Raft, но в космоса? Демонстрацията на Voidtrain притеснява нашия автор, въпреки че играта прави всичко правилно на пръв поглед.
Демото в Steam наVoidtrainпродължава само 30 минути. Но през цялото време имах такованеприятно усещане Историята, протичането на играта и дизайнът на новата игра за оцеляване от разработчика и издателя Hype Train Digital изглеждаха толкова дяволски познати. Но не можех да се ориентирам къде.
Не съм ли играл всичко това преди? След края на демонстрацията ме удари като мълния. Изведнъж разбрах защо Voidtrain ми се стори толкова познат. И защо, въпреки големите надежди, очаквах изданието през 2023 г. с голяма доза скептицизъм
За какво е Voidtrain?
Voidtrain е игра за оцеляване с изграждане на база в перспектива от първо лице, в която събирате ресурси, проучвате чертежи и строите това, което влакът може да побере. В този момент трябва да обърна внимание на слона в стаята: Да, Voidtrain е доста очевидно заимствана от Raft, игра на разработчика Redbeet Interactive, и много механики са безсрамно възприети. Но студиото-разработчик Hype Train Digital не просто е изстреляло сал в космоса, а е добавило няколко аспекта към познатия принцип.
Те включват, наред с други неща, приятелски настроен английски разказвач, който движи историята напред. И тук е мястото, където малкото гласче в задната част на главата ми проговаря: „Откъде накъде това изглежда познато? Къде си виждал това преди?“ Но преди да успея да се замисля по-подробно, гласът откъм екрана вече ми казва за какво става въпрос:
Като безименен инженер попаднах в снежна буря по време на изследователско пътуване. От измръзване до смърт ме спаси само един внезапно появил се празен склад. В това хале глупаво има огромен портал към така наречената Пустота, който веднага ме завлича в него.
Изживяване във вакуум
Събуждам се във Вакуума на тролейбус, на който Voidtrain дължи името си. Той се движи по релси през пространството. Не е кой знае какво, но поне е оборудвана с най-необходимото, за да ме придвижва из Пустотата. Всичко останало е стандартно за оцеляване.
Колебливото ми превозно средство е заобиколено от малки плаващи каменни отломки със скрити сред тях ресурси. След като построя изследователска маса, използвам топилна пещ, за да преработя дървесината и скрапа в желязо и мед, които на свой ред използвам за изграждане на оборудване и щайги. С мазнини и органични материали задоволявам глада си, но той не се превърна в истинско бреме в кратката демонстрация.
Да, Voidtrain, за разлика от други игри за оцеляване, има само една нужда, която трябва да задоволя. Жаждата, кислородът или други нужди не са известни на играта. Това е добре дошла промяна, особено след като се движа в космоса и презареждането с кислород винаги ме е дразнело в други игри.
За да събирам ресурси, просто скачам от влака и „плувам“ там. Но за разлика от играта „Рафт“, инженерът, колкото и да е умен, просто се завързва за возилото си. Макар че това ограничава колко далеч мога да „изплувам“, то също така ме предпазва от загуба на превозното средство.
Макар да разбирам мисълта зад това решение, безкрайно ме разочарова фактът, че изследването около влака е ограничено до три метра. Колкото и красиво да е проектиран светът, аз не мога да го изследвам, защото съм вързан за въже.
Първата спирка
След като направих първата си постройка и няколко писти, ме посреща светещ триъгълник на пистата. Преди да успея да се зачудя, мистериозният триъгълник превключва на трета предавка и ме повлича със скоростта на светлината в тунел, в края на който има нещо като подземна станция.
Тя изглежда изоставена. В края на един кратък пасаж със скок и бягство намирам скелет. На бюрото пред него има револвер, който вземам. Колтът е – поне в демото – единственото оръжие, с което разполагам във Voidtrain, за да се защитя от опасностите, които се появяват по-късно.
Този, които са играли Рафт, ще разпознаят тук акулата, която е космическа версия на популярния антагонист. Освен това обаче вероятно ще има и други ходове с човешки NPC-та, с които да се качвате на борда и да се биете. В демонстрацията единственото, което можеше да се види, беше друг влак в края, който привличам вниманието към себе си, като сигнализирам. В трейлърите (на Steam страницата)обаче вече се показват цели битки с човешки NPC-та:
Защо имам странно усещане за това
И тогава най-накрая си спомням откъде знам всичко това:Breathedge Това е от студиото за разработчици Red Ruins Softworks, но е издадено от Hype Train Digital. Има ясни паралели между двете заглавия за оцеляване. Например, страхотно въведение в историята, разказано от симпатичен глас от. Хуморът на Voidtrain, макар да не е толкова груб като този на Breathedge, има достатъчно сходство, за да изпъкне. Дори някои от ресурсите изглеждат така, сякаш са взаимствани едно към едно.
Това ми създава усещането, че Hype Train Digital се опитва да направи отново Breathedge, но този път използвайки Raft. Не е точно най-иновативният трик! От друга страна, онлайн кооперативният режим с до четирима играчи и някои инструменти, които улесняват придвижването в Пустотата (граплинг кука, например), ми дават надежда.
В момента тече фазата на ранен достъп до Voidtrain (ексклузивно в Epic Games Store).
Присъда на редактора
Ще го кажа така, както е: демото не ми показа достатъчно, за да направя достойна преценка за Voidtrain. Да, играта прави много неща правилно и се придържа към всички правила за оцеляване. Гмуркането през Void предизвиква у мен чувство на щастие, защото най-накрая не ми се налага да се мръщя на кислородната лента, докато се нося през пейзажа. Hype Train Digital се концентрира върху нещата, които може да направи: хубава история, забавен разказвач и много забавление. Дали това може да е достатъчно, за да я превърне в самостоятелна игра, а не в кражба на Raft а ла Breathedge? Ще трябва да изчакаме окончателното издание, за да разберем.
