Пазители на галактиката на Marvel е ясно различен от Отмъстителите на Marvel. Въпреки това познатите проблеми остават – както установихме, когато го играхме.
Square Enix имаше много планове за Отмъстителите на Marvel – и успя да направи много малко от тях. За „Пазители на галактиката“ на Marvel сега се използва по-прост подход: Новата игра за друга супергеройска трупа не е предназначена да бъде „тежък звяр“. Вместо това фокусът е върху завършено преживяване за един играч с голям акцент върху историята
А разработчикът Eidos Montreal, който преди това отговаряше за новите ролеви игри Deus Ex и други, изглежда е създаден специално за проекта. Вече имахме възможност да изпробваме силите си в 90-минутна глава от заглавието, което трябва да излезе на 26 октомври 2021, в продължение на три часа и намерихме: „Пазители на галактиката“ се справя много по-добре от „Отмъстителите“ на Marvel, но се бори с много сходни и същевременно напълно нови проблеми.
Table of Contents
История и представяне
Същото, но различно
Със съзвездието Пазители на галактиката за собствената си игра Eidos Montreal не смее да експериментира. Сюжетът се върти около добре познатите филмови герои Star-Lord, Gamora, Drax, Rocket и Groot. Феновете на комиксите обаче ще трябва да се справят без (дори) по-необичайни членове на екипа като Лунен дракон, Космически рицар Веном или Бета Рей Бил.
Въпреки това не е изключено да се сблъскаме с един или двама от тях – в края на краищата богомолката или космическото куче Космо вече се появиха в показаните досега трейлъри. Във всеки случай Eidos държи всички юзди, когато става въпрос за историята на Пазителите на галактиката, тъй като не адаптира никакви известни сюжетни линии от филмите или комиксите.
Spider-Man на Insomniac Games или дори Avengers на Crystal Dynamic вече доказаха, че това може да работи отлично в миналото. При цялата критика към последния, приключението около Камала Хан не се оказа особено иновативно
Все още няма какво да кажем за действителния сюжет на „Пазители на галактиката“: Както обикновено, екипажът на „Милано“ се наема като наемник и се справя по-скоро зле, отколкото добре. И докато Питър Куил и компания всъщност просто се опитват да платят глоба на космическата полиция на Корпуса Нова, те се натъкват на заговор на така наречената „Църква на истината“ – стари познайници от комиксите – който може да придобие галактически размери.
Много за казване, малко за решаване
Всъщност е твърде рано да правим предварителни заключения за историята на „Пазители на галактиката“ – просто сме видели твърде малко от нея, за да го направим. Но презентацията вече прави добро впечатление и ни кара да искаме да видим повече. Говорещите (на английски език) изглеждат автентични и вдъхват много живот на остроумно написания диалог. Фактът, че лицата и анимациите не са на най-високо ниво, едва ли е отрицателен фактор.
Например, когато Ракетата и Куил се карат кой е истинският капитан на „Милано“ или когато хладнокръвният воин Дракс става необичайно емоционален по повод принудителното осиновяване на космическа лама, е просто забавно. Тези, които отделят време да обърнат внимание и на малките детайли – като книгата „Сарказъм за глупаци“ в стаята на Дракс или плаката на поп певицата/мутант Dazzler в кабината на Питър – ще бъдат напълно възнаградени.
Не можем да не отбележим обаче, че нямаме почти никаква възможност да влияем на доста многобройните диалози на Питър в главата, която изиграхме. В крайна сметка една от основните идеи на играта е да оставим Star-Lord да се превърне в истински лидер – или не – и тук Eidos можеше да ни даде малко повече свобода. Предстои да разберем дали завършената игра ще потвърди или дори ще опровергае това първо впечатление.
Това, което вече е сигурно, е, че „Пазители на галактиката“ ще ни предложи редица възможности за избор, но всички ще преживеят един и същи край. Много е вероятно различните избори да не доведат до сериозни последици.
В главата, която играхме, например, едно решение означаваше само, че ще играем в незадължителна битка – или не. Дали това ще има далечни последици и какви, засега не можем да кажем.
Геймплей, умения и подобрения
Добре дошли при пазителите
Но как изобщо се играе „Пазители на галактиката“ ? В главата, до която получихме достъп, започнахме от борда на Milano. Там можехме свободно да изследваме вътрешността на кораба, да разговаряме с останалите Пазители, да пускаме музикални парчета според вкуса на Питър Куил и да затваряме пет пъти счупената врата на хладилника.
На борда на Милано имаме достъп и до работна маса, където Ракетата използва оборудването на Стар-Лорд в замяна на ресурси. Можем например да използваме елементарните пистолети на Питър, за да изстрелваме по-мощни изстрели, или да си позволим подобрения на ботушите и щитовете, за да направим Питър по-здрав и издръжлив в битка.
„Избираме различни подобрения в зависимост от стила си на игра. Air Glide например ни позволява да се носим във въздуха за кратко време, докато снимаме. „
Независимо от работните маси, за Пазителите могат да се избират и най-различни костюми по всяко време, което особено много кара сърцата на феновете да бият по-бързо. Например можем да сложим Ракетата в костюма му на таен агент със слънчеви очила или Гамора в костюм, който силно напомня на визията на Зоуи Салдана от MCU.
И не се притеснявайте: „Пазители на галактиката“ е напълно без микротранзакции. Можем просто да събираме ресурси за подобрения в играта и да отваряме скрити камери за допълнителни екипировки, като решаваме прости пъзели. Точките опит, които ни дават нови точки за умения след повишаване на нивото, се печелят чрез завършване на битки. И, разбира се, уменията стават особено важни в същинските битки в „Пазители на галактиката“.
От кавга до престрелка и кавга
След като сме имали възможност да разгледаме Милано, се озоваваме в станция на корпуса на Нова. Нещата обаче не се развиват съвсем правилно – което не искаме да разгласяваме на този етап – и Пазителите бързо се препъват от една конфронтация в друга.
Битките в „Пазители на галактиката“ са структурирани по подобие на арена – конфликтът се разрешава едва след като сме победили последния враг. След това усилията ни се оценяват и се възнаграждават съответно с точки опит. В главата, която изиграхме, си проправяхме път през различни коридори и отворени стаи.
Вмеждувременно сме свободни да изследваме тръбните нива, да слушаме дискусиите на останалите Пазители и да се изказваме, ако е необходимо. От време на време се налага да си проправяме път с помощта на определен член на екипа, например чрез взломяване на управлението на вратата – понякога доста неохотно.
Намален, но претоварен
Настоящите битки напомнят на Отмъстителите на Marvel – нищо чудно, тъй като в разработването им участва и Eidos. За разлика от Отмъстителите обаче, в Пазителите на галактиката не ни помагат съотборници, а другари с изкуствен интелект. Разбира се, Гамора, Дракс и Ко действат по-малко независимо.
Петър може да им дава заповеди за извършване на специални атаки, които са отключени с точки за умения. И тук е забавно да комбинираме различните способности, за да се възползваме от съответните слабости на опонентите си. Например пробиваме щитовете им с помощта на мразовия вариант на елементарните функции на Питър, за да може Грут да ги притисне с дървесните си пипала. И накрая, но не на последно място, Ракетата хвърля бомба върху купчината и/или Дракс ги изненадва с буреносна атака.
Тази екипна работа не само нанася много щети, но и е изключително приятна за гледане. Въпреки това най-големият проблем на битките в „Пазители на галактиката“ бързо се проявява в цялото екранно зрелище: прегледът, или по-скоро липсата на такъв.
Само си представете: Намираме се в стая, пълна с препускащи наоколо врагове. Всеки от тях има цветен светещ ефект или цветно оръжие, което свети, или изстрелва снаряди, които са поне толкова ярки. В същото време към битката се присъединяват и четиримата ни другари с изкуствен интелект, които внасят свои собствени ефекти и анимации в играта. А след това се чуват бойните викове на нашите приятели и врагове, докато от високоговорителите звучат песни на групи като A Flock Of Seagulls или Pat Benatar. Пфу.
Да се случват толкова много неща на екрана едновременно може да бъде доста изтощително. Не помага и липсата на система за прикритие за Питър, който се бие основно с огнестрелни оръжия. Това означава, че трябва да се движим постоянно, за да предпазим Стар-Лорд от кръстосания огън на враговете ни – което, разбира се, не помага за поддържане на общ поглед върху бойното поле.
Разбира се, в рамките на тричасовата ни сесия в крайна сметка се справихме с битките и с малко практика определено се справяш. Дали обаче в дългосрочен план битките ще станат по-малко забързани и отчасти некоординирани, засега просто не може да се прецени.
