„Заселниците“ са първата игра за строителство? Или беше Sim City? Не – първата е по-стара от кацането на Луната! Нашият доклад за прелюдията към голямата строителна игра ви отвежда до полагането на основния камък в годината Anno 1965.
Volker Wertich направи „Заселниците“ да се движат, Уил Райт създаде Sim City, а Мейбъл Адис изобрети „Шумерската игра“. Коя е Мейбъл? Какво шумерско? Точно така, учителката от началното училище в Ню Йорк и нейната компютърна игра днес са почти непознати. Неправилно! Защото на 52-годишна възраст тази умна дама успя да напише историята на компютърните игри. Няколко пъти повече.
През 1965 г. Мейбъл поставя шестокласниците си в ролята на владетел на месопотамския град-държава Лагаш. Учениците трябва да произведат и разпределят зърно по такъв начин, че хората им да имат достатъчно храна, но и да им остане за посев. Добивът на културите варира всяка година и съветник дава съвети на играчите как да определят необходимите количества.
Но това е само началото: в следващите рундове ресурсите могат да се инвестират в изкуства и занаяти, а накрая се добавя и търговията с други градове, както и разширяването на собствената империя. И отново и отново бедните ученици трябва да се справят с нападения от скакалци, наводнения и божествени изблици на гняв.
Показване на слайд с касетофон
Мабел Адис и програмистът на IBM Уилям Маккей извършват многократни настройки с „Шумерската игра“. Защото Мабел създава първата икономическа симулация на компютър и същевременно става първият автор и дизайнер на компютърни игри. За да подготви учениците за играта, тя пише 20-минутно въведение. Освен това тя пише много допълнителна информация, която се чете по време на играта. Бихме искали да ви покажем няколко скрийншота, но… нямаше никакъв екран.
Шумерската игра работи на терминал IBM 1052, а въвеждането и извеждането на текст се прехвърля на вградения принтер. Така че вместо екран има метри хартиени разпечатки. Но това е твърде сухо за Мейбъл, затова тя комбинира играта си с автоматизирано слайдшоу. Тези интермедии са придружени от текст, музика и звуци от касетофон. Така, съвсем случайно, „Шумерската игра“ се превръща и в първата мултимедийна игра в историята – много преди да се появи терминът „мултимедия“.
Строителни работи
От 1965 г. до 1967 г. Мейбъл Адис и Уилям Маккей продължават да усъвършенстват своята шумерска игра и тя се използва в други училища. Но без диапозитиви и касети, защото настройката е твърде сложна. През 1968 г. разработчикът на софтуер Дъг Даймънт чува за играта на лекция и я препрограмира в изключително орязана версия под името King of Sumeria – като демонстрация за новия език за програмиране Focal. По онова време игрите вече бяха много популярни като начин за убеждаване на лицата, вземащи решения, които нямат афинитет към технологиите, да купят компютър. Особено учителите са впечатлени от „образователния софтуер“, докато университетите отдавна се занимават с игри.
Новият език за програмиране Basic обаче изпреварва конкурента си Focal в дясната лента и софтуерът на Focal внезапно излиза от употреба. През 1973 г. програмистът и писател Дейвид Х. Ал издава книгата „101 основни компютърни игри“. В нея е играта Hmrabi, която се основава на програмата Focal King of Sumeria, но внася повече лингвистично остроумие („твоят народ с удоволствие би те видял убит, но всички имаме своите тривиални проблеми“).
Интересното е, че в играта владетелят не се нарича Хамурапи, а съветникът. Но независимо дали се пише Хмраби, Хамураби или Хамурапи, дали се има предвид владетелят или съветникът: играта Хамураби се превръща в самостоятелна игра и се появява отново и отново през десетилетията и хардуерните платформи, между другото на програмируеми калкулатори от Texas Instruments, на Commodore 64, като игра за браузър и на iPhone.
От текст към … изображение?
Отстрани от слайдшоуто на Мейбъл Адис, тези първи опити за ходене са все още трезви като камък. Това постепенно се променя, когато игри като Kaiser (1984) или Hanse (1986) добавят повече графики. Разбира се, техният геймплей все още е на километри от днешния Anno 1800. Но все пак те вече съдържат елементи като строителство, производство, разширяване на територията и търговия, които са силно взаимозависими. Наред с тези класически игри с икономическа насоченост има и варианти на игри за строителство, като симулации за изграждане на градове и игри с богове, най-вече SimCity и Populous (и двете 1989 г.).
Към игрите за строителство можем да причислим и симулациите на трафик и тематични паркове, като например Railroad Tycoon на Сид Майер от 1990 г. или Theme Park на Питър Молиню от 1994 г. И до днес понятието „игра за строителство“ като поджанр на стратегията е донякъде размито, тъй като много стратегически заглавия смесват елементи като управление, симулация и борба.
Загубени, но не забравени
Но да се върнем към корените: какво всъщност се е случило с шумерската игра и нейния изобретател? За съжаление, времето се е отразило и на този обект. Изходният код и разпечатките на втора и трета фаза на играта са изчезнали. Само няколко слайда и разпечатки от първия етап все още съществуват и са архивирани в музей в Рочестър, Ню Йорк. Това много ни напомня за съдбата на Светия Граал в „Похитителите на изгубения ковчег“.
Учителката Мейбъл Адис остава вярна на своите начални училища в Ню Йорк до пенсионирането си през 1976 г. Като пенсионерка пътува много, става председател на Историческото дружество в Сомърс и се омъжва за втори път на 79-годишна възраст. Тя почина през 2004 г. на гордата 92-годишна възраст и може би тази ретроспектива ще помогне да се гарантира, че работата ѝ по създаването на един от най-яките жанрове ще остане незабравена. Благодаря ти, Мейбъл!
