Моето мнение: Фактът, че Splitgate се разпространява по този начин, вече е вълнуваща игра. Защото жанрът на шутърите е узрял за промени.
Всъщност Splitgate е малко нахален. От седмици мултиплейърният шутър се разпространява в Steam, в момента 60 000 души играят едновременно, хората се мотаят на опашка в продължение на 90 минути, само за да получат заветното място в напълно претоварените сървъри – и въпреки това почти всеки аспект на Splitgate е нагло откраднат отнякъде.
Обратната връзка за убиване е точно като в Overwatch, оръжията идват от Halo, дизайнът на картата е някъде между Quake и UT, прибиращите се портали са едно към едно от … можете да се досетите сами. А червените и сините супер войници, с които може да се играе, са толкова близо до нарушаването на търговската марка Halo, че дори Кели Слейтър би склонил глава с уважение.
Но дори не искам да соча с пръст, боже, прекалено много се забавлявам с играта, за да го правя! Препускане през арените, прицелване в хора с DMR, измисляне на умни финтове – геймплеят на Splitgate е колкото прост, толкова и креативен. Той забърква нова рецепта от всякакви добре познати съставки за стрелба, като никой не иска да се запита дали тя е иновативна, дали е просто умно комбинирана, дали е нагло копирана, или по някакъв начин е всичко това.
В моите очи обаче има един въпрос, който трябва да бъде зададен: След дългогодишната егида на Battle Royale, където класическият мултиплейър на арената беше изключително труден (бедните Quake Champions) – как се вписва успехът на Splitgate? И какво може да означава това за бъдещето на жанра на шутърите?
Table of Contents
Защо Splitgate се разраства по този начин?
Успехът на Splitgate е нещо повече от шумотевица в Twitch. Колкото и ценно да е стриймингът от маркетингова гледна точка, една игра не доминира в класациите на Steam седмици наред, ако не е забавна. Никоя стрийминг знаменитост на света не може да ме мотивира да пусна химна в празнична нощ.
Който и да се намеси сега с думите „Е, Splitgate е просто забавление“, е прав, но малко подминава специалната характеристика на играта. Защото през 2021 г. Splitgate изглежда като контрадизайн на Battle Royale: Екшънът чака зад всеки ъгъл, няма прекъсвания, като играч съм постоянно въвлечен. Моята собствена смърт не е истинско наказание (странна фраза), но аз се връщам в състезанието, стрелям с портали, разпъвам N00bs във фланг, бивам изтрит от професионалисти, уча се,
През 2015 г. Epic Games искаше да възроди Unreal Tournament, но така и не го завърши. Защото изведнъж всичко започна да се върти около Fortnite! Проектът е спрян от три години.“
Колкото и да ми харесва тръпката от дългите рундове на Battle Royale, с приятелите ми вече въздъхнахме с облекчение в Острова на възраждането на Warzone, защото по-малкият затворнически battle royale отнема толкова много свободно време. И ето го проблемът: тенденциите при видеоигрите много често преминават на вълни или цикли.
Това, което през 2016 г., по времето на Overwatch и Call of Duty: Black Ops 3, все още беше напълно нормално – бърз мултиплейър deathmatch на малки карти с малки отбори – пет години по-късно отново е странно свежо, защото толкова много известни шутъри от години се фокусират върху забавянето. Дори хардкор алтернативи като Tarkov, Hell Let Loose или Hunt Showdown не правят изключение, напротив.
По-добро от Battle Royale?
Разбира се, в Splitgate липсва обратното на това, което прави Battle Royale толкова вълшебен: индивидуалните съдби, напрежението, историите. Тъй като с моите приятели във всеки рунд на Warzone се случват абсурдни инциденти, задържаме се в някоя изтъркана плевня много по-дълго, отколкото е оправдано, отърваваме се от един хеликоптер на покрива на болницата – тъй като величието на Battle Royale поражда такива уникални истории за лагерен огън, никога не бих казал, че Battle Royale е глупава.
Но Warzone, PUBG и други стратегически мултиплейъри като Rainbow Six и други са като забавни вечери с настолни игри: Трябва да мислите, да планирате, да постигате дългосрочни победи. Колкото повече тактическа дълбочина предлага една игра, толкова по-уникални са моите решения и подходи. В сравнение с това Splitgate е все едно да отидеш стръмно в дискотеката. Безцеремонно, шумно, изпълнено с адреналин – и се редиш на опашка завинаги.
Рунд след рунд се мъча да се представя добре и тук метафората за дискотеката свършва, но искам да кажа само, че Splitgate е точно това перфектно забавление за стрелци след работа, каквото бяха старите CoD-та за мен. Когато не съм в настроение за евентуална фрустрация, играя отборни deathmatches, защото просто не става за нищо. Почти не отделям време за всеки рунд, понякога постигам големи резултати, понякога ме бият 12-годишни деца.
Знак за бъдещето?
Много ми се иска този успех (отново) да се превърне в училище. Вече го популяризирах в този видеоклип за Battlefront, но тъй като всичко в интернет така или иначе се забравя след един ден, просто ще разбия копието доста нахално отново тук:
Класическият арена шутър не е мъртъв. Нужни са само подходящите наследници. Защото трябва да го кажем така шумно: Black Ops: Cold War просто не прави достатъчно, за да възвести отново обръщане на тенденцията след Battle Royale или да предложи истинска алтернатива.
Не казвам, че Cold War е лоша (забавлявах се с нея известно време), но за да пренесе магията на старите deathmatch шутъри на новото поколение, играта трябва да е нещо повече от „стара школа“. Трябва да бъде като Splitgate: най-доброто от него, което все още не е старомодно.
Онези, които преживяха катастрофата с lootbox в Battlefront, може би се съмняват в това, но разработчиците и издателите на шутъри са доста умни. Call of Duty изключително умело завоюва Battle Royale за себе си, други шутъри като Hunt, Tarkov и Co. търсят доходоносни ниши, Overwatch може би работи по свой наследник – но някак си никой не може да наследи класическия casual шутър.
Дали пътят е твърде далеч?
Но мога да си представя, че пътят дотам е твърде дълъг. Противопоставяте ли се на тенденцията за Battle Royale сега? Аз също бих се замислил два пъти за това. Halo Infinite например е доблестен шампион на класическите стрелби на арената, от които малко хора се интересуват, и които бихме могли да използваме като алтернатива за пламтящи хартиени самолети, летящи из офиса, докато гледаме видеоклипове с тази постоянно изненадана котка.
И изобщо не искам да критикувам Halo, напротив: в момента не очаквам с такова нетърпение друг шутър, защото Halo Infinite, също като Splitgate, убива два заека с един куршум. С мултиплейър Free2Play, изненадващо справедлив Battle Pass и други подобни и двете шутъри се отварят към съвременните тенденции по правилния начин, но ми предлагат истинска алтернатива.
Виждали ли сте някога мултиплейър геймплея на Halo? Е, вероятно не, защото, както казах, никой не кликва върху него. Но вижте видеото с мултиплейър геймплея на Halo. Толкова съм запален по него!
Защо ти казвам това? Защото завръщането на обикновения стрелец ще бъде труден, труден път. Splitgate трябваше да се бори за внимание в продължение на две години в пълна неизвестност, преди сега, малко преди пускането си, да направи големия пробив. И това претовари сървърите на независимия проект до такава степен, че се наложи издаването да бъде отложено.
Междувременно Halo Infinite разполага с цялата мощ на големия бюджет, но все още трябва да изведе изтерзаната марка Halo през цялата конкуренция на шутърите към старото величие. Уви. И въпреки цялата шумотевица, дали Battlefield 2042 наистина ще се наложи, също все още не е ясно.
2021 г. може да се окаже една от най-вълнуващите години за стрелба от много време насам. Игри като Splitgate са само предвестник на това, което се готви в заводите, и се надявам в резултат на това жанрът да придобие разнообразие. Защото твърде многото неуспехи могат да втвърдят още повече творческите фронтове. И тук просто трябва да цитирам майстор Йода: „Неочаквано е, и жалко…“
