в тази област в историята на играта. Единствената константа в No Man’s Sky продължава да бъде промяната. Въпреки че разбирам гнева, се радвам на корекциите и по-простото оформление на инвентара.
No Man’s Sky предлага много възможности и в началото може да бъде малко претрупано. Приблизително 30-часовата кампания е добър урок, но все се чувствах напълно задушен от възможностите. По-простият дизайн и същевременно по-голямата свобода правят началото много по-спокойно за мен.
Моето любимо място в космоса
След като преодолях първоначалния стрес, се потопих изцяло в галактиките на No Man’s Sky. Кампанията беше първото ми обаждане. Макар да забелязвате, че в играта все още няма гигантски бюджет, в нея има много любов и чар.
Донякъде спокойната постановка много добре подхождаше на моя небрежен стил на игра. Благодарение на определеното ми ниво на трудност не ми се налагаше да се притеснявам много за ресурсите и можех просто да изследвам. Това е и аспектът, който най-много ми харесва в играта.
Като подозирах още при излизането на играта през 2016 г., атмосферата на No Man’s Sky ме привлича. От високоговорителите се чуват мечтателни звуци, докато отново се приземявам на чужда планета, която изглежда много по-различно от последното ми откритие. Бурята нежно раздвижва червения пясък на повърхността, а на заден план над хълмовете се появява нещо като полярна светлина.
Изведнъж срещам нещо като космическо мончичи със зелена козина, наречено D. Galouctae. Разбира се, че го превръщам в свой спътник и от този момент нататък изследвам новооткритата планета с моя космат приятел. Двамата с Галуктае бързо решаваме да се заселим и чуждата планета се превръща в наш нов дом. Следващите няколко часа прекарвам в перфектно изграждане на базата си.
Плановете за отделните части се отключват бързо, не ми трябват никакви ресурси за компонентите. След като базата е завършена, решавам в менюто за трудност да включа режима за оцеляване и да активирам битките. В резултат на това моята база изведнъж изпълнява и друг аспект, а не само да изглежда добре, и изследването на планетата започва от нова гледна точка.
Все още много за изследване
Нерядко съм се чувствал толкова свободен в някоя видеоигра, колкото в No Man’s Sky след актуализацията Waypoint. В същото време изпадам в еуфория, когато видя какво още ме очаква. Големите космически кораби и флотилии все още не са играли роля в хода на играта, нито пък съм строил бази директно в космоса. Все още не съм открил многобройни тайни и визуални забележителности, като например космическите китове, които бяха добавени с актуализацията Leviathan.
Без динамичното ниво на трудност и другите удобни функции на версия 4.0 вероятно никога нямаше да стъпя в No Man’s Sky. Още по-щастлив съм, че Waypoint направи тези опознавателни обиколки възможни за мен. Защото без нововъведенията щях да загубя мотивация много бързо.
Игричното изживяване в No Man’s Sky 4.0 е толкова индивидуално определимо, че направо бих го пожелал и за други представители на жанра. В края на краищата пясъчникът трябва да е просто моята голяма площадка за игра, където важат моите правила. Сменям ги според желанието си и според настроението през деня.
Това е от полза и за разработчиците, тъй като те могат да се обърнат към много по-голяма аудитория. No Man’s Sky ме възприема като по-спокоен играч, който избягва големите препятствия и не иска да прекарва часове в събиране и изработване.
По същия начин хардкор играчите намират предизвикателство, като увеличат нивото на трудност до абсолютния максимум. Тогава и най-малкото докосване заплашва с постоянна смърт героя на играта. Ако на следващия ден предпочитат да се върнат към неангажиращите си занимания, това не е проблем. Крайната свобода на играча е просто гениална концепция.
