Мъртви вуду пирати в тактическа игра в реално време: В GlobalESportNews можете да прочетете ексклузивно всичко за Shadow Gambit, който ще остави Commandos завинаги зад гърба си.
Един от първите въпроси, които зададохме на Mimimi Games в интервюто ни за Shadow Gambit: The Cursed Crew? Е, кой може да го познае? Разбира се, „Защо точно пирати?“ Поне в част от редакционния екип на GlobalESportNews те не плават под твърде добра звезда. И това е въпреки Guybrush Threepwood, Sid Meier“s Pirates и Sea of Thieves.
Доминик Абе, съосновател и творчески директор на екипа за разработка, ни отговори сухо: „Нинджи, каубои, пирати!“ Засмяхме се заедно, защото това можеше да е истина. В историята на компанията Shadow Tactics (нинджи) и Desperados 3 (каубои) са големите, важни и успешни игри.
Shadow Gambit сега трябва да се присъедини към тези заглавия и в идеалния случай да стане още по-успешен.Но Доминик бързо стана отново сериозен и обясни, че немъртвите пирати в играта са били решаващата точка във вътрешния спор за обстановката.
Мими иска да издигне тактиката в реално време на ново ниво с играта Shadow Gambit: The Cursed Crew.От полуреалистични сценарии като Япония от периода Едо или уестърни към повече творческа свобода.
Table of Contents
The Venture
Фактът, че разработването на успешна тактическа игра в реално време не е лесна задача, може да се види още в първоначалната целева аудитория. През 2016 г. играта Shadow Tactics първоначално се хареса на хората, които са израснали с игри като тези от поредицата Commandos или оригиналните заглавия Desperados. Вероятно са на възраст между 35 и 50 години, с покупателна способност, но и критични. Чрез житейски опит, но и чрез възхваляващ поглед дори към неща, които не са били толкова добри в игрите по онова време.
Mimimi обаче успя не само да вдъхнови тези хора с играта Shadow Tactics: Blades of the Shogun, но и да спечели част от поколението на YouTube за тактики в реално време. Ако прегледате (над 26 000) потребителски отзиви (статус: „изключително положителен“) в Steam, ще прочетете отново и отново думите „като командосите“, но също и за това как напълно начинаещите в жанра са попаднали в спиралата на бързото запазване и зареждане благодарение на завладяващата механика, хубавата история и добре направените герои.
А ако потърсите „Shadow Tactics Speedrun“ в YouTube, може дори да не знаете откъде да започнете, така че офертата е многобройна. Накратко: смелата стъпка да се възроди тактиката в реално време се отплати, Mimimi Games може да се нарече Pyro Studios на нашето време най-късно от Desperados 3 насам. И пак не, защото за разлика от родителите на командосите от Испания, мюнхенци искат да направят тактиката в реално време по-голяма, по-добра и по-разнообразна, отколкото сме я познавали досега. И точно тук се появява Гамбит на сенките.
Shadow Gambit: Прокълнатият екипаж е специално начинание не само заради пиратите (подигравка!). Това е и първата игра, която Mimimi пуска на пазара чрез самостоятелно издаване. Въпреки това студиото не трябва да поема всички разходи само, поне не веднага; на борда е Фондът за видеоигри Kowloon Nights (повече за това в карето). Много по-вълнуващо обаче е, че Mimimi иска да прекъсне голяма част от това, което познаваме от Shadow Tactics и Desperados 3 – и в същото време да надгради силните страни на двете игри. Звучи противоречиво? Да и не.
Какво е „Нощи в Коулун“?
За името се крие не само време на деня в един от районите на Хонконг, но и фонд за видеоигри, който обещава на студията максимална самостоятелност. Kowloon (частично) финансира разработването на игри, но не се намесва в творческия процес или в последващото им пускане на пазара. Особено важно за по-малките студия: всеки приход, генериран от дадена игра, отива първо в студиото, а не се изтегля веднага от фонда. Kowloon Nights, например, вече е финансирал филмите Sifu, Scorn или Welcome to Elk.
Вълшебната дума: фентъзи
Преди няколко седмици отпразнувахме фантазията наGlobalESportNews. И сега това е решаващият фактор, който трябва да отличи Shadow Gambit от Shadow Tactics и Desperados 3. Вместо да разчита само на полуреалистични умения като отвличане на вниманието чрез бутилка от оризово вино или хвърлен камък, Shadow Gambit има риба-призрак на име сър Реджиналд, която скача от твърда земя в красива анимация на водата и скока. Да, от земята!
Вместо мъчително да се премята през стени или да се промъква в стаи, господин Меркурий, собственикът на сър Реджиналд, подобно на малката си рибка, просто се гмурка надолу, независимо дали под него има трева или твърд камък, и след това изскача обратно от земята в определен радиус. В идеалния случай по такъв начин, че когато се появи, да потопи безследно противника с мощната си котва.
Вие вече можете да кажете: правилата в Shadow Gambit са основно старите, всеки герой има определен набор от умения. Използването на тези умения с буден ум, с поглед върху терена и разположението на враговете – това е очарованието на жанра. Но уменията са доста по-различни от тези, с които сме се сблъсквали досега. Това е възможно благодарение на немъртвите пирати и фентъзи обстановката.
За пиратите и лицемерите
Този, които си спомнят за филмовата поредица „Карибски пирати“, не грешат много, защото бандата пирати от Shadow Gambit също се движи в златната ера на пиратството на Карибите. В Карибско море, изпълнено с магия, където призраците и мъртвите, както и магията, са нормални и напълно приети в обществото. Почти като игра за убиване… на стрелци в Германия. Единственият проблем е инквизицията на пламтящата девойка.
Вмъкване: В английската версия бандата се нарича Inquisition of the Burning Maiden. Това веднага кара ушите на всички да звънят, те автоматично се сещат за Iron Maiden, независимо дали става дума за музикално комбо или за инструмент за мъчение, което, между другото, се предполага, че е синоним за много хора, както чувам. Във всеки случай, ако Инквизицията беше „Желязната дева“, веднага щяхте да разберете къде се намирате с тези момчета. От друга страна, Blazing Maiden? Дали прислужницата размахваше нещастно свещта? Разбира се, преувеличаваме, но езиковото ни усещане крещи Iron Maiden. Между другото, Мими е наясно с емоционалното ни състояние, но (в момента все още) е на друго мнение, пффф!
Завръщане към Инквизицията на червеите… добре, завръщане към Инквизицията. Той има огромно отношение към магията, знаете го от Тъмните векове. Той потиска населението, което е съгласно с всички тези неща, и също така би искал да прогони всички немъртви и духове от Карибите. За целта тя използва не само силата на оръжията, но и един вид магия, а именно огън, който поглъща душите.
Така се случва, че смелият екипаж на кораба-призрак „Ред Марли“ изведнъж плава из Карибите изненадващо обезсилен, тъй като Инквизицията е обездвижила значителни части от него чрез гореспоменатия пожар. Затова едно от първите ни официални действия в Shadow Gambit е да изправим на крака няколко корабокрушенци, преди да се отправим на лов за съкровището на легендарния Мордекай. Почти сигурно притежава някаква сила, която може да сложи край на Инквизицията веднъж завинаги.
Eight Friends
В общи линии звучи доста подобно на Shadow Tactics или Desperados 3, нали? В тези игри не започвате с всички герои и героини от самото начало. В Shadow Tactics например нинджата Хаято среща самурая Муген и снайпериста Такума „случайно“ в началото. В следващата мисия младият Юки се присъединява към остриетата на шогуна. И така нататък.
Между другото, подобна е ситуацията и в „Десперадос 3“, където Джон Купър също събира своята уестърн банда през първата третина. Това се случва в линейните мисии, които също така развиват сюжета и задълбочават химията между героите. Затова не е чудно, че в тези заглавия не ни е позволено сами да решаваме кой да отиде с нас, за да изпълни мисията XYZ. И в двата случая играта или Мимими се грижат за това вместо нас.
Shadow Gambit е по-различен: не само че мъжете и жените са много повече – има общо осем персонажа – но и можем да избираме своя отряд преди всяка мисия. Разбира се, в зависимост от това кого сме „съживили“ преди.
Spitzfindigen Menschen dürfte inzwischen spätestens jetzt auffallen, dass auf dem Artwork aber neun Seeräuber zu sehen sind. Според Мимими обаче един от тях (Вирджилио, горе вляво) не е играем, но е изключително важен герой в сюжета. И когато се замислите, на рисунката всъщност има десет персонажа, но за десетия ще стане дума по-късно.
Трима приятели
Вълшебното число в мисиите е три. Ще ни бъде позволено да вземем със себе си максимум трима немъртви буканиери по време на мисиите. Единственото изключение изглежда е финалът, който според Мимими ще започне едва когато всичките осем пирати се съберат весело на борда на „Ред Марли“. Между другото, разработчиците не са измислили числото три, а то е изкристализирало по време на тестовете на играта.
Доброто в това: В идеалния случай не носим излишен баласт, т.е. герой, който трябва да прекара по-голямата част от мисията, паркиран в някой храст, в очакване да може да използва веднъж или два пъти готиното си умение. Това се случи съвсем наскоро в Aiko“s Choice, допълнението към Shadow Tactics, когато компактният самурай Муген трябваше да се мотае безполезно на континента за доста време, докато останалата част от екипа беше на офшорните острови. Причина: Mugen не може да плува.
Първите три символа
(Вероятно) лошото в това: затъваме в избора си и стигаме само до точка x с героите, които сме избрали, или трябва да си блъскаме главите непропорционално, защото уменията не са добре съчетани. Първото е доста малко вероятно, тъй като картите в Shadow Gambit трябва да са много по-песъчни, отколкото в Shadow Tactics или Desperados 3, което означава, че ще открием повече възможни маршрути към съответните цели. Дори с не толкова щастливо събрано трио.
Теоритично обаче последното може да се случи. Към днешна дата обаче познаваме в детайли само трима членове на пиратската банда и не можем да затвърдим страха. По-скоро се надяваме, че уменията са проектирани по такъв начин, че всичко да може да се прави с всички комбинации, защото… тези, които искат да играят особено трудно, могат да излязат и само с двама пирати. Или дори само един. Малцина от нас ще го направят, но най-късно след две или три седмици YouTube със сигурност ще ни засрами със скоростни бягания с един персонаж.
Командоси от Адио!
Човек малко се чуди защо фентъзито наистина навлиза в сферата на тактиките в реално време а ла Командос едва през 2023 г. Нашата теория е точно такава: Командоси. Точно към това е ориентиран жанрът от твърде дълго време. Единственото забележително навлизане в свръхестествени сфери през всичките тези години? Дамата с вуду в „Десперадос 3“. И така, сега пълната магическа атака.
Тримата герои, които вече познаваме в детайли и сме виждали в действие, са гореспоменатият Джон Хюз Меркюри и неговата риба-призрак сър Реджиналд, гигантката Гаел ле Брис, която може да стреля както по приятели, така и по врагове от своето оръдие, и Афиа Маникато, която може да приближава враговете си със светкавична скорост и след това да ги унищожава благодарение на магическата си сабя. Докато г-н Меркурий отвлича вниманието на враговете с помощта на риби-призраци, Гаел го прави с фойерверки. Афиа може да спре времето за няколко секунди за отделни хора.
В допълнение, всички те все още имат стандартна атака и пистолет за зареждане с дуло с по един изстрел. Доколкото имаме опит (вижте отново видеото), тези три неща са доста успешна комбинация за началото:
Ако, например, някой инкузионен ханзел е застанал на издигната позиция, която нито г-н Меркурий може да достигне с магическото си гмуркане, нито Афия със светкавичното си заклинание за сабя, Гаел вкарва един от двамата герои в оръдието си и го изстрелва към противника. Черепът на противника не само шуми, но и е беззащитен за известно време и може да бъде вързан и запушен, а след това скрит. С помощта на заклинанието за време Афиа създава безопасен маршрут за бягане и за тримата. А ако трябва да се отървете от враг в бързината и наблизо няма скривалище, г-н Меркурий просто кара мъртвеца да изчезне в земята.
Специалните умения на отделните герои имат минимално време за презареждане, но това едва ли е от значение. Междувременно бързо става ясно: Shadow Gambit се играе по-динамично от Shadow Tactics или Desperados 3, поне с комбинацията от Афия, Гаел и г-н Меркурий. Освен това вече можем да съживяваме елиминирани героини и герои в рамките на мисиите, ако поне един от героите ни оцелее в битка.
Дали тази динамика ще остане същата и при героите, които все още не познаваме в детайли? Трябва да изчакаме и да видим. В идеалния случай обаче трябва да изпробваме всички герои поне веднъж по пътя към финала. Ако се ограничим до едни и същи трима, в най-лошия случай ще стоим в последната мисия със свалени панталони и няма да знаем какво да правим с пет от немъртвите в детайли. Или поне не достатъчно бързо, ако нещата се усложнят.
Вълшебният кораб
Където „когато става трудно“ също е глупост, защото Shadow Gambit все още е тактика в реално време. Тя се дължи на факта, че прекомерно използваме бутоните за бързо запаметяване и бързо зареждане в необичайна степен. Ако забравите да го направите за известно време, това ще ви бъде напомнено от корабна камбана, която ще прозвучи в зелено на монитора.
Ship“s Bell не е случайно, защото за разлика от други заглавия в жанра тази основна механика е вплетена в разказа. Червеният Марли, нашият магически кораб-призрак, ни дава тази възможност. Така че тя е десетият герой, за когото говорихме. Говорейки за говорене: Нашият кораб е не само вълшебен, но и разговорлив. Тя ще коментира (с удоволствие иронизирайки) нашите действия, вероятно за предпочитане тези, в които сме били малко глупави.
Способностите, които Червения Марли ни дава, включват също така режим на сянка (Shadow Tactics) и режим на шоудаун (Desperados 3). Мими все още не знае как се нарича в Shadow Gambit. Предлагаме нещо с букви „sh“, „o“, „w“ и може би „Mode“. Актуализация: Според Mimimi това може да е Ghost Mode. Е, какво знаете!
Така или иначе, това действие ни позволява предварително да планираме щателно (групови) атаки и след това да ги изпълняваме с „Enter“. Наистина готино: Shadow Gambit ни показва в такива ситуации, в които преместваме позицията на фигура, малък предварителен преглед с помощта на фигура-призрак на нашата … фигура-призрак, за да визуализираме възможни грешки в планирането си.
Един остров, две мисии
На уединения остров Молди Гроув ни очакват няколко мисии, като ви показваме две от тях в откъси.
- В зелената мисия трябва да шпионираме плановете на нашия опонент инквизитор Игнасия. Тъй като това е основна мисия, към края тя става двойно по-сложна.
- В червената мисия трябва да възстановим една от ценните черни перли, преди Инквизицията да я изпрати на един от своите крематориумни острови, за да я унищожи завинаги.
Червеният Марли е Нормандия?
Но трябва да започнем с някакъв характер, някой трябва да е начело, някой не трябва да е осакатен от Инквизицията. Завеса за Afia (с ударение върху „fia“). Тя е и навигатор на „Червения Марли“.
С „Ред Марли“ плаваме из Карибско море и можем да се отправяме към острови, когато пожелаем, след като ги открием, за да изпълним очакващите ни там мисии. Това се случва по начин, подобен на този в „Мас Ефект“: на масата с карти на „Ред Марли“ избираме дестинация и тръгваме. На всеки от островите има няколко мисии с различни входни и изходни точки, които можем да изберем или да разгледаме поотделно на подробна карта.
Мисиите са разделени на такива от основната сюжетна линия, от които две могат да бъдат достъпни едновременно. Освен това има мисии, в които трябва да уловим черни перли, и такива, в които събираме душевна магия. Имаме нужда от перли и душевна магия, за да съживим членовете на екипажа.
Има и незадължителни мисии, които се въртят около отделните пирати и пиратски жени. По време на тези мисии научаваме повече за миналото на отделните герои. И не на последно място, Shadow Gambit предлага така наречените възлови мисии, които също не са задължителни. Те се провеждат само на борда на Red Marley. Когато попитахме за целта на незадължителните мисии, Матиас Краут, ръководител на комуникациите в Mimimi, отговори: „Те ви помагат.“ Аха, някаква система за прогресия? Или дори по-дива: Мисии за лоялност в стил Mass Effect? Всичко е възможно – във всеки случай Матиас се обви в смислено мълчание след намека си.
Но сега се вживяваме в тази идея и се чудим дали в Shadow Gambit преди финалната мисия ще има и някаква сцена със смъркане. В края на краищата се предполага, че членовете на екипажа ще създадат по-близки връзки по време на престоя си на „Ред Марли“. И не доказаха ли Муген и Айко още в „Тактика на сенките“, че все още има достатъчно време между битките, за да може шогунът да се приближи?
Освен това, след като видяхме големия червен гущер и скелета да изчезват заедно зад екрана на Lady Vengeance (също жив кораб!) в Divinity: Original Sin 2, нищо не ни изненадва в това отношение! И честно казано, какво лошо има в игра, в която гигантска немъртва жена стреля с оръдие по своите другари по карибските острови?
Присъда на редактора
Когато Кевин се обърна към мен и невинно ме попита дали искам да пиша за предстоящата игра на Mimimi, той вече знаеше отговора ми: „Разбира се!“ Все пак преди повече от шест години имах нещо като възрожденски опит с Shadow Tactics. По-точно възраждане, защото мислех, че игри като Commandos са мъртви и забравени. Остриетата на шогуна доказаха, че съм грешал.
А сега, с Гамбит на сянката (моля, пребройте колко пъти написах „Сянка“ в тази статия, не смея), Мимими тръгва по пътя, който ми подсказаха преди години: С немъртвите пирати студиото наистина изпуска парата. Разбира се, уменията все още трябва да изпълняват определени задачи, например разсейване на вниманието. Или бързо елиминиране. И всичко това по такъв начин, че в идеалния случай да го разберете веднага при първото гледане. Но това са единствените пречки. Не знам обаче за какво се вълнувам повече: за уменията на останалите членове на екипажа, за размера на играта, за разказа или за химията на борда на кораба. Ако всичко се развие по начина, по който си мечтая, Shadow Gambit наистина може да прилича на Mass Effect, със или без сцена с табакера накрая.
