Warhammer 40K се завръща към походовата тактика през 2022 г. и заимства много от новия XCOM. За разлика от оригинала обаче тук няма място за аматьори.
Истината е, че не би трябвало да има причина за струпване на агенти на XCOM пред монитора. В края на краищата това са благородни мъже и жени, които рискуват живота си в името на добрата кауза. Които не са се примирили с това, че по-висш извънземен вид управлява собствената им планета. Вместо това се изваждат оръжия и извънземните се разбиват в походови битки!
Въпреки това едва ли има професия, която да е по-често отричана заради некомпетентността си в компютърните игри. Но е твърде разочароващо, когато най-добрият руски агент Наталия стои с пушката си на половин метър от извънземното и пропуска целта си с 90-процентов шанс за попадение. Всеки познава тази болка. Всеки, който е играл XCOM, е преминал през него няколко пъти.
Какво видяхме?
Преди официалното обявяване на датата на излизане бяхме поканени от издателя Frontier Foundry да присъстваме на геймплей презентация. По време на цифровото събитие новата игра Warhammer 40,000: Chaos Gate – Daemonhunters беше представена накратко и видяхме около четвърт час геймплей. Все още обаче не ни беше позволено да я играем сами
Ако ви е писнало от такива аматьорски агенти, които пропускат дори двуметрови берсеркери, може би трябва да се насочите към истински морски пехотинци. Или по-скоро генетично създадени супер войници, които се справят с хаотичното нахлуване в цяла звездна система. И без да пропускате.
Звучи добре? Тогава Warhammer 40,000: Chaos Gate – Daemonhunters определено е нещо за вас.
Table of Contents
Това е всичко, което представлява Chaos Gate – Daemonhunters
По типичен за Warhammer начин Chaos Gate – Daemonhunters отново е игра с много дълго заглавие. Но подзаглавието Daeomonhunter е необходимо, защото преди това е имало Chaos Gate. И това беше преди 23 години. Тази походова стратегическа игра се смята за класика от феновете на Warhammer, а настоящите разработчици от Complex Games са я взели за модел. Но най-вече само за да определят обстановката и жанра им. И така, Warhammer 40 000 и походова стратегия.
По отношение на историята и геймплея Daemonhunters няма почти нищо общо с оригинала. Нека разгледаме по-отблизо и двете.
The Story
В самото начало се запознаваме със Сивите рицари. Строго секретен орден на космическите пехотинци в рамките на Инквизицията на Империята на човечеството. Те са доста издръжливи, безпрекословно лоялни и отглеждани предимно за борба с Хаоса. По-скоро случайно обаче те се запознават с хаотичната заплаха в сектора на Тиртаеус, за която всъщност не са подготвени.
Но тъй като Великият майстор Вардан Кай (между другото озвучен от актьора на Голъм Анди Серкис) иска това, а спасен инквизитор води отряда, те трябва да се изправят пред опасността. Това е зараза на бога на хаоса Нургъл, наречена Блосъм. Заразява цели планети и произвежда тълпи от мутирали демони. Звучи сериозно.
The Gameplay
Сравнението с XCOM е почти неизбежно. Играта в общи линии прави точно това, което има и в новите части на XCOM. Управляваме нашите Сиви рицари от палубата на разбит боен кораб. Тук наблюдаваме планетите в сектора и задаваме мисии на избрани Сиви рицари.
По пътя се провеждат малки изследвания, които дават на морските пехотинци нови умения или инструменти за борба с цъфтежа. Повредените кораби също трябва да бъдат ремонтирани със събраните ресурси.
Много по-важни от административната работа обаче са мисиите. Изпращаме по четирима морски пехотинци на всяка мисия, след което се изправят рунд за рунд срещу глутницата на Нургъл. Можем да персонализираме пехотинците много свободно, да определяме екипировката им, да определяме външния им вид и, в зависимост от класа им (четири плюс специализации), да отключваме други умения.
Това прави Chaos Gate – Daemonhunters специална
Досега, досега XCOM. Не бива да се подценява сценарият по този въпрос. Защото Warhammer все още е доста голямо име, макар че вече има повече игри за Warhammer, отколкото скавенски игри в канализацията на Алтдорф.
Най-вече визуалното качество на „Ловци на демони“ е това, което се набива на очи. Battlesector вече изглеждаше малко рошав на скрийншотите и в първите трейлъри. От друга страна, „Ловци на демони“ показва света на Warhammer откъм най-красивата му страна. Невероятно количество детайли, остри текстури, ярки ефекти, физически трикове и най-вече динамични битки, както в XCOM, благодарение на добри движения на камерата и анимации. Качеството на графиката кара вселената на Warhammer да изпъкне много повече тук.
Вселената също оказва влияние върху геймплея, между другото. Тъй като командваме истински супер войници в Сивите рицари, понякога разочароващият случаен фактор в XCOM трябва да бъде пропуснат. Сивият рицар не стреля и не пропуска. Вместо това определяме размера на щетите в зависимост от позиционирането си. Освен това съществува и възможността морският пехотинец да получи критично попадение – но това невинаги се определя от случайността.
Сивите рицари като цяло разчитат малко повече на близък бой, отколкото е обичайно за XCOM. Затова има собствена механика, която позволява да се атакуват или дори да се отрязват отделни части от тялото. По този начин могат да се деактивират определени способности. Например, в геймплея имаше демон с отвратителна ръка с пипала. Сивият рицар успя да отреже зелените стволове и така да освободи увития си другар. Това не само добавя повече стратегическа дълбочина, но и изглежда наистина страхотно благодарение на физичните ефекти и най-вече поддържа брутално мрачната атмосфера.
Какво ни харесва досега? Какво остава отворено?
Ние харесваме това
- Визуализацията: Новата порта на хаоса прави много добро впечатление в графично отношение. Особено детайлният дизайн на героите и фактът, че физичните ефекти оказват влияние върху тялото и околната среда, допринасят много за динамично изглеждащите битки.
- Неслучайно: XCOM е известен със своите случайни провали. Това може да се дължи на факта, че високопроцентните шансове се пропускат по-често, отколкото би трябвало. Като цяло случайният фактор в стратегическите игри рядко изглежда елегантен. Това, че „Ловци на демони“ се опитва да сведе това до минимум, е добър знак.
- Обхватът: Daemonhunters заимства много от XCOM и това не е задължително да е нещо лошо. Особено фактът, че можем да се занимаваме толкова много с домашния си кораб, да изследваме и да повишаваме нивото си, звучи обещаващо. Възможностите за персонализиране на морските пехотинци също са многобройни – което също се вписва добре в настолния произход на шаблона.
Въпреки че се наричат Сиви рицари, не всеки от тях трябва да тича в едно и също скучно сиво. Това остава отворено
- Добра предавка? Без да сме я играли, не можем да кажем колко добре се съчетават механиката. Например, дали отключването на умения или нови кинетични способности е мотивиращо и обогатява битките.
- Напрегната история? Ще има червена сюжетна нишка, както и специални мисии, които трябва да преминем. Но все още не можем да прогнозираме дали разказът също ще бъде увлекателен и продукцията ще потръгне по съответния начин. С Анди Серкис на борда е поне добре познато актьорско величие.
- В момента има повече положителни неща за Daemonhunters, отколкото отрицателни. Това определено засилва очакването и ние сме развълнувани, че най-накрая ще я играем сами. За предпочитане малко преди издаването, разбира се, за да имате още по-добро впечатление. Но дотогава няма да мине много време. Стратегическата игра ще бъде пусната в Steam и Epic Store на 5 май 2022 г.
В момента има повече положителни неща за Daemonhunters, отколкото отрицателни. Това определено засилва очакването и нямаме търпение най-накрая да я играем сами. За предпочитане малко преди издаването, разбира се, за да имате още по-добро впечатление. Но дотогава няма да мине много време. Стратегическата игра ще бъде пусната в Steam и Epic Store на 5 май 2022 г.
Присъда на редактора
Тъй като в момента чакам с огромно нетърпение излизането на Total War: Warhammer 3, все пак съм малко в треска за Warhammer. Така че може да се окаже, че това представяне на Chaos Gate – Daemonhunters дойде точно в подходящия момент и ме засегна. Но аз съм оптимист и се доверявам на предишните си познания. Така че най-вероятно очакването ми не си играе с класификацията ми. Това по-скоро говори за факта, че новият Chaos Gate знае как да улови приятелите на оригинала.
И това не означава само приятели на Warhammer. Но също и хора, които като мен са прекарали десетки часове в XCOM 2. Защото Warhammer използва много тук. Но тъй като съм на мнение, че големите франчайзи трябва да правят това по-често (Star Wars!), това изобщо не ме кара да се чувствам зле. Особено след като Chaos Gate не само копира очевидния модел на XCOM 2, но и го оптимизира. Поне на хартия. Кой знае дали всичко това ще предизвика същата притегателна сила като XCOM. Това не е толкова лесно, но мисля, че Chaos Gate – Daemonhunters могат да се справят!
