След като изиграхме Achilles: Legends Untold обстойно, имаме един голям въпрос: Колко рано е твърде рано за ранен достъп?
Achilles: Legends Untold съчетава екшън ролевата игра в изометричен план, която е световноизвестна от Diablo насам, с битки като в Dark Souls. Това не е пресилено сравнение: самите разработчици използват термина „Soulslike“ в официалните трейлъри и в описанието на играта (Steam).
В ролята на главния герой трябва да си проправите път през древния свят и да се справите с всички видове злодеи и митични чудовища, като се биете тактически, използвате пестеливо издръжливостта си, овладявате различни бойни стилове – нещо като смесица от Dark Souls и Titan Quest.
Последната съществува от няколко години, но благодарение на многото си изключителни характеристики все още е един от най-силните конкуренти на Diablo. Особено след като получи чисто нова добавка от новия собственик THQ Nordic:
На пръв поглед е доста интересна, ако „Soulslike“ не ви звучи толкова банално, колкото Battle Royale или зомби сървайвъл хорър, и ако ви харесва обстановката на Сандалите с митични същества и древни места.
Ако това ви звучи като перфектна комбинация, тогава вече можете с чиста съвест да … изчакайте много внимателно, следете играта и в името на Бога запазете парите си засега!
Защото при стартирането на ранния достъп до Achilles: Legends Untold все още почти нищо не работи. А обещанието за пълно пускане още през първото тримесечие на 2023 г.? След теста сме сигурни, че това няма да проработи и след милион години!
Day-0-Patch: За този тест разполагахме с предварителна версия, която беше пусната за тестване. През нощта на 12 май обаче разработчиците пуснаха необявена кръпка за Ден 0, която трябваше да поправи някои от критикуваните тук в текста грешки. Това обаче направи всички създадени преди това запаметявания невалидни.
В момента играем отново от самото начало на обновената версия, за да проверим кои проблеми продължават и кои са решени с актуализацията. Ще актуализираме тази статия с нашите резултати възможно най-скоро.
Table of Contents
Трудно влизане в играта
В модна сцена с аматьорско озвучаване на английски език Ахил се приземява в Троя с група войници. Наръчник: избягване на удари, блокиране на щит, леки и тежки атаки. Теоретично работи с мишка и клавиатура, но ние предпочитаме да преминем директно към контролера.
Независимо от периферните ви устройства, битките се усещат тромаво и несигурно от първия момент. При натискане на бутона за избягване Ахил прави половинчата крачка встрани; той извършва преобръщане само при двойно натискане.
В началото можете да извършвате леки атаки точно четири пъти подред, след което издръжливостта ви се изразходва, което е особено полезно при битки с врагове, които могат да поемат пет или повече удара.
Засега можете да забравите за тежките атаки, тъй като изпълнението им отнема толкова много време, че е по-вероятно целта ви да умре от естествена смърт, отколкото да остане достатъчно дълго в зоната на въздействие на атаката ви.
Малко след това започва първата битка с боса Хектор от Троя. Той се крие зад щита си и постоянно отбягва назад, но иначе не може да направи много, той е просто първият тренировъчен бос.
Няколко минути по-късно вторият шеф, Парис, ви чака. Той ще ви сплеска безмилостно, след което ще се озовете в подземния свят и ще бъдете съживени от Хадес. В замяна на това отсега нататък ще се биеш за Хадес и първо ще потърсиш племенника му Хефест, ковача.
Това не е ужасно вълнуващо, нито пък става много по-интересно в началото. В светилището на Хадес можете да отключите възможността да събирате душите на враговете си, ако се натъкнете на тях, защото това все още не е обяснено никъде.
Чистото разочарование
В първата област след урока има множество скелети, които дебнат зад всеки ъгъл. Един скелет може да понесе шест удара, но издръжливостта ви стига само за четири атаки, след което трябва да се възстановите. В повечето битки ще бъдете заобиколени от четири или пет скелета. Резултатът е бавна, тежка и постоянна борба.
Поне костените кокили пускат по 15 души, когато ги сплескаш. Срещу около 500 души можете да разпределите точки в дървото на талантите в светилището Хаде. В описанието на Силата е записано: „Колкото повече сила, толкова повече щети нанасяте.“ В началото на играта Ахил има 10 точки Сила. Леката му атака нанася 47 точки щети на скелет. Числото се увеличава до 48 точки на атака, когато повишим нивото на сила – за девети пореден път нищо не се променя преди това. Супер.
В района зад скелетите чакат войници. Някои ни избиват с мечове и копия, други стрелят с лъкове, понякога над ръба на екрана. Стрелецът ни отнема до три четвърти от живота ни с едно попадение и ни парализира за момент, което прави опитите за бягство или посягането към лечебната отвара мъчителни.
Ако се разпаднем, ще се събудим в последното посетено светилище на Хадес, разбира се, без душите си. Когато умрете или починете, всички врагове се появяват отново, точно както в Dark Souls. Лечебните отвари влизат в слотовете за предмети само ако са останали такива в инвентара ни, няма колба на Естус, която да се пълни при всяка смърт или сълзи, както е в Dark Souls и Elden Ring. Поне враговете пускат отварите сравнително щедро.
Забавление
Повишаването на атрибутите първоначално води до нула. Дори когато имаме достатъчно издръжливост, за да извършим теоретично повече от четири атаки, Ахил автоматично прави кратка почивка след четири удара. Няколко точки живот повече не ни помагат много срещу твърде силните стрелци, а силата така или иначе е очевидно безполезна.
След това в един сандък най-накрая откриваме първото си ново оръжие – копие. И ето, че не само е с яки анимации, но и се мащабира с нашите атрибути, така че повишаването на нивото ни най-накрая е забележимо.
Намираме и нов щит и установяваме, че Ахил е възприел тази хитрост от Dark Souls, където повечето щитове блокират по-малко от 100 процента от физическите щети на противника, което означава, че все още губите живот, въпреки че сте в защитна позиция.
Но тъй като сме намерили и нов умен меч, в същото време разбираме, че Ахил може просто да държи второ оръжие във втората си ръка и от този момент нататък се бием с два меча едновременно. Това увеличава значително ефекта на щетите. Освен това Ахил вече атакува много по-бързо, така че дори и тежките атаки вече не са напълно безполезни и от време на време поразяват. В същото време боравенето с две оръжия изисква много повече издръжливост. Винаги има нещо.
Това само се влошава
В дървото на талантите вече имаме достъп до специални атаки като спринтова атака или несравнима тежка атака. ИИ на враговете е допълнителна помощ, макар и недоброволна: понякога враговете изобщо не атакуват и гледат безучастно как ги избиваме, а други застават в огнището и остават там, докато не паднат мъртви.
В същото време няма нищо от готините отборни атаки на уж толкова напредналия изкуствен интелект от трейлърите в Steam. Само циклопът понякога хвърля към нас околни скелети. Но никога не видяхме воини, които да скачат върху щитовете на другарите си по оръжие, да се издигат във въздуха и да ни нападат в полет; видяхме ги само в рекламното видео.
Графиките на повечето среди са доста приятни, като от време на време се появяват циклопи и грифони заедно с момчета в сандали и пелерини. В първото подземие – черна пещера – камерата се побърква след няколко минути. Изведнъж проследяваме действието отстрани, понякога виждаме само очертания на фигури през скални стени, след това засичането на сблъсъци се разминава и ние преминаваме през стени или през някакви пропасти.
Накрая затъваме безвъзвратно в пейзажа и се налага да започнем отново. За щастие, това ни телепортира до следващото светилище на Хаде, но забавното преживяване в играта изглежда различно.
Следващото подземие е огромно, почти напълно празно, не съдържа никакви светилища и ни кара да тичаме няколко минути до последния бос, „Краля на скелетите“, при всеки опит. Вместо души, изведнъж завладяваме точки там. Така ли трябва да бъде? Нямам представа, нищо не е обяснено.
Шефовете понякога могат да бъдат досадни, без съмнение. Но защо все пак всяка добра ролева игра се нуждае от тях
Алфа
Колкото повече играем, толкова повече се разпада цялата история. Понякога се играе вечно дълга, непрекъсваема сцена без никакъв звук, понякога затъваме в пейзажа, докато не го рестартираме, или падаме през света на играта, а понякога цялата игра се сбогува с черен екран и ни принуждава да рестартираме, защото графичният драйвер се е сринал.
Играта се дърпа отново и отново безкрайно, независимо от настройките ни. Там, където я има, музиката не е лоша, но в много селски райони едни и същи птици просто реват отново и отново като фонов шум. Някои описания в дървото на талантите са преведени, а други – не. След около шест часа игра покрихме всичко, последната ни оставаща задача има надпис „Очаквайте скоро“ в описанието, това е всичко, което може да се види досега.
Не само че това е доста оскъдно, дори за платен ранен достъп, но и щеше да е готово много по-рано, ако различни бъгове и прекъсвания не ни бяха принудили да рестартираме многократно.
Ако трябва да се изразим много положително, можем да кажем, че идеята зад Achilles: Legends Untold е доста интересна и че теоретично тя все още може да се превърне в добра игра. В момента обаче нещата са все още толкова недоизпипани и незавършени, че дори първите версии за ранен достъп на Wolcen и Last Epoch вървяха сравнително по-гладко и бяха по-малко нестабилни и разочароващи. Ето защо съобщението, че ще можем да предоставим пълна версия до първото тримесечие на 2023 г., е най-малкото много оптимистично.
Предварителна рейтингова кутия
Заключение на редакцията
Ние, тестерите на игри, сме привилегировани и обикновено получаваме копията си безплатно. Ако бях платил за ранен достъп като потребител, щях да съм наистина ядосан. В Steam разработчиците обещават първа глава от историята, която може да се играе. Но тук все още почти нищо не може да се играе: едно подземие напълно се срутва, второто е почти напълно празно, в много области се натъквам на огромни порти, пещери и стени, които наистина приканват към изследване, но (все още?) не са интерактивни. Понякога враговете се появяват на купчини под картата, понякога изкуственият интелект спира да работи, понякога камерата не работи, тогава не можете да се изкачите или да слезете по стълбище, затъвате в пейзажа и сте убити от дузина врагове. Теоретично има възможност за съвместна работа с двама играчи, но разработчиците ни предупредиха да не я изпробваме. Винаги е добър знак!
Преди всичко тази игра не е направила абсолютно нищо досега, за да ме убеди, че този жанр се нуждае от лента за издръжливост. Защото това не обогатява действието в нито един момент, не прави битките по-интересни или тактически предизвикателни, а е безкраен източник на разочарование. Толкова е гадно, когато най-накрая стигнете до проклет стрелец, който може да ви убие без усилие с два удара, само за да стоите безучастно пред него, защото не ви е останала достатъчно издръжливост за атаката! Но може би имате късмет и играта работи по-добре на вашите системи, може би разработчиците поправят всички груби грешки за нула време, а може би сте изключително богати и обичате лошите игри. В противен случай предпочитам да изчакам и да видя.
